Решение № 74 от 07.04.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Добрич, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. И.а като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20243230200196 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. И. Н., ЕГН: **********, чрез адв. М. П.

ДАК / редовно упълномощен процесуален представител / срещу НП № 230255-000507, издадено на 14.12.2023г. от ВПД Началник Група в ОДМВР Добрич, Второ РУ Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „ глоба „ в размер на 900 лв. и „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от три месеца. С жалбата се иска отмяна наказателното постановление, като незаконосъобразно и немотивирано.

В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя изцяло поддържа жалбата.

АНО редовно призован, не се явява, не се представлява.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването на оспорваното наказателно постановление.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

1

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в отсъствие на нарушителя и в присъствие на един свидетел – свидетел при съставяне на АУАН, не е връчен на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган в рамките на преклузивния срок по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 01.06.2023г. в 16.26 часа, в с. Свобода по път III-293, на кръстовището с път за с. Добрево, в посока към гр. Добрич управлявал личния си лек автомобил с рег. № *** с наказуема скорост от 122 км/ч. при максимално разрешена за населено място от 50 км/ч.

Скоростта била установена и заснета под клип № 8206 от АТСС TFR 1-М № 590, с отчетен толеранс от -3% на измерената скорост в полза на водача.

Деянието е квалифицирано, като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в издадения на 20.11.2023г. АУАН бл. № 312261., въз основа на изготвения снимков материал / л. 9-12 /.

Въз основа на АУАН, на 14.12.2023г. е издадено НП № 23-0255-000507 от ВПД Началник Група в ОДМВР гр. Добрич, Второ РУ Добрич в обстоятелствената част на което АНО възприема описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на вмененото административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За така установеното нарушение, на В. И.

Н. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 900лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 месеца.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани в качеството на свидетели, актосъставителят Г. М.

С. и свидетелят при съставянето на АУАН – Д. И. М. потвърждават, че същият е съставен въз основа на снимков материал от АТСС TFR 1-М № 590.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, изцяло кредитирани от настоящият съдебен състав, а именно: НП № 23-0255-000507 от ВПД Началник Група в ОДМВР гр. Добрич, Второ РУ Добрич, АУАН бл. № 312261, съставен на 20.11.2023г., два броя снимков материал и показанията на свидетелите Г. С. и Д. М..

От правна страна:

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства при избиране скоростта за движение в населени места да надвишават 50км/ч. /изключение представляват случаите за пътни превозни средства от категория М и самоходните машини/, като нарушителите биват санкционирани по чл. 182, ал. 1 от ЗДвП.

2

Разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП регламентира налагане на „ глоба ” в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство на всеки водач, който превиши с над 50 км/ч. законоустановената скорост при управление на МПС в населено място, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч., глобата се увеличава с 50 лв.

Наложените от административнонаказващия орган наказания са глоба в размер на 900 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца. С оглед обстоятелството, че превишаването на максимално разрешената скорост е с 72 км/ч, наказващият орган е определил наказанието глоба в размер на 900 лв., като е наложил и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

При образуване обаче на административнонаказателното производство и при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на НП, а именно:

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни, като разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предвижда две хипотези, при които не следва да се образува административнонаказателно производство, а ако такова е образувано, то същото следва да се прекрати, тъй като се касае за давностни срокове, а именно: нарушителят е открит /известен е/ и не е съставен акт в течение на три месеца от установяването му /откриването му/ или е изтекла една година от извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Двете хипотези са алтернативни, тоест достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да се погаси правото да се търси отговорност, респективно да се образува административнонаказателно производство. Касае се за давностен срок, пропускането на който погасява възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност.

Когато актът е съставен преди изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението, но след изтичане тримесечния срок от откриване на нарушителя е налице процесуално нарушение.

Съставяне на акт за установяване на нарушение извън посочения тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно – издаването на НП въз основа на така съставен акт означава неоснователно административнонаказателно преследване спрямо лицето, посочено като нарушител, без значение дали то е физическо или юридическо лице.

В процесния случай нарушението е извършено и установено на 01.06.2023г., чрез техническо средство заснемащо и регистрационния номер на автомобила, посредством който се установява и неговия собственик / в случая - жалбоподателя /, а АУАН е съставен на 20.11.2023 г. Актът е съставен 3 в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението, но след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя. Тримесечният срок от откриване на нарушителя по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е давностен и не съществува законова възможност след изтичането му да бъде образувано административнонаказателно производство. В настоящия случай е налице съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление. Т. е. актът е съставен след изтичане на установения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, давностен срок. Посочената разпоредба, както отбелязва и ТР № 48 от 1981 г. на ОСНК на ВС съдържа два давностни срока, които не се конкурират помежду си, а се прилагат едновременно, като изтичането, на който и да е от тях е основание да не се започва административнонаказателно производство. Приложим към настоящия случай е тримесечния срок от откриване на нарушителя, който не е бил взет предвид при съставянето на АУАН.

Предвид гореизложеното съдът приема, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и на основание чл. 63, ал.

3, т. 2 от ЗАНН обжалваното НП следва да се отмени.

С оглед изхода на спора, съдът на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото приема, че следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 300 / триста /лв. / л.

94 /.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0255-000507, издадено на 14.12.2023г. от ВПД Началник Група в ОДМВР Добрич, Второ РУ Добрич, с което на В. И. Н., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „ глоба „ в размер на 900 лв. и „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от три месеца

ОСЪЖДА ОДМВР гр. Добрич да заплати на В. И. Н., ЕГН: ********** сумата от 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4