Решение № 4382 от 02.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4382

Хасково, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20267260701188 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и чл. 67 от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС.

Образувано е по жалба на А. Н. Б., [държава], против Решение № УПП-169/31.08.2026 г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС).

С оспореното решение, на основание чл. 70, ал. 1 ЗУБ, във връзка с чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) 2024/1348, е отхвърлена молбата на жалбоподателя за международна закрила, относно статута на бежанец, поради липса на условия да бъде признат за бежанец, съгласно чл. 13 от Регламент (ЕС) 2024/1347 и относно статута на субсидиарна закрила, поради липса на условия за предоставяне на субсидиарна закрила, съгласно чл. 18 от същия регламент. На основание чл. 42, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2024/1348 молбата е обявена за явно неоснователна.

В жалбата се поддържа, че Решение № УПП-169/31.08.2026 г. е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на задълбочена индивидуална оценка на всички относими факти и обстоятелства. Оспорващият твърди, че в производството изложил подробни данни за отправяни към него заплахи от лица, занимаващи се с престъпна дейност, за опасенията си, че ще бъде убит при завръщане в държавата по произход, както и за предприетите от него действия по сезиране на полицейските органи. Посочил, че получил многократни заплахи за живота си, че бил предупреден да не продължава работата си и че от страх за сигурността си напуснал държавата. Вместо да извърши задълбочен анализ на тези твърдения и на възможността държавата по произход да осигури реална защита, административният орган достигнал до общия извод, че се касае единствено за криминален проблем и икономически мотиви за напускане на страната. Оспорващият счита, че в самите мотиви на решението се съдържа съществено противоречие - от една страна, административният орган приел, че още в началото на 2026 г. кандидатът притежавал валиден паспорт и от този факт било изведено заключение, че лицето имало предварително намерение да напусне [държава], независимо от възникналите впоследствие заплахи, а, от друга страна, органът не отчитал, че наличието на валиден паспорт по никакъв начин не доказвало липса на опасност за живота или сигурността на лицето, нито доказвало липса на основания за предоставяне на международна закрила. Притежаването на документ за пътуване било обичайно и само по себе си не можело да служи като доказателство, че изложените опасения не са реални или че лицето не напуснало държавата си поради възникнала впоследствие опасност. Според жалбоподателя, изводът на административния орган представлявал предположение, а не резултат от доказана фактическа констатация. От факта, че жалбоподателят разполагал с паспорт преди възникването на последните заплахи, не следвало автоматично заключение, че опасността не е съществувала или че не е оказала влияние върху решението му да напусне страната. Възможно било именно поради възникналите заплахи лицето да е използвало вече издадения му документ, за да напусне държавата си по произход. Същевременно административният орган приел, че кандидатът подал жалба до полицейските органи, но достигнал до извода, че родната страна на лицето е в състояние да му предостави защита, без да било анализирано дали такава защита действително е била осигурена. В мотивите се приемало, че извършителите не били установени и че проблемът останал нерешен, но въпреки това липсвала реална оценка на въпроса дали държавата по произход е способна и желае да осигури ефективна защита срещу отправените заплахи. Бил неправилен и изводът, че молбата следва да бъде обявена за явно неоснователна по реда на чл. 42, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2024/1348 - от мотивите на самото решение било видно, че административният орган извършил подробна оценка на твърдените заплахи, на действията на държавните органи, на риска при завръщане, на информацията за държавата по произход и на условията за бежански статут и субсидиарна закрила, като самият обем на извършената преценка показвал, че изложените факти не били очевидно лишени от значение за производството по международна закрила. Административният орган изградил изводите си и върху общи съображения относно икономическото положение на кандидата, като приел, че напускането на държавата се дължи основно на ниски доходи и стремеж към по-добър живот. Според оспорващия, дори тези обстоятелства да съществуват, това не освобождавало органа от задължението да извърши самостоятелна оценка на твърденията за отправени заплахи и опасения за живота и сигурността на кандидата. На следващо място се сочи, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила била и липсата на данни за реално осигурена правна консултация в административната фаза на производството. От съдържанието на решението се установявало единствено, че кандидатът бил информиран за правото си на правна помощ и представителство, но не се установявало дали е проведена реална правна консултация, дали са били разяснени правните последици от направените изявления и дали е било осигурено ефективно упражняване на правото на защита. Това нарушение било особено съществено в конкретния случай именно поради обстоятелството, че жалбоподателят разполагал с валиден паспорт. Наличието на такъв документ правело фактическото изпълнение на мярката по връщане значително по-лесно и увеличавало риска лицето да бъде отстранено от територията на държавата преди осъществяването на пълен съдебен контрол върху постановеното решение. Именно поради това ефективната правна помощ и възможността за реално упражняване на правото на защита придобивали още по-голямо значение. Незаконосъобразно било и произнасянето на интервюиращия орган относно изпълнението на наложената принудителна административна мярка „връщане до държавата по произход“. Сочи се, че в решението било постановено изпълнение на вече наложената от МВР ПАМ и било прието, че същата подлежи на незабавно и предварително изпълнение, но според жалбоподателя подобно произнасяне било постановено при липса на компетентност, с оглед формиращата се практика на Административен съд - [област]-град по приложението на чл. 68, § 4 от Регламент (ЕС) 2024/1348, като в тази насока се цитират постановени съдебни актове.

По изложените в жалбата съображения се моли Решение № УПП-169/31.08.2026 г. на интервюиращ орган на ДАБ да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да се върне на ДАБ при МС за ново разглеждане и произнасяне, при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят участва лично чрез видеоконферентна връзка с Транзитен център – [населено място], при осигурен превод от и на **** език и чрез назначения му по реда на Закона за правната помощ процесуален представител. Жалбоподателят поддържа жалбата и заявява, че в [държава] съществуват безредие, дейност на престъпни групировки, атентати и отвличания, като поддържа твърденията си, че е преследван от лица, занимаващи се с престъпна дейност. Процесуалният му представител поддържа изложените в жалбата основания за незаконосъобразност на административния акт и излага доводи, че заявените многократни заплахи, твърдяното физическо насилие и липсата на ефективна защита от полицейските органи обосновават основателен страх при завръщане. Позовава се и на съдържащата се в административната преписка информация за държавата по произход, като подчертава данните за дейност на автономни въоръжени формирования, политическа и институционална нестабилност и конкретни въоръжени инциденти през 2026 г. и заявява, че общата обстановка по сигурността не позволява извод за безопасно завръщане на жалбоподателя.

В депозиран писмен отговор процесуалният представител на ответника оспорва жалбата като неоснователна и поддържа, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на приложимите административнопроизводствени правила и материалноправните разпоредби на Регламент (ЕС) 2024/1347 и Регламент (ЕС) 2024/1348, след цялостна и индивидуална преценка на относимите факти относно личното положение на кандидата и държавата му по произход. Заявява, че изложената от жалбоподателя история сочи предимно лични, криминални и икономически мотиви за напускане на [държава], без да се установява преследване по някое от основанията по чл. 10 от Регламент (ЕС) 2024/1347, нито реален риск от тежки посегателства по чл. 15 от същия регламент. Посочва, че кандидатът е потърсил съдействие от полицията и такова не му е било отказано, а от актуалната информация за [държава] не следва наличие на безогледно насилие с такъв интензитет и обхват, че само присъствието на цивилно лице на територията на страната да поражда реален риск за живота или личността му. Поддържа още, че молбата правилно е приета за явно неоснователна по чл. 42, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, тъй като заявените факти не разкриват основания за предоставяне на международна закрила, и моли жалбата да бъде отхвърлена, а оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-05-399/08.06.2026 г., председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет е определил Д. С. З., ***** в Транзитен център – [населено място], за интервюиращ орган, който да води производствата по молби за международна закрила и да провежда личните интервюта с кандидатите, както и да упражнява правомощията на решаващ орган, включително да взема решения при условията на чл. 38 и чл. 42 от Регламент (ЕС) 2024/1348, включително в процедурата на границата, и да постановява решения по чл. 37 от същия регламент. В заповедта е посочено, че същата влиза в сила на 12.06.2026 г. и има действие по отношение на молбите, подадени от тази дата.

От Скрининг формуляр с рег. № 4537р-12163/30.06.2026 г. по описа на Гранично полицейско управление (ГПУ) – ***** при РДГП - [област], впоследствие регистриран в ДАБ с рег. № УП-18166/20.07.2026 г. и в ТЦ – [населено място] с вх. № ТЦП-01-1523/20.07.2026 г., се установява, че скринингът е започнал и е приключил на 30.06.2026 г. в ГПУ – ***** при РДГП - [област]. Като основание за извършването му е отбелязано, че гражданинът на трета държава пребивава незаконно на територията на Р България, преминал е външна граница на страна членка, за да влезе по неразрешен начин, и не е бил подложен на скрининг в държава членка.

В скрининг формуляра са вписани имената А. Н. Б., гражданство [държава], дата на раждане: [дата]., място на раждане [населено място], [държава]. Посочено е, че самоличността е декларирана от лицето, като е отбелязано, че не е представил документи за самоличност. Като говорим език е посочен ****. При извършената предварителна проверка за уязвимост не са установени уязвимост или специални потребности. В частта относно маршрута е посочено придвижване от [държава] към [държава]. Отбелязано е, че пътуването е започнало на 27.06.2026 г. от [държава], с автомобил (първоначално е записано „самолет“, но впоследствие е направена поправка и е посочено „автомобил“). В скрининг формуляра са отбелязани индикации за незаконно превеждане на лица, като в тази връзка е вписана информация, от която се установява, че лицето е преведено незаконно през държавната граница, но няма данни за извършено заплащане. Липсва отбелязване за преживяно насилие или експлоатация. Формулярът е подписан на 30.06.2026 г. от кандидата, който е потвърдил верността на отразената в него информация.