Разпореждане № 8013 от 18.03.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8013 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Клаудия Р. Митова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20261100502514 по описа за 2026 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.436 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 19569/17.02.2026 г., подадена от „Академика 2011“ ЕАД, ЕИК 201745141, срещу постановление за разноски № 850/03.02.2026 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Р.М.В., рег. № 790 на КЧСИ, постановено по изп.д. № 20267900400208, с което е прието за събиране като разноски на взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнението за разликата над 100 евро до определените с атакуваното постановление 2 600 евро.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на приетото за събиране вземане за разноски за адвокатско възнаграждение от 2 600 евро е фигурирал в поканата за доброволно изпълнение, но не и във връченото му постановление за разноски № 769/02.02.2026 г.

Впоследствие на дружеството било връчено постановление за разноски № 850/03.02.2026 г., в което това възнаграждение е било включено. Излага съображения, че приетите разноски за адвокатско възнаграждение в посочения размер са несправедливи, неадекватни на положения труд и завишени, поради което следва да бъдат редуцирани до 100 евро – адвокатско възнаграждение, дължимо единствено за образуване на изпълнителното производството, тъй като извън действията по образуване на производството други действия с цел удовлетворяване на вземанията не се е налагало да бъдат извършвани, доколкото дългът е бил доброволно заплатен.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателят по изпълнителното дело Л.С.П. е депозирал становище за неоснователност на жалбата.

По делото са изготвени мотиви от ЧСИ Р.М.В., в които е застъпено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

1

Изпълнително дело № 20267900400208 по описа на Р.М.В., рег. № 790 на КЧСИ, е образувано по молба от 22.01.2026 г. на Л.С.П., депозирана чрез адв. М.А. от САК, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу „Академика 2011“ ЕАД на 06.01.2026 г. по гр.д.

№ 3325/2023 г. по описа на Софийски градски съд за сумата от 29 675,52 лева главница, ведно със законна лихва от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 791,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главничното вземане за периода 24.09.2022 г. – 28.12.2022 г., 3 217 лева разноски в първоинстанционното производство и 3 959,33 лева – разноски във въззивното производство. С молбата за образуване взискателят е поискал изготвяне на справки за проучване на имуществото на длъжника, налагане на запори върху вземания по банкови сметки и сейфове, както и предприемане на „законово определените изпълнителни действия за пълно удовлетворяване на вземането на взискателя“.

Претендирано е присъждане на сторените в изпълнителното производство разноски, включващи адвокатско възнаграждение. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, служещ като разписка за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение от 2 600 евро в брой (чл.5 от контракта).

На 23.01.2026 г. съдебният изпълнител е изготвил покана за доброволно изпълнение, с която на длъжника е предоставен двуседмичен срок от връчването й за заплащане на задълженията по изпълнителното дело, включващи и 2 600 евро приети разноски за адвокатско възнаграждение, а поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника същия ден.

На 23.01.2026 г. е изпратено запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД за налагане на запор върху вземания по всички сметки на длъжника.

На 30.01.2026 г. „Академика 2011“ ЕАД е поискало от съдебния изпълнител постановление за приетите за събиране разноски по изпълнението.

На 02.02.2026 г. на дружеството е връчено изготвеното същия ден постановление № 769/02.02.2026 г., в което не са включени такива за адвокатско възнаграждение по изпълнението на взискателя. На същата дата длъжникът е поискал справка за разноските от 2 600 евро, доколкото същите фигурират единствено в поканата за доброволно изпълнение.

С молба от 03.02.2026 г. длъжникът е пожелал намаляване на посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя до размера до размера от 100 евро за образуване на изпълнителното дело. Тази ден съдебният изпълнител изготвил постановление за разноски № 850/03.02.2026 г., включващи адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 2 600 евро. Постановлението е връчено на „Академика 2011“ ЕАД на 04.02.2026 г.

Дължимата сума е преведена от длъжника на взискателя на 06.02.2026 г.

С писмо от 06.02.2026 г. третото задължено лице „Централна кооперативна банка“ АД е признало запора и е уведомило съдебния изпълнител за вече извършен превод на дължимата по изпълнението сума.

На 09.02.2026 г. ЧСИ В. е наредила вдигане на запора.

2

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно новелата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Нормата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Доколкото цитираните две разпоредби се намират в Част I "Общи правила", Глава VIII на ГПК, то те намират приложение и в изпълнителното производство.

По изпълнителното дело своевременно, още в молбата по чл.426, ал.1 ГПК, е поискано приемане на разноски за адвокатско възнаграждение и са представени доказателства за неговото заплащане, доколкото договорът за правна защита и съдействие от 22.01.2026 г., служи като разписка по чл.77 ЗЗД за получаване на сумата. Удостоверяване на плащането се извършва чрез изходящ от кредитора документ, поради което положеният от адвоката подпис надлежно удостоверява получаване на сумата. Съставеният договор за правна защита и съдействие е съобразен с даденото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване.

Според т.3 от същото тълкувателно решение, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и плащането на уговореното адвокатско възнаграждение, които съдът възприема като ориентир при произнасяне по възражението на жалбоподателя (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз).

Не се установява фактическа или правна сложност на изпълнителното дело, тъй като предмет на принудително събиране е парично вземане по един изпълнителен титул срещу едно юридическо лице, събиране на суми срещу което не се констатира да представлява трудност.

В конкретния случай дължимите по изпълнителното дело суми следва да се приеме, че са събрани в срока за доброволно изпълнение, предоставен с покана oт 23.01.2026 г.

Последното станало основание и за вдигане на наложения запор. Посочване от взискателя в 3 сезиралата съдебния изпълнител молба на изпълнителен способ е свързано с изискването за редовност по чл.426, ал.2 ГПК, поради което обосновава приемане на разноски за адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. В случая събирането на дълга не е резултаат от поискания от взискателя изпълнителен способ, доколкото същата е доброволно наредена в предоставения от съдебния изпълнител срок. Вън от изложеното, следва да се посочи, че принудителното събиране на сумите още преди изтичане на посочения в поканата за доброволно изпълнение срок би лишило длъжника от възможност да изпълни в срока за доброволно изпълнение. Действията на третото задължено лице по изпълнение на запора до изтичане на срока за доброволно изпълнение на длъжника не могат да обусловят възникване в полза на взискателя на вземане за разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията, доколкото хипотезата се приравнява на доброволно изпълнение от длъжника в предоставения му за това срок от съдебния изпълнител. Предприемане на изпълнителни действия за принудително събиране на вземането по искане на взискателя след изтичане на срока за доброволно изпълнение при липса на доброволно плащане би се явило необходимо и би породило вземане за разноски за представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия. По конкретното изпълнително дело такива действия не се установява да са извършвани.

Различен от горния извод не следва от инкорпориране в молбата за образуване на изпълнителното дело на искане на взискателя за проучване на имущественото състояние на длъжника и за изискване на справки, каквато възможност е предвидена от законодателя при започване на изпълнението (чл.426, ал.4 ГПК).

При преценка на действителния обем и сложност на оказаната по делото правна помощ се установява, че освен първоначалната молба по чл.426 ГПК, процесуалният представител на взискателя не е извършил други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, което да предполага присъждане на възнаграждението по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Депозиране на отговор на частната жалба не налага друг извод, доколкото не се касае за предприето действие от взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство с цел удовлетворяване на паричното вземане. Поради това взискателят има право на адвокатско възнаграждение по за образуване на изпълнителното дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Този извод съдът прави на база ограничения обем на извършените действия от процесуалния представител на взискателя и липсата на фактическа и правна сложност на делото, в хода на което е събрана сумата по изпълнителния лист преди изтичане на срока за доброволно изпълнение. Ирелевантно за дължимостта на разноски за адвокатско възнаграждение е отсъствието на плащане в периода след постановяване на съдебното решение до датата на образуване на изпълнителното производство.

Съгласно чл.437, ал.4 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК решението е окончателно и не подлежи 4 на обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба вх. № 19569/17.02.2026 г., подадена от „Академика 2011“ ЕАД, ЕИК 201745141, постановление за разноски № 850/03.02.2026 г. на частен съдебен изпълнител Р.М.В., рег. № 790 на КЧСИ, постановено по изп.д. № 20267900400208 в частта на приетите разноски на взискателя Л.С.П. за адвокатско възнаграждение в изпълнението за разликата над 102,26 евро до определения размер от 2 600 евро и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените разноски на взискателя Л.С.П. за адвокатско възнаграждение по изп.д. № 20267900400208 по описа на частен съдебен изпълнител Р.М.В., рег. № 790 на КЧСИ, до размера от 102,26 евро.

Разпечатката съдържа 43 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c4f498c-9a5f-4479-8292-bdf63d729d43