Протокол № 1506 от 22.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1506 гр. Варна, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100501567 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:53 часа се явиха:

---------------------------------------------------------------------------------Въззивницата Т. П. Ж., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С. Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна

ПРОКУРАТУРА

НА

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ, редовно призовани, представляват се от прокурор Н..

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР Н.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

По делото е постъпила въззивна жалба с вх. № 41988/27.05.2026 г., подадена от Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура – гр. Варна, срещу решение № 1879/17.05.2026 г. по гр. дело № 13188/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 48 състав, в частта, с която на основание чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. П. Ж., ЕГН **********, сумата от 800 евро, представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по 1 чл.343, ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, по което е оправдана с решение по АНД №2064/2024г. по описа на Районен съд - Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба са наведени оплаквания за необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се становище за прекомерен размер на присъденото обезщетение, при недостатъчно мотиви. Излага се, че не е посочено как административно-наказателно производство се е отразило негативно върху личността на ищцата и нейния начин на живот, както и че не са събрани доказателства за причинени вреди над обичайните. Сочи се, че доколкото приетата по делото СПЕ е изготвена 2 години след събитието, тя не би могла да установи състоянието на лицето. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, алтернативно за редуциране на определения от съда размер на обезщетението, поради неговото несъответствие с принципа на справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК по делото е подаден отговор на въззивна жалба с вх. № 52302/30.06.2026 г. от въззиваемата страна Т. П. Ж.. С който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата счита, че съдебното решение, в обжалваната част е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Излага, че фактическият състав на предявения иск е безспорно установен и не се оспорва от прокуратурата. Намира, че определеното обезщетение не може да бъде прието за прекомерно, тъй като е съобразено с нормата на чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 4 от ЗОДОВ, съдебната практика и обществено-икономическите условия в страната. Счита, че по делото е установено по несъмнен начин негативното отражение на воденото производство върху ищцата. Подчертава, че чрез приетата по делото СПЕ се констатира двуфазна психоемоционална реакция, нарушения на съня, намален апетит с редукция на телесното тегло, всичко в причинноследствена връзка с процесното преживяване. Излага, че СПЕ е в синхрон с показанията на св.

Недрет Чауш, която свидетелства също за видимо отслабване, отмяна на предварително записани часове на клиенти, напрегнатост и продължителна ангажираност с наказателното производство. Намира, че доколкото всичко описано е било съобразено от съда, то наведените оплаквания за немотивираност на съдебния акт са голословни. Сочи, че прокуратурата в съдебна зала не е оспорила заключението, нито е задала въпроси на вещото лице. Поддържа, че повдигнатото обвинение е от общ характер, а разглеждането му по реда на чл. 78а от НК не променя неговия характер, нито го прави административно нарушение. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 44264/03.06.2026 г., подадена от Т. П. Ж., ЕГН **********, срещу решение № 1879/17.05.2026 г. по гр. дело № 13188/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 48 състав, в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е частично отхвърлен за горницата над уважения размер от 800 евро до претендираните 2 556.46 евро, представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени на жалбоподателката в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по 2 чл.343, ал.1, буква „б“, вр.чл.342, ал.1 от НК, по което е оправдана с решение по АНД №2064/2024г. по описа на Районен съд - Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което се моли за отмяна в обжалваната част и постановяване на нов, с който да бъде уважена исковата претенция в цялост. Излага се, че определеното обезщетение е неоснователно занижено, в разрез с нормата на чл. 52 от ЗЗД, респ. е присъден размер, който не съответства на действителния обем и интензитет на доказаните вреди. Сочи се още, че съдът е игнорирал съществена част от събраните по делото факти, установени чрез приетата по експертиза и гласни доказателства, допускайки по този начин нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно материалния закон, чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 4 от ЗОДОВ, придавайки значение на формални обстоятелства като кратката продължителност на производство, липса на задържане под стража, за сметка на конкретно доказаните вреди, а без преценка е останала тежестта на обвинението и неоснователно е пренебрегната наложената мярка за неотклонение. С въззивната жалба се застъпва още, че съдът неоснователно е приел продължителността на наказателното производство за решаващ фактор за преценката претърпените вреди. Сочи се, че съдът неоснователно не е кредитирал показанията на св. Недрет Чауш относно отменените часове на работа, с мотива, че в показанията й липсва конкретика. Намира, че всъщност изложените данни от лицето са свързани с нейни преки и непосредствени впечатления, а доколкото е посочила конкретен период (2024 г.), то това е достатъчно за обосноваване на промените на работното място. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск в цялост, както и за присъждане на сторените разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК не е депозиран отговор на жалбата от насрещната страна.

АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба, не ни е известно да има подаден отговор и оспорваме въззивната жалба на прокуратурата и поддържаме нашия отговор.

ПРОКУРОР Н.: Поддържам въззивната жалба от РП - Варна, оспорвам отговора и въззивната жалба на ищцата Т. Ж..

АДВ. Д.: Няма да сочим доказателства, нямаме доказателствени искания. Представям списък по чл. 38, ал. 1 от ЗА за предоставена безплатна помощ.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от страната списък с разноските, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

3

ПРИЛАГА по делото представеният от страната в днешно съдебно заседание списък на разноските.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Д.: Моля да оставите без уважение жалбата на прокуратурата и да уважите въззивната жалба на доверителката ми.

По отношение на жалбата на прокуратурата: Обвинението е за престъпление от общ характер по чл. 343, ал. 1, буква „б“ във вр. с чл. 343, ал.

1 от НК. Наказуемо е с лишаване от свобода от една до три години.

Предложението по чл.78а от НК не променя характера на деянието.

Експертизата не е оспорена, прокуратурата изрично е поискала тя да бъде приета в съдебно заседание, поради което считам, че и възраженията срещу същата са преклудирани. Твърдението за завишен размер не е подкрепено с нито едно доказателство.

По отношение на жалбата на доверителката ми: Считаме, че фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е безспорно установен.

Повдигнато е и е поддържано обвинение за престъпление от общ характер, оправдана е с влязъл в сила съдебен акт и са претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с производството. Първоинстанционният съд приема наличието на причинно следствена връзка и търпяни морални болки и страдания от доверителката ми. Мотивите на ВРС са вътрешно противоречиви. Веднъж деянието е посочено като такова от общ характер, а после, че не е. Освен това съдът намалява обезщетението, защото производството е приключило в разумен срок. Това е критерий по чл. 2б от ЗОДОВ, а не по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Съгласно тълкувателно решение № 1/2022 г. на ВКС, неразумния срок увеличава обезщетението, но спазването му не намалява вредата. Неоспорената съдебно-психологична експертиза установява, че за продължителен период м. април – м. октомври 2024 г. ищцата е изпитвала тревожност свързана с хода на делото и засилваща се проява на липса на сън, загуба на тегло и други неимуществени вреди, които е понесла. Тя се е страхувала и от затвор. Свидетелката в съдебно заседание също е потвърдила тези факти и обстоятелства. Тези обстоятелства обаче не се съпоставени с размера на обезщетението и несправедливо по чл. 52 от ЗЗД се извежда от конкретни факти, а присъденото от първоначалния съд е само символично признаване на вредата.

Моля да потвърдите решението му в осъдителната част и да го отмените в отхвърлителната, като уважите иска в пълния размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Моля и за разноски.

ПРОКУРОР Н.: Считам, че решението на първоинстанционния съд в частта относно размера на дължимото от Прокуратурата на РБ обезщетение е 4 необосновано и неправилно. Предявеният от ищца Т. Ж. иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и независимо от обективния характер на отговорността по този текст, в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Обвинението, което е повдигнато е за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до три години. Но предвид факта, че към момента на повдигане на обвинението са били налице основанията на чл.78а от НК, то на Т. Ж. изначално адвокатът й е разяснил, че единственото наказание, което би могла да получи е глоба. За това и производството пред Районен съд е образувано като административно наказателно дело, а не като наказателно общ характер дело. За това и съдът не сочи, че делото е образувано за престъпление от общ характера, а за такова, за което се предвижда наказание по административен ред.

Считам, че липсата на медицинска документация за периода, за който се претендира обезщетение, прави невъзможно обективно обосновано заключение за причинно-следствената връзка с воденето досъдебно производство и административно наказателно производство пред Районния съд, по което ищцата е била оправдана с решение на първоинстанционния съд и тази липса препятства определянето на количественото и качественото засягане на здравословното, включително и на психологичното й състояние във връзка с воденото срещу нея досъдебно производство, съответно административно наказателно.

Изготвената психологическа експертиза при първоинстанционното разглеждане на делото е дала заключение на принципа на така наречения „личностен въпросник“, което според мен придава само условен характер, тъй като подадената информация изхожда единствено и изцяло от заинтересованато лице. Липсват, каквито и да доказателства за състоянието на ищцата преди образуване на досъдебното производство, по време на воденото му и в последствие разглеждането на делото пред съда, както и информация за други стресови фактори в живота й. Самата ищца в тази експертиза е заявила в това интервю, че не е търсила помощ от психолог или психиатър, въпреки, че е казала, че се тресяла като лист, била зле, не можела да спи, загубила два килограма и след като свършило делото тя се почувствала добре и за нея то било „горчив спомен“. Някакво целебно възстановяване е настъпило в момента, в който е приключило делото.