Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 15.01.2025, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Административно наказателно дело 84/2024
Вид
Решение № 4
Подписан
15.01.2025
В сила
24.04.2025
Състав
Дияна Димова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139, ал.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а · Закон за движението по пътищата
  • чл.167а, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167а, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167а, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 и 3а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 и 3а · Закон за движението по пътищата
  • чл.179а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189е, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189е, ал. 8 и ал. 9 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189е, ал. 8 и ал. 9 · Закон за движението по пътищата
  • чл.10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10б ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 5 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Велики Преслав, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20243610200084 по описа за 2024 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от М. Г. И. срещу НП №000427/02.12.2022 г. издадено от директор на Национално тол управление към Агенция“Пътна инфраструктура“ гр.София.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от редовно упълномощен защитник. Защитникът поддържа изложеното в жалбата и допълнението към нея, счита че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради липса на компетентност на актосъставителя, НП било издадено след шестмесечния срок от съставяне на АУАН, непосочване на мястото на извършване на нарушението, противоречие в описание на нарушението, липса на доказателства за извършване на нарушението, липса на осъществено деяние, погрешно посочване на субекта на нарушението, освен че не е доказано нито от обективна, нито от субективната страна, НП било и незаконосъобразно от материална страна, поради неправилна квалификация на нарушението, нарушен бил и чл.12 от ЗАНН. С оглед изложеното и то изключително подробни аргументи в жалбата моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от процесуален предсавителюрисконсулт, в съдебно заседание и в писмено становище по същество, счита въззивната жалба за недопустима и по същество неоснователна и моли същата да бъде оставена без разглеждане, алтернативно обжалваното НП да бъде потвърдено изцяло, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждание.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и 1 събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 01.06.2022 г. в 05.36 часа по път първи клас 7, км 133+004, за който се събира таса за изминато разстояние тол такса съгл.Приложение към т.1 на Решение на МС от 20.02.2020 г. за приемане на списъка на републиканските пътища, за което се събира такса за изминато разстояние – то такса, жалбоподателят управлявал ППС т.а.“Волво ФХ62 Р“ с обща техническа допустима максимална маса 12 т и с рег.№Н5883ВВ без да е заплатена пълна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено чрез електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и чрез проверка на декларираните данни в ТД от собственика на ППС „Виктория Транс“ООД,ЕИК 127634695 и извършваш с него превоз на товари, се установява че за процесното ППС са декларирани категория над 12 т с три оси и е заплатена тол такса въз основа на декларираното, а при заснемане на датата на нарушение от записа от електронната система се установява, че управляваното от жалбоподателя ППС е с категория над 12 т, но с пет оси, като в АПИ не е постило доплащане на тол таксата. Въз основа на установеното на 06.06.2022 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН №000427, с който му е повдигнато обвинение на административно нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП вр. с чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. На същата дата в постъпило в АПИ доплащане на дължимата тол такса в размер на 167.00 лв., но не е заплатил компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750.00 лв. Поради което е и издадено обжалваното НП №000427/01.06.2022 г. изд. от Директора на НТУ при АПИ-София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП и на осн.чл.179а, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800.00 лв.

Съдът кредитира показанията на свидетелите В. М.-актосъставител и П. П., управител на дружеството собственик на процесното ППС изцяло. Същите са последователни, логични и незаинтересовани.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 14-дневен срок, ето защо същата е допустима, последните съображения:

Съгласно действаща разпоредба на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН към посочената от АНО датата на връчване на НП, препис от същото се връчва срещу подпис на нарушителя, освен ако нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на ЗЕУ. По делото не са налични данни и не се сочи от жалбоподателя или наказващия орган, да е нарушителя да е поискал НП да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване. Налични са 3бр. известия за доставка от Български пощи на пратка до него, съдържаща според описание на плика процесното НП, които са върнати в цялост, с отбелязване "непотърсен". По правилата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Позовавайки се на това основание, директора на НТУ е отбелязал, че НП е връчено на 30.03.2023 г., от когато е последното известие за доставка, върнато с отбелязване "непотърсен". От представените доказателства за връчване от АНО, не може да се приеме, че търсеното лице не може да се намери на адреса, тъй 2 като според известието за доставка не е маркирана опцията "непознат" или "преместен на друг адрес", а е маркирано "непотърсен". Посочената дата 30.03.2023 г., отбелязана върху процесното НП за датата на връчването му, при прилагане на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е неправилна. В мотивите на ТР № 1 от 07.06.2016 г. на ВКС, ОСНК по т. д. № 1/2016 г. се чете, че разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН регламентира изключение от общото правило като възможност за "неприсъствено" връчване на НП, когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. Нормата е позитивноправна, законодателна фикция, по силата на която при наличието на регламентираните в нея предпоставки административнонаказващият орган отбелязва дата върху НП, от която то се счита за връчено на нарушителя, без това действително да се е случило. Съгласно цитираната част от ТР на ВКС не са били налице предпоставките по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН за отбелязване дата на връчване на НП, когато пратката не е била потърсена, защото това не означава, че лицето не е намерено на посочения от него адрес. Поради което НП не е връчено по реда на действащия процесуален ред на чл. 58 от ЗАНН. Правилата на Административнопроцесуалния кодекс боравят с термина "съобщаване" на административния акт, чието съдържание се запълва от факта на узнаване от адресата на релевантните обстоятелства: какъв акт е издаден, от кой оран, какво е съдържанието на акта и по какъв ред може да бъде обжалван), без оглед формата на процесуалното действие. В същото време специалните правила на ЗАНН изискват конкретно по резултат и форма процесуално действие "връчване" на наказателното постановление, което може да бъде само срещу подпис лично на нарушителя или чрез негов представител. В случая такова редовно процесуално действие не е извършено, поради което наказателното постановление не е било връчено на нарушителя по законоустановения ред и подадената срещу същото жаба се явява в срок.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

АУАН и НП са издадени от компетентен орган по смисъла на чл.167а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП съгласно Заповед №ЧР-СП-622/11.08.2022 г. изд. от Председателя на УС на АПИ- София и Заповед №РД-11-486/20.04.2021 г. изд. от Председателя на УС на АПИ- София /101/.

Независимо от това компетентни да установяват тези нарушения, видно от разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 ЗДвП, са длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, ал. 1 ЗДвП, чл. 167, ал. 3-3б и чл. 167а ЗДвП, съобразно тяхната компетентност. С разпоредбата на чл. 167а, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП чрез електронната система за събиране на пътни такси. В разпоредбата на ал. 2 на чл. 10 ЗП са изброени правомощията на определените от председателя на УС на АПИ длъжностни лица, сред които и тези – да спират движещи се МПС, да проверяват документите за самоличност на водача, както и всички документи, свързани с управляваното ППС; да осъществяват контрол по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1 ЗП; да предоставят възможност за картово плащане на съответните такси по чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗП. Съгласно чл. 167, ал.3б от ЗДвП: длъжностни лица от Агенция "Митници": осъществяват контрол върху заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за съответната категория моторно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление излизане от територията на Република България, както и предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане или в брой на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата и съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 и 3а от 3

ЗДвП, но при тълкуване на посочената разпоредба не се установява, че единствено длъжностните лица от АМ са териториално компетентни да съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 и 3а от ЗДвП. Освен това териториалната компетентност следва да се определя на осн.чл.84 от ЗАНН вр. с чл.195, ал.1 вр. с чл.36, ал.1 от НПК по мястото на извършване на нарушението, а не на мястото на установяването му или на мястото на съставяне на АУАН.

Поради тази причина съдът намира, че възражението за липса на компетентност на актосъставителя, съставил акт за установяване на административно нарушение е неоснователно.

В настоящият случай, съдът счита за безспорно установено, че АУАН е съставен и връчен на 06.06.2022 г., а НП е издадено на 02.12.2022 г. При издаването на наказателното постановление е спазен срокова по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН.

Допусната е в заглавната част на АУАН при изписване на датата на издаване след номера на акта, като е посочена датата на нарушението, а именно 01.06.2022 г., което е процесуално нарушение, но според настоящия състав същото не е съществено и не е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, при което е приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Съдът не споделя възражението на защитата за липса на посочване на мястото на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в обжалваното НП. Посочено е и в двата акта, че нарушението е извършено по път 7, км 133+004, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Посоченият път е съгласно Приложение № 1 към Решение № 959 на МС от 2018 г. за приемането на СПИСЪК на републиканските пътища в Република България, в което съгласно системата за номериране и структурата на номерата на отделните пътища, дадени в таблица, като на първокласните пътища са присвоени национални номера с цифри от 1 до 9, поради което няма съмнение в мястото на извършване на нарушението, каквото е и становището на РС-Шумен.

Относно възражението за липса на правила за изграждане и функциониране не информационна система по чл.167а, ал.4 от ЗДвП, съдът прие за установено следното : системата е изградена и функционира на базата на изисквания и правила, заложени в техническото задание на възложителя- АПИ, публично достъпно на електронен адрес: www.api.bg , в секцията - Профил на купувача. Нормативно-правната им рамка се очертава от Закона за електронното управление (ЗЕУ) изм. и доп. ДВ. бр.50 от 1 Юли 2016г., в сила от 01.07.2016 г. и Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата, обн. ДВ, бр. 80/2018г., в сила от 28.09.2018г. Оперирането на системата е възложено на Националното тол управление, като специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“, съгласно чл. 33а от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ. Функционирането на Електронната система и работата с нея са нормативно регулирани от ЗП и ЗДвП, както и от други нормативни и административни документи, в това число и вътрешни за организацията. Правилата за изграждане и функциониране на информационната система се извеждат от техническото задание и представените писмени доказателства от въззиваемата страна относно техническото задание част от обществена поръчва покрива изцяло изискванията на чл. 167а, ал.4 от ЗДвП за правила изграждане и функциониране на информационната система в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. Този документ описва софтуерните изисквания към изпълнението на обществена поръчка с предмет: Разширяване на информационната достъпност с добавяне на услуги и вторична интеграция с партньорските правоприлагащи институции в България - МВР,НАП и АМ. В техническото задание са описани 4 изискванията към проектната организация, документация и отчетността. Поради което направеното възражение в този смисъл съдът счита за неоснователно.