Решение № 150 от 30.10.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. гр. Д., 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас М. Каменски

Членове:

Калиптен Ибр. Алид

Надя Г. Славова при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора С. Г. Г. С. Г. Д. С. Г. Г. М. Ив. М. Р. Г. Б. като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233200600217 по описа за 2023 година Производството е образувано по реда на гл.ХХI от НПК, по жалба на защитника на В. Х. срещу присъда №6/20.02.2022г. по н.о.х.д.№339/2022г. на РС-гр.Д..

С атакувания акт подсъдимият е признат за виновен в това, че през периода от 05.06.2021г. до 09.06.2021г. в гр.Д., при условията на продължавано престъпление и повторност, след предварителен сговор с Р. Г. А., С. И. А. и И. Г. М., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на технически средства-ключове, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1006 лева от владението на различни лица, без тяхно съгласие и с намерението противозаконно да присвои отнетото, като случаят не се явява маловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, чл.26, ал.1, чл.58а, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК на Х. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, редуцирано с една трета-до лишаване от свобода за срок от 1 една година и четири месеца, което да се изпълни при първоначален строг режим и с приспадане на задържането под стража от 16.06.2021г. до 14.02.2022г.

Със същата присъда са осъдени Р. Г. А., С. И. А. и И. Г. М..

С депозираната от защитника на В. Б. Х. жалба се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, както и за допуснато неправилно приложение на ЗИНЗС по отношение на постановения режим. Претендира се за намаляване на постановената санкция и замяна на определения строг режим с общ.

Представителят на ОП-гр.Д. пледира за потвърждаване на присъдата и отхвърляне на жалбата като неоснователна..

След като обсъди и прецени становищата и доводите на страните, в рамките на правомощията по чл.314 от НПК, настоящият състав извърши пълна проверка на преюдициалните актове и действия. При постановяване на атакуваното решение, обвързан от разпоредбата на чл.372, ал.4, във в-ка с чл.371, т.2 от НПК, първостепенният съд е приел за установена следната възведена от обвинението фактическа обстановка:

Към 2021г. жалбоподателят, Р. Г. А., С. И. А., И. Г. М. и свидетелят С. И. били приятели и често се събирали. На 04.06.2021г. компанията гостувала в дома на В. Х., където се уговорили да откраднат пари и вещи от търговските щандове на Кооперативен пазар-гр.Д., като за целта подготвили различни ключове, за да преодолеят катинарите и ключалките.

В изпълнение на замисленото, след полунощ, вече на 05.06.2021г., всички влезли на територията на тържището. Докато И. стояла на отсрещната страна на улицата, разделени по двойки подсъдимите започнали да подбират ключове за катинарите, като успели да отворят шкаф на маса, наета от св.Г. М., откъдето взели откритите петдесет лева и 35кг. ягоди.

2

Същото деяние подсъдимите повторили и в ранните часове на 09.06.2021г. Чрез подбрани ключове, повреждане на катинарите или деформиране на вратите успели да отворят още десет от шкафовете на масите, отнемайки откритите оборотни средства, плодове, зеленчуци, разсад и други дребни вещи от владението на Т. М., Р. М., Д. Х., Е. И., Снежана Г., С. И., К. К., Г. Г., Р. П. и Р. Й.. Придобитите суми и вещи поделили помежду си. Общата стойност на отнетото е възлизала на 1006 лева.

За да приеме така инкриминираните от обвинението факти обосновано първостепенният съд е съобразил, че събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност-показанията на разпитаните пострадали, на св.С. И., на св.Г.-директор на „Паркинги и гаражи“-гр.Д., предал ДВР, съдържащ записи от охранителните камери на пазара, на св.Б. , предала запис от камерата на търговски обект, заснела С. А., заключенията по видеотехническите експертизи и изготвената оценъчна експертиза, е приобщена по надлежния процесуален ред и пряко кореспондира с направените от подсъдимите формални признания по чл.371, т.2 от НПК.

Въз основа на установените факти законосъобразно осъщественото от жалбоподателя деяние е квалифицирано като престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, чл.26, ал.1 от НК. Съучастието между четири лица, три от които непълнолетни, размера на нанесените щети, в т.ч. неикриминираните вреди от повредените катинари и деформираните врати на търговските щандове, както и проявеното престъпно упорство обективно изключват възможността случаят да бъде определен като маловажен.

По отношение на постановената санкция:

При индивидуализиране на наказанието първостепенният съд е допуснал изключителна лаконичност, приемайки за релевантни за отговорността обстоятелства единствено направените признания, 3 противостоящи на лошите характеристични данни, а в частност и наличието на други наказателни производство, индициращи обществената опасност на извършителя. Това е послужило като основание санкцията да бъде определена значително под средния предел и малко над законоустановения минимум, посредством налагането на наказание лишаване от свобода за срок от две години, редуцирано по силата на чл.58а, ал.1 от НК до лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.

Споделяйки съображенията на районния съд за липсата на основание за прилагане разпоредбата на чл.55 от НК, настоящият състав констатира, че в случая не са отчетени редица други факти и обстоятелства. От една страна се касае за престъпление, квалифицирано като по-тежко поради едновременното наличие на предварителен сговор, повреждане на прегради, здраво направени за защита на имущество, използване на технически средства и явяващо се извършено повторно. От друга страна следва да се отчете, че трима от съучастниците са били непълнолетни, за жалбоподателя престъплението е извършено в изпитателния срок на осъждането по н.о.х.д.№590/2021г. на РС-гр.Д., а продължаваното престъпление е засегнало правата на множеството установени пострадали лица. Наред с това отчетеното признание по чл.371, т.2 от НПК е напълно формално и законоустановена предпоставка за приложението на допуснатото редуциране на санкцията. Именно поради тези констатации и съображения настоящия състав намира за напълно неоснователно възражението за явна несправедливост на наложеното наказание, което в този си размер в значителна степен подценява както тежестта на извършеното, така и обществената опасност на самия извършител.

По отношение твърдяното нарушаване разпоредбите на ЗИНЗСкасае се за престъпление осъществено в изпитателния срок по предходно осъждане, подлежащо на привеждане в изпълнение, при 4 което сборът на подлежащите на разделно изтърпяване санкции надхвърля две години, в случая-две години и четири месеца, поради което и по силата на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНС първоначалният режим безусловно следва да е от типа „Строг“.

Предвид изложените констатации и съображения депозираната жалба е изцяло неоснователна. Поднадзорната присъда е законосъобразна и в достатъчна степен обоснована, като липсват други основания за изменение или отмяна, поради което и на основание чл.338 от НПК съдът

РЕШИ:

Потвърждава присъда №6/20.02.2022г. по н.о.х.д.№339/2022г. на РС-гр.Д..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5