Решение № 404 от 21.10.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 779/2025
- Вид
- Решение № 404
- Подписан
- 21.10.2025
- В сила
- 21.10.2025
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15 · Закон за закрила на детето
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 144 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 404 гр. Плевен, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
Членове:
МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. Г.А при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20254400500779 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1122 от 21.07.2025 г по гр. Дело № 2448/2025 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ИЗМЕНИЛ размера на определената с Решение №994/01.07.2022г. по гр.д.№ 2022443010 2133/2022г. по описа на РС-Плевен издръжка, която Б. Г. С., ЕГН********** да заплаща на детето А. Б.ов С., ЕГН**********, гр.*************, чрез неговата майка и законен представител З. П. К., ЕГН**********, като ГО Е УВЕЛИЧИЛ от 180.00 лева на 320,00 лв. /триста и двадесет/ лева, считано от 22.04.2025г., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, а за разликата до предявения размер от 500 лв. СЪДЪТ Е ОТХВЪРЛИЛ иска като неоснователен и недоказан
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Б. Г. С., в която се възразява, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при 1 нарушение на процесуалните правила, както и при пълна липсав на мотиви.
Възразява се, че при липсата на мотиви не могат да се развият и подробни съображения за порочността на решението. Възразява се ,че въззивникът няма достатъчно доходи ,за да заплаща постановения размер на издръжката, а майката на детето има доходи над 2000 лв, което не е взето предвид от съда.В представените по делото при приключването му писмени бележки се възразява, че съдът е цитирал различни законови разпоредби, но не е изложил валидни аргументи защо е определил този размер на издръжката. Възразявасе също така, че от страна на майката се възпрепятства изпълнението на решението за развод относно режима на контакти с бащата, настройва детето срещу баща му и така пречи на осъществяването на правата на бащата, който е доказал, че когато му се дава възможност той ревниво изпълнява задълженията си. Претендира се отмяна на решението
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение. Взема се становище, че първоинстанционното решение има мотиви относно размера на издръжката и възможностите на родителите, както и относно нуждите на детето, твърди се, че въззивникът пазполага с недвижимо и движимо имущество, работи.
Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия за изменение на постановена издръжка, нуждите на детето и размера на необхподимата за тях издръжка, както и разпределението на същата между дваматна родители.
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел, че, не е било спорно между страните и се установява от Решение № 994/01.07.2022г. по гр.д.№ 2022443010 2133/2022г. по описа на 2
РС-Плевен, че е одобрено споразумение, по силата което, упражняването на родителските права по отношение на детето А. С. е предоставено на майката, а бащата Б. С. се е задължил да заплаща на детето А., чрез неговата майка и законен представител З. С.а ежемесечна издръжка в размер на 180 лв.
Упражняването на родителските права по отношение на детето Пламен С. е предоставено на бащата Б. С., а майката З. С.а се е задължила да заплаща на детето Пламен ежемесечна издръжка в размер на 180 лв. Видно е било от удостоверение за раждане по акт за раждане № 1354/17.07.2014г., майка на детето А. Б.ов С. е З. П. С.а, а негов баща е Б. Г. С.. Видно от Служебна бележка от 08.04.2025г. детето А. С. е записано за учебната 2024/2025г. в 4-ти клас на СУ Пейо Яворов Плевен. Съгласно бележка от СК Скорпион, А. С. е записан и посещава заниманията по кикбокс за 2024/2025г., за което заплаща месечна такса и годишна картотека. От грамоти/л.12-29 от делото/ е видно, че А. С. редовно участва в ученически състезания по български език и литература и математика. Видно е било от справки от ТД на НАП В.Търново, офис Плевен, З. К. е със среден месечен осигурителен доход в размер на около 2400 лв., а Б. С. е със средномесечен осигурителен доход около 1090 лв. От Писмо от Община -Плевен, МДТ е било видно, че З. К. е декларирала като собствени Апаратамент в гр.Плевен от 65 кв.м. и Лек автомобил ******* С 220, а Б. С.- Апартамент в с.****** от 73 км.м., мотоциклет ******** лек автомобил *******, Специализирана строителна машина Фолксваген ЛТ и мотоциклет *********. Съдът е дал вяра на показанията на св.С. Р. И., въпреки че е заинтересована от изхода на делото като приятелка на З. К..
Показанията й са преки, логични и в съответствие с останалите по делото доказателства. От тях се установява, че детето А. тренира кикбокс и футбол, за което се заплаща месечна такса, както и годишна картотека. Месечната такса за кикбокса е 60 лв., а за футбола 40 лв. Годишната такса за картотекиране е 50 лв. А. ходи и на училищни състезания. Необходимо е закупуване на екипировка за кикбокса и за футбола. Майката е поела разходите за детето, като удовлетворява всички негови желания. Купува му скъпи дрехи, тъй като то така иска. Бутонките за футбола струват 150 лв. и майката е закупила такива. Баща му е закупил футболни ръкавици. А. е поискал от баща си да му закупи бутонки, но той му е казал, че в този момент няма пари. След това му е предложил да му купи, но при условие, че детето отиде с него на село. От изслушването на детето А. по реда на чл.15 ЗЗДет. се 3 установява, че той през учебната 2024/2025г. е ученик в 4-ти клас. Посещава занимания по кикбокс и футбол. За кикбокса се заплаща по 60 лв. месечно, а за футбола по 40 лв. месечно. За храна в училище си носи от къщи, а за обяд се прибира и обядва в дома си. Живее близо до училище и ходи сам до там или майка му го кара. Няма здравословни проблеми. Майка му го води на почивки и състезания в чужбина. Предходната година ходили в Гърция на море.
Посетили и Румъния и Турция. Ще ходи на състезание в Румъния. Бащата му е купи един спортен екип и едни вратарски ръкавици. Бащата обещал да даде декларация да пътува до Гърция, но не го направил. Когато има лични контакти с баща си, той го взема и го оставя при баба му и отива във Варна, където има приятелка. Бабата и дядото му дават пари само като го пращат до магазина да пазарува. С по-големия си брат има отлични отношения и си помагат. Брат му живее при бащата, завършил е 12-ти клас през настоящата година и има желание да учи в Софийски университет. От становището на ДСП-Плевен, в представения по делото социален доклад се установява, че З.
К. заявява следните нужди за издръжка на детето А. -1000 лв. за дрехи на сезон, 200 лв. за учебни помагала, тренировки кикбокс по 60 лв. месечно, по футбол 40 лв. месечно, картотека 50 лв. годишно и периодични прегледи преди състезание 25 лв., за училищни състезания по 7-8 лв. на състезание.
Стреми се да купува качествена храна, която е по-скъпа. Б. С. заявява, че се грижи за по-големия син и не може да осигурява по-голям размер на издръжката от минималния такъв, тъй като изплаща кредит за жилище, кола и мотор.
РС е приел, че по делото безспорно е установено, и не се спори, че детето А. е дете на ответника. Този факт се установява и от представеното удостоверение за раждане по акт за раждане № 1354/17.07.2014г. Имайки предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на чл. 150, във връзка с чл. 143, ал. 2 СК, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът следва да докаже следните предпоставки на така претендирания иск - че ответникът му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава такъв размер издръжка и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на 4 нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител). Не всяко изменение, обаче дава основание за промяна на размера на присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера на издръжката е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки, като изменението на материалните възможности на задължените родители следва да бъде преценявано с оглед на това дали поисканото увеличение ще бъде основателно за целия претендиран размер, респ. е възможно и това увеличение да бъде поето от родителя, който полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете (когато са намалели материалните възможности на родителя, от когото се претендира увеличението на издръжката). РС е приел, че от определяне размера на предишната издръжка е изминал относително дълъг период от време – около 3 години, през който са настъпили трайни изменения в обстоятелствата, при които е определен предходния размер на издръжката. Детето вече е завършило 4-ти клас и започва в прогимназиален етап, поради което са увеличени разходите за учебни пособия. Започнало е да посещава занимания по кикбокс и футбол за които се заплаща по 100 лв. общо месечно. С увеличаване на възрастта на детето се увеличават и разходите за храна и облекло. През този период са настъпили и изменения в социално - икономическите условия на живот в страната, които са довели до увеличаване на издръжката на живота понастоящем спрямо тази, към момента на предходното определяне на издръжката. Установява се, според РС, по делото, че майката на детето реализира доходи в размер на около 2400 лв. месечно, а ответника реализира доходи в размер от около 1090 лв., но същия е в трудоспособна възраст, липсват данни и твърдения за влошено здравословно състояние, поради което би могъл да предприеме действия по увеличаване на реализираните от него трудови доходи. По делото е б и л представен и договор за потребителски кредит, за който РС е посочил, че в съдебната практика трайно е установено становището, че когато родителят, който дължи издръжка, извършва разходи за подобрение на своите битови условия, като изплащане на заем, те не следва да се приспадат от доходите, от които зависи размера на издръжката, ето защо погасителните вноски, не следва да се приспадат от доходите му. От друга 5 страна,според РС, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, като и при иска за увеличение на издръжката се отчете и безусловния характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, за разлика от издръжката по чл. 144 СК. РС е приел, че следва изводът, че на детето следва да бъдат осигурени такива битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие, каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно. При определяне размера на издръжката е била отчетена и нормата на чл. 142, ал. 2 СК, според която разпоредба независимо от предпоставките на чл. 142, ал. 1 СК (определен като функция на нуждите на правоимащия и възможностите на дължащия издръжката), при издръжката на дете се следва една минимална издръжка, която не може да бъде по-малък размер от една четвърт (1/4) от размера на минималната работна заплата. Тази материална разпоредба е с императивен характер и не подлежи на преценка от съда, каквито и да са материалните възможности на задължения родител. Съдът приема, че необходима за издръжката на детето А. сума е в размер на 640 лв. месечно по следните съображения: По делото са били ангажирани доказателства за нарасналите потребности на детето предвид увеличаването на неговата възраст и преминаване в прогимназиален етап на образование.