Решение № 342 от 13.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Пловдив, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20255300503041 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.6,ал.4 и сл.от ГПК.

Образувано по подадена жалба от длъжника в изпълнителното производство-„Лаудис агро“ЕООД,ЕИК-***и от третото лице за изпълнението - „Кормисош ризортс“ЕООД,ЕИК***против действията на ЧСИ З. Д.,рег.№ ***по КЧСИ и район на действие ПдОС,обективирани в разпореждане от 12.09.25г.,постановено по изп.д.№ 153/25г.,с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело и вдигането на наложената по изп.дело възбрана,вписана в СВ-Асеновград под № 182,точ 1,дв.вх.рег.№ 2048/27.05.25г.

В жалбата се твърди,че и двата отказа са незаконосъобразни и неправилни по изложени в жалбата съображения.Иска се отмяната им и връщане на делото на ЧСИ за извършване на исканите действия-прекратяване на изп.дело и вдигане на наложената възбрана върху недв.имоти,собственост на „Кормисош ризортс“ЕООД.

Взискателят „Николово агро“АД,ЕИК-***(с предишно наименование „Свинекомплекс Николово“АД) изразява становище за частична недопустимост на жалбата.Счита,че третото лице „Кормисош ризортс“ЕООД не е легитимирано да обжалва както отказа на съдебния изпълнител да прекрати изп.дело,така и отказа му да вдигне възбраната върху имотите.Длъжникът „Лаудис агро“ЕООД не било легитимирано да обжалва разпореждането в частта му за отказ за вдигане на възбраната върху имотите,което действие не било в кръга на лимитативно изброените в чл.435,ал.2 от ГПК.При евентуалното разглеждане по същество на жалбата,намира същата за неоснователна по подробно изложени съображения.Претендира разноски.

ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия в съответствие с нормата на 1 чл.436,ал.3,изр.2 от ГПК,като счита жалбата за процесуално допустима само по отношение на „Кормисош ризортс“ЕООД в качеството му на трето лице в изп.производство,доколкото попада в предметния обхват на чл.435,ал.4 от ГПК и недопустима по отношение на длъжника „Лаудис агро“ЕООД,тъй като макар жалбата да била с предмет отказ от прекратяване на изп.дело,то разпореждането,с което е постановен обжалвания отказ,не било във връзка с подадена молба от длъжника.По същество изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на приложеното заверено копие на изпълнителното дело,и като взе предвид доводите на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Николово агро“АД въз основа на изп.лист от 18.02.25г.,издаден по т.д.№ 479/24г.на СГС за парични вземания в полза на „Николово агро“АД,дължими от длъжника „Лаудис агро“ЕООД в размери съответно 62 640лв. и 15 299,31лв. във връзка с неплатени вноски по договор за наем от 25.11.2015г. и мораторна лихва върху вземането.С молбата е представена и обезпечителна заповед от 30.05.24г.,с която по същото търг.дело е допуснато обезпечение по исковете на „Николово агро“АД против „Лаудис агро“ЕООД чрез налагане на възбрана върху описаните в обезпечителната заповед имоти,включващи 84,40 % ид.части от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Добростан,общ.Асеновград,обл.Пловдив с площ от 2201 кв.м. и върху 84,40% ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КККР,принадлежаща към ПИ с идентификатор *** ,със застроена площ от 915 кв.м.,бр.етажи-3.

С молбата за образуване на изп.дело взискателят е поискал съдебния изпълнител да насочи изпълнение върху описания по-горе недв.имот,собственост на длъжника „Лаудис агро“ЕООД,както и да се извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника,вкл.справка в регистъра на БНБ за наличните сметки,открити на негово име.

Изпълнението по изп.дело е насочено съобразно с желанието на взискателя към 84,40% ид.ч.от недв.имот-ПИ и сграда в с.Добростан,върху който вече е била наложена обезпечителна възбрана по силата на обезпечителната заповед от 30.05.24г.ЧСИ е установил съгл.направената справка в СВ и приложените по изп.дело НА и Решение от 17.11.2009г.за разпределение на ликвидационното имущество на „Тескима-Лаудис“ООД,че длъжникът е собственик на имота.По изп.дело също е наложена възбрана върху имота от 22.05.25г.,насрочен е опис за 27.08.25г.,неосъществен поради неосигурен достъп до имота.

На 27.08.25г.по изп.дело е постъпила молба от трето за изпълнението лице-„Кормисош ризортс“ЕООД,в която се поддържа,че процесните 84,40% ид.части от поземления имот и сградата не са собственост на длъжника към датата на налагане на възбраната,а са апортирани от длъжника на 25.11.2011г.в капитала на „Кормисош ризортс“ЕООД,който юридически факт е вписан в партидата на последното дружество в Търговския регистър на 06.12.2011г.Посочва се,че след вписването в ТР е подадена молба до СВ при РС-Асеновград за вписване в имотния регистър на новия собственик на имота,но вписването било отказано.Поддържа се,че вписването в имотния регистър има само оповестително действие спрямо трети лица,но конститутивното действие се пораждало с внасянето на непаричната вноска в капитала на „Кормисош ризортс“ЕООД.С оглед на което се иска от ЧСИ да прекрати изпълнението,насочено срещу чужди на длъжника имоти и да заличи/вдигне вписаната възбрана върху имотите на дружеството-молител.

На 12.09.2025г.ЧСИ Д. постановява две разпореждания:

С първото,което не е предмет на настоящото обжалване и което е влязло в сила,съдебният изпълнител отказва да насочи изпълнението по изп.дело по отношение на 84,40% от описаните по-горе имоти.С второто,което се обжалва пред ПдОС,отказва да прекрати изпълнително дело и да вдигне наложената по същото дело възбрана,вписана в СВ 2 на 27.05.25г.

По допустимостта на жалбата по отношение на длъжника „Лаудис агро“ЕООД:

Неоснователно е становището на ЧСИ,че жалбата на длъжника е недопустима.Същата е допустима,тъй като за обжалване на отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е без значение дали съдебният изпълнител е постановил отказа по молба на длъжника или на третото лице,този отказ е обжалваем от страните по изп.дело и третото лице и всеки от тях има право да го атакува.Следователно на разглеждане по същество подлежи жалбата на „Лаудис агро“ЕООД.

По допустимостта на жалбата по отношение на третото лице за изп.производство „Кормисош ризортс“ЕООД:

Жалбата е допустима,тъй като третото лице по изп.дело твърди,че в деня на налагане на възбраната недвижимите имоти са били негова собственост и са се намирали в негово владение.Тук следва да се отбележи,че легитимацията на „Кормисош ризортс“ЕООД налага доказване на владение при разглеждане на жалбата по същество,но допустимостта на сезирането зависи от излагането на годни фактически твърдения във връзка с владението,като в практиката дори се приема,че жалбоподателят е процесуално правно легитимиран и когато,без да сочи владение,се позовава на конкретен придобивен способ,напр.покупко-продажба,който заедно с прехвърлянето на собствеността регламентира и предаването на фактическата власт върху вещта.Следователно възраженията на взискателя до допустимостта на производството касаят материално правната легитимация на жалбоподателя и са въпроси по съществото на спора.И тази жалба е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При разглеждане на жалбата на „Кормисош ризортс“ЕООД по същество съдът намира следното:

В производството по чл.435,ал.4 от ГПК жалбоподателят следва да докаже,че в деня на възбраната недв.имоти са били в негово владение.В случая „Кормисош ризортс“ЕООД не доказва това обстоятелство.Сам по себе си фактът на апортиране на имотите в капитала на дружеството през 2011г.не доказва и упражняването на фактическа власт върху тях,още помалко конкретно към датата на възбраните-30.05.24г.(възбраната,наложена по обезпечителната заповед) и възбраната по изп.дело от 22.05.25г.Касае се до фактическо положение,което следва да бъде установено по съответния процесуален ред-чрез писмени доказателства,напр.приемо-предавателни протоколи с достоверна дата,противопоставима на взискателя,чрез свидетелски показания,каквито обаче в случая жалбоподателя „Кормисош ризортс“ЕООД не ангажира.Само на това основание жалбата от този жалбоподател е неоснователна,тъй като то не е активно материалноправно легитимирано да атакува действията на ЧСИ.

От друга страна,действително според разясненията,дадени в т.5 от ТР № 7/2012г., вписването в книгите по ПВ няма конститутивен ефект-такъв ефект има вписването на дружество,(или увеличение на капитала на съществуващо дружество) в търг.регистър,като същевременно отказът на съдията по вписванията да извърши вписването не може да засегне правата на дружеството,ако вносителят действително е бил собственик.В този случай вещното право е преминало от момента на вписване в търговския регистър,а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост.

Същевременно обаче съгл.чл.453,т.1 от ГПК,на взискателя не може да се противопостави прехвърлянето и учредяването на вещни права,които не са били вписани преди възбраната.В настоящия случай е безспорно,че към датата на вписване на първата (обезпечителна)възбрана

,а и до настоящия момент,апортната вноска,въз основа на която „Кормисош ризортс“ЕООД се легитимира като собственик на възбранените имоти,не е била вписана в книгите по ПВ,поради което придобиването на вещни права върху предмета 3 на апортната вноска не може да се противопостави на взискателя.Без значение е причината за това-в случая отказ на съдията по вписванията да извърши вписването.Следователно,опитите на „Кормисош ризортс“ЕООД да впише учредителния акт в имотния регистър не могат да дерогират правилото на чл.453,т.1 от ГПК,което изисква вписване на съответния акт,а не само опит за това.Ето защо,макар и вписана в ТР преди възбраната,апортната вноска,която обаче не е вписана в книгите по ПВ преди възбраната,не може да се противопостави на взискателя.Поради което правилно ЧСИ е отказал да вдигне и наложената възбрана.

Що се отнася до обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното дело от страна на длъжника „Лаудис агро“ЕООД,ЧСИ е мотивирал отказа си с това,че съгл.чл.433,ал.2 от ГПК изп.производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението,като към датата на постановяване на разпореждането не е постъпила сума за пълно погасяване на дълга по изп.дело,т.е.не са настъпили предпоставките за приключване на изп.дело.От друга страна,изп.производство се прекратявало с постановление съгласно хипотезите,уредени в чл.433,ал.1,т.1-8 от ГПК,като в случая не била налице нито една от тези хипотези.

Настоящата инстанция напълно споделя този извод на ЧСИ,като намира отказа за прекратяване на производството за правилен.Не е налице никоя от хипотезите на чл.433,ал.1т.1-8 от ГПК,включително т.5,доколкото имуществото на длъжника не се изчерпва само с имотите,предмет на възбраната,а с оглед на извършеното от ЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника е видно,че същият има и друго имущество,върху което да се насочи изпълнението.

Предвид изложеното по-горе,съдът намира жалбата на длъжника „Лаудис агро“ЕООД и на третото лице в изп.производство- „Кормисош ризортс“ЕООД за неоснователна и като такава същата следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора разноски се дължат на взискателя,който ги е претендирал,но не следва да му се присъждат поради липса на доказателства да са направени такива.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Кормисош ризортс“ЕООД,ЕИК**********,имащо качеството на трето лице и на „Лаудис агро“ЕООД,ЕИК-**********длъжник в изпълнителното производство,против действията на ЧСИ З. Д.,рег.№ ***по КЧСИ и район на действие ПдОС,обективирани в разпореждане от 12.09.25г.,постановено по изп.д.№ 153/25г.,с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело и вдигането на наложената по изп.дело възбрана,вписана в СВ-Асеновград под № 182,точ 1,дв.вх.рег.№ 2048/27.05.25г.