Решение № 14065 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14065 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20261110103703 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПK.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от З срещу Ц. В. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 274, ал. 1, т.1, пр. 4 КЗ (отм.) във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 482,21 лева /757,84 евро/, представляваща регресно вземане за платено по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно обезщетение за вреди по л. а. „Мазда“, с рег. № **, от ПТП, настъпило на 23.01.2016 г., в **, вследствие на виновното и противоправно поведение на длъжника, с вкл. ликвидационни разноски в размер на 10 лева, ведно със законната лихва за периода от 30.05.2025 г. до изплащане на вземането, и 559,63 лева /286,13 евро/, представляваща мораторна лихва за периода от 29.05.2022 г. до 29.05.2025 г., за които суми на 30.06.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32511/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав.

Ищецът твърди, че на 23.01.2016 г., в **, ответникът, като водач на л.а.

„Фолксваген Туарег“, с рег. № **, предизвикал виновно настъпването на ПТП, в резултат на което били причинени щети на л. а. „Мазда“, с рег. № **. Навежда доводи, че виновният водач е напуснал местопроизшествието, като по този начин виновно се отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Твърди, че към момента на ПТП-то е бил застраховател на ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица № 11115000467748/02.02.2015 г., поради което по заведена ликвидационна преписка (именувана „щета“) № 10020100102012 заплатил застрахователно обезщетение за възстановяване на вредите по увреденото МПС в размер от 1482,21 лева, с вкл. ликвидационни разноски в размер на 10 лева, на по регреса на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС“ – З. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Възникването на предявеното на основание 274, ал. 1, т.1, пр. 4 КЗ (отм.) във връзка с чл. 45 ЗЗД регресно право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ срещу застрахования при него водач на моторното превозно средство се обуславя от пораждането в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) породени права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. е. вредите да са причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение; 2) възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по договор за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие; 3) делинквентът виновно да се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Съобразно правилата, предписани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки, а ответникът трябва да докаже, че е заплатил претендираните суми на ищеца, в случай че твърди това.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

В хода на настоящото производство e депозирана от ищеца молба с вх. № 210305/30.06.2026 г., в която е обективирано нарочно изявление, че претендираните в настоящото производство суми са заплатени в пълен размер, като извършеното плащане е отразено в дружеството на 23.06.2026г. Последното представлява според правната си характеристика признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК, поради което съдът намира исковете за доказани по основание и размер, но поради погасяване на претендираните вземания и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК същите следва да бъдат отхвърлени.

По отговорността за разноски:

Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за погасяването им в хода на процеса, ответникът дължи направените и претендирани от ищеца разноски, тъй като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. В случая ищецът претендира и доказва реално да е сторил такива за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното и в заповедното производство в общ размер от 269,10 евро, които следва да му се присъдят.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от З, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: **, срещу Ц. В. С., ЕГН: **********, адрес: **, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с 2 правно основание чл. 274, ал. 1, т.1, пр. 4 КЗ (отм.) във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 482,21 лева /757,84 евро/, представляваща регресно вземане за платено по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно обезщетение за вреди по л. а. „Мазда“, с рег. № **, от ПТП, настъпило на 23.01.2016 г., в **, вследствие на виновното и противоправно поведение на длъжника, с вкл. ликвидационни разноски в размер на 10 лева, ведно със законната лихва за периода от 30.05.2025 г. до изплащане на вземането, и 559,63 лева /286,13 евро/, представляваща мораторна лихва за периода от 29.05.2022 г. до 29.05.2025 г., за които суми на 30.06.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32511/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав.

ОСЪЖДА Ц. В. С., ЕГН: **********, да заплати на З, ЕИК: **, сумата в общ размер на 269,10 евро, представляваща сторени в първоинстанционното и в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3