Решение № 7 от 01.02.2022, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Нова Загора, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ

Административно наказателно дело № 20212220200405 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК117599032, със седалище и адрес на управление в гр. София, БУЛ. „Сливница" № 188, ет. 6, представлявано от И.Т. -Изпълнителен директор чрез: юрисконсулт А.К. Срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 585923-F614111 /16.07.2021 издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности"-Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите.

Жалбоподателят е останал недоволен от издаденото срещу него НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ/НП/ № 585923-F614111 /16.07.2021 издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности"-Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.16А, АЛ.6 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (наричана по-долу „Наредбата"), във връзка с чл.118, ал.4 т.1 от ЗДДС.

Същото било издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да го отмени изцяло.

Жалбоподателят изтъква следните съображения:

1. При извършената на 15.05.2021 година проверка на стопанисван от него обект, находящ се в с. Езеро, м. Дрянова Могила било констатирано „наличието на резервоар, с добавка АДБЛУ с обем 3000 литра и монтирана колонка, който не е посочен в заверената 1 блок схема, с което дружеството било нарушило разпоредбите на чл. 16а ал.6 от „ наредбата".

Действително, на обекта имало монтирана колонка с резервоар за АДБЛУ, но от същата никога не било продавано т.е от нея не се осъществявала икономическа дейност.

Въпросното съоръжение е било монтирано на 08.03.2021 година, като до момента на проверката никога не е функционирало. Тъй като съоръжението не е било фискализирано, то не е било добавено към действащата блок-схема. При проверката, служителите на жалбоподателя представили, както действащата блок-схема, по която обекта работи, така и проект на бъдещата блок-схема /т.нар от АНО „незаверена блок схема"/, която ще влезе в сила след фискализация на устройството и одобрение от НАП/БИМ. Представената, действаща блок-схема, в която липсвала АДБЛУ на практика отразявала вярно фактическото положение на обекта и била в съответствие с изискванията на чл.16а ал.2 от „наредбата".

Това, че въпросното съоръжение е монтирано, не означавало че то следва да присъства в блок-схемата. Монтажът е бил извършен с цел бъдеща фискализация на устройството и започване на експлоатацията му. Колонката с резервоар за АДБЛУ не е функционирала във нито едни момент от монтажа й до проверката, като този факт е бил служебно известен на АНО. Именно поради този факт, изискването да присъства в блок-схемата е неоснователно.

То би било резонно, единствено ако устройството е подвързано към системата и функционира.

Отделно от горното, дори и в случая да имало нарушение /според жалбоподателя нямало такова/, то при гореописаната фактическа обстановка, счита че в случая са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. АНО, обаче, изобщо не бил обсъдил прилагането на чл. 27 и 28 ЗАНН. Мотиви в тази насока изцяло липсвали въпреки задължението на АНО да извърши преценка на всички обстоятелства, смекчаващи и отегчаващи, при определяне на санкцията, която следва да отговаря на тежестта на нарушението. Счита, че чл. 28 ЗАНН следва да бъде приложен, тъй като деянието представлявало маловажен случай по см. на чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН. В процесния случай дружеството не е ощетило държавния бюджет, не е засегнало финансовите интереси на потребителите или Държавата. Липсата на вреди е видна и от характера на санкцията - на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС. Въпреки това обаче, на дружеството е наложена санкция в максимален размер, който е очевидно несъразмерен.

Във връзка с гореизложеното, жалбоподателят моли съда да постанови решение,с което да се отмени изцяло атакуваното Наказателно постановление, а ако прецени, че в случая е извършено административно нарушение, то налагането на имуществена санкция, да бъде отменено на основание чл. 28 от ЗАНН, доколкото става дума за явно маловажен случай, при който налагането на санкции в подобен размер е ненужно, явно несправедливо и не съответства на целите на Закона.

Алтернативно моли, в случай че съда счете НП за законосъобразно издадено, да се намали размера на наложената санкция под законово установения минимум.

2

В с.з. жалбоподателят,чрез процесуалния си представител-юрк.А.К. заявява,че поддържа жалбата с аргументите изброени в същата.

РП-Сливен не изразява становище по жалбата.

В с.з.АНО не изпраща представител.Процесуалния му представител-ст.юрк.Д.Ж. представи на съда писмено становище с вх.№114/11.01.2022г.,в което заявява, че жалбата следва да се остави без уважение,като неоснователна.

За установеното нарушение са били ангажирани безспорни доказателства, установяващи правнорелевантните факти и обстоятелства.

Нарушението било осъществено, чрез бездействие. При така установената, неоспорена и подкрепена от събраните по делото доказателства фактическа обстановка можело да се направи категоричен извод за извършеното административно нарушение с правна квалификация чл.118 ал.4 от ЗДДС вр. чл.16а, ал.6 от Наредба № И-18/13.12.2006г.

Нарушението по същество не се оспорвало. Оплакванията били на формални основания. Наведени са били съображения респ. разпитана е служителката, присъствала -по време на проверката, че наличния по време на проверката резервоар с добавка АДБЛУ с обем 3000 л. и монтирана колонка не се използва. Такива констатации били вписани и в протокола от извършената оперативна проверка на стр. 3, но обстоятелството, че този допълнителен модул не се използва не е съставомерен признак, доколкото законът задължава всяка промяна във вече одобрена блок-схема или заменяне на елементи от нея да се извършва след подаване на заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на интернет страницата на института, за извършване на проверка на място в обекта т. е. одобрена е тази блок-схема на ЕСФП, която съдържа всички нейни компоненти (централно регистриращо устройство, средства за измерване на разход, нивомерна измервателна система, копцентратор /преобразуващо устройство, както на всички допълнителни модули) и връзките между тях, както и местата на пломбиране.

Отговорността на дружеството била ангажирана за извършено нарушение на чл. 16а, ал.6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4,т.1 от ЗДДС. Съгласно чл. 16а, ал.6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г, на (МФ) за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, всяка промяна в одобрената блок-схема или заменяне на елементи от нея се извършвала след подаване на заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на интернет страницата на института, за извършване на проверка на място в обекта. Българският институт по метрология препраща по електронен път заявлението в НАП. В 30-дневен срок от подаване на заявлението органите на НАП и БИМ извършват съвместна проверка в търговския обект за одобряване на промените в блок-схемата.

В случая от доказателствата по делото се установява, че при извършената оперативна проверка на 15.05.2021г. в 15.20 ч. в обекта, стопанисван от „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, е било установено наличието на резервоар, с добавка АДБЛУ с обем ЗОООл. и монтирана колонка на 26.03.2021г. след датата на одобрената блок- схема (21.03.2021г.), 3 който не е посочен в одобрената блок- схема. Това бездействие е установено от законодателя като административно нарушение по смисъла на чл.16а,ал.6 от Наредбата. Установените факти в случая, изпълвали състава на административно нарушение по смисъла на посочената разпоредба, а именно всяка промяна в одобрената блок-схема или заменяне на елементи от нея да се извършва след подаване на заявление за проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на интернет страницата на института, за извършване на проверка на място в обекта, поради което АНО счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

Касаело се за обективна отговорност, при която наказващият орган не дължал изследване на въпроса за вината.

Относно наведените в жалбата възражения за липса на писмено обсъждане относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН АНО намира същите за неоснователни и необосновани.

Никъде в ЗАНН не се изисквало това да бъде направено в писмена форма, респ. да бъде доведено до знанието на нарушителя.При наличие на възражение срещу АУАН, АНО задължително провеждал разследване по реда на чл. 52 ал.4 от ЗАНН. В конкретно разглеждания случай, като резултат се е произнесъл с НП, което само по себе си означавало, че не е намерил възражението за годно основание да не се постановява НП. Предвид липсата на изрична нормативна регламентация задължаваща АНО да се произнася писмено срещу подадените срещу АУАН писмени възражения, не е налице нарушение па чл.52 ал.4 от ЗАНН. Нешо повече на този етап от развитието на административнонаказателното производство правото на защита на нарушителя се свеждало главно и единствено до правото му да направи възражения по акта за установяване на административното нарушение. Като тези възражения можели да бъдат обективирани не само при съставянето на акта, но и в тридневен срок от подписването му. Според съдебната практика, обаче, не всяко нарушение па процедурата по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление било съществено, а до порочност на наказателното постановление водели само съществените нарушения на тази процедура. Те са били два вида - нарушения, които водят до засягане правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност и нарушения па процедурата, които ако не бяха извършени резултатът би бил друг. Ще бъде налице съществено процесуално нарушение, ако е ограничена възможността на нарушителя да направи възраженията си по съставения акт, установената с него фактическа обстановка, възможността да иска събиране на нови доказателства, което в случая не се спори от жалбоподателя, че не се е случило, а правото на защита е реализирано в пълен обем, доколкото се установява от съдържанието на административнонаказателната преписка- в протокола от извършената проверка, при предявяване на АУАН, както и с подадената въззивна жалба.

Имуществената санкция, предмет на делото била наложена на основание чл. 185, ал. 2. изр. 2-ро, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Тя била предвидена за формални нарушения, фактическият състав, на които е осъществен с реализиране на изпълнителното деяние, независимо от това дали от нарушението са настъпили неблагоприятни последици или не.

4

Дори и да има такива, не били съставомерни и неотразяването им в АУАН и НП не представлявало процесуално нарушение. Поради изложеното, АНО счита че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН и не е налице съществено процесуално нарушение. Отразените в тях факти, напълно се установяват от събраните писмени и гласни доказателства, между които не се съдържат противоречия. За това нарушение законодателят бил предвидил диапазон на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на конкретното наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Доколкото АНО е констатирал, че процесното административно нарушение не се отразява на отразяването на приходите, то и в съответствие с изискванията на санкционната норма на чл. 185, aл. 2, изр.2 във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС и при съобразяване на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН е определил размера па административното наказание в параметрите очертани от aл. 1 на чл. 185 от ЗДДС.