Решение № 766 от 29.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Съдия:

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно административно наказателно дело № 20221100605598 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.334 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв. П. К., защитник на подс. Т. Т., против Решение от 11.05.2022 г по н.а.х.д. № 1087/19 на СРС, 98 състав.

С това Решение Т. Т. е бил признат за виновен в това, че на 06.06.2016 г в гр.Банкя, ул. ****, не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена на 12.10.2015 г от СРС, 91 състав, влязла в сила на 30.03.2016 г, като е нанесъл удар с ръка в областта на лицето на Д. Т., вследствие на което Д. Т. паднал на земята, а Т. Т. отправил към него закани: „Нищо не е свършило?

Ще става по-зле!“, което представлява престъпление по чл. 296 ал.1 НК. На основание чл.78а НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил адм.наказание от 1000 лв, като също така го е осъдил и да заплати разноските по делото от 100 лв.

В своята жалба и допълнението към нея адв.К. посочва, че решението е неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Счита, че събраните доказателства не подкрепят основателността на обвинението; фактическата обстановка не е достатъчно изяснена; не са обсъдени противоречията в показанията на свидетелите в подкрепа на обвинението относно нанесените удари, отправените заплахи, дали входната врата е била 1 заключена. Счита, че от записа на телефонния разговор на тел.112 не се установява онова, което е приел съдът. Счита, че неоснователно не са били кредитирани показанията на свидетелите на защитата, които изграждат алиби; счита техните показания за достоверни. Акцентира на липсата на субективна страна, доколкото подсъдимият не е бил уведомен за наложената заповед за защита; в самата Заповед не е било посочено, че нарушението е престъпление. Счита наложеното наказание за завишено по размер. Прави искане решението да бъде отменено, като бъде постановено нов, оправдателен съдебен акт или делото да се върне за ново разглеждане; алтернативно да се намали размера на глобата.

СГП посочва, че следва да се потвърди решението на първата инстанция.

В съдебно заседание адв. С., преупълномощен от адв. К., защитник на подс. Т., посочва, че следва да се постанови оправдателен съдебен акт, доколкото липсват доказателства в подкрепа на обвинението. Счита, че неправилно са кредитирани показанията на на Д. Т.. Поддържа доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, направени в жалбата.

Подсъдимият Т. Т. не се явява и не взима становище.

Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, установи следното:

Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в тази насока.

Относно доводите на защитата. По своето естество тези доводи се отнасят до неправилност на съдебния акт, вкл и в резултат на неправилна преценка на събраните доказателства. Преди да им отговори, настоящият съдебен състав приема за нужно служебно да обсъди един процесуален момент – относно смяната на съдебния състав. За тази цел следва да се проследи хронологията на процесуалните действия.

Въз основа на Постановление по чл.375 НПК е образувано съдебното производство по н.о.х.д.

№ 2149/16 пред СРС, като със случайно разпределение от 09.12.2016 г за разглеждането му е била определена съдия М.Л., 98 състав.

Проведени са множество съдебни заседания. С

Разпореждане от 26.11.2020 г поредното съдебно заседание от 15.12.2020 г е било пренасрочено за 16.03.2021 г. То е проведено, обаче, от съдия М.Л.; съдебното заседание е започнало отначало; съдът е прекратил наказателното 2 производство поради изтекла погасителна давност. След отмяната на това определение, съдия Дончева е съставила Разпореждане за насрочване на делото; започнала е съдебното заседание отначало; разпитала е трима свидетели и е изискала справка; след това е изслушала съдебните прения и е постановила обжалваната присъда. По делото не са налице данни поради каква причина е настъпила промяна на съдията, натоварен да разгледа делото.

При това положение възникват процесуалния въпрос за смяната на съдебния състав. При спазване на правилото за случайно разпределение (чл.9 ЗСВл) е бил определен СРС, 98 състав, в лицето на съдия М.Л., да разгледа и разреши делото, като след това, по неустановени причини, то е било разгледано и решено от съдия М.Л., СРС, 98 състав.

При насрочване на делото съдът изиска справка относно причините за замяната на съдията. От нея – (стр.23) е приложената Заповед № АС2/04.01.2021 г на Председателя на СРС се установява, че предвид продължителното отсъствие на съдия М.Л. делата на нейния състав са възложени на съдия М.А.. Поради което следва изводът, че не е допуснато процесуално нарушение при определяне на съдебния състав, който да разгледа и реши делото – доколкото е налице правно основание за замяна на първоначално определения съдия с друг.

Разглеждайки по същество доводите в жалбата на адв.К., съдът приема, че те следва да бъдат отхвърлени. И по-конкретно по делото по несъмнен начин е установено, че действително подс.Т. е извършил от обективна и субективна страна деянието, предмет на обвинението. Изводите, достигнати от СРС в този смисъл, следва напълно да се споделят. Доводи за това съдът черпи както от събраните от СРС доказателства, така и от служебно изисканите дела (гр.д. № 21642/15 и гр.д. № 16247/15 на СГС), с които е наложена мярката, нарушението на което представлява обвинението и оспореното осъждане на първата инстанция.

Видно от събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Подс.Т. Т. имал влошени отношения с брат си св.Д. Т. по повод имотен спор. По молба на последния, насочена срещу подс.Т. Т., първо на 01.06.2015 г е издадена Заповед за незабавна защита, с която се забранява на Т. Т. да се въздържа от извършване на домашно насилие и да се доближава на по-малко то 50 м от Д. Т.; предупреден е, че при неизпълнение ще бъде уведомена прокуратурата. Ясно е посочено, че тя подлежи на незабавно изпълнение и има действие до приключване на главното производство. На 10.06.2015 г подс.Т. Т. е подал искане за отмяната й – т.е. най-късно към тази дата той вече е знаел за съдържанието . Същата дата – 10.06.2015 г – е посочена и в официалната разписка за получаването ѝ.

С Решение III-91-305/12.10.2015 г по гр.д. № 21 642/15 г на СРС, 91 състав е било установено, че подс.Т.Т. заедно със съпругата си нанесъл побой 3 на св.Д. Т. на 18.04.2015 г, с което упражнили спрямо него акт на домашно насилие. Издадена е Заповед за защита с налагане на мерките по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН за срок от една година; в съдържанието на тази Заповед се посочва съдържанието на тези мерки – а именно забрана за доближаване до пострадалия Д. Т. повече от 50 метра и да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо него; отправено е предупреждението, че при неспазването на тези мерки ще бъде задържан и предаден на прокуратурата.

Посочено е, че заповедта следва да се връчи на подс.Т. Т. след влизането в сила.

Решението е било обжалвано пред СГС, който с Решение от 30.03.2016 г по в.гр.д. № 16 247/15 г го е потвърдил. Така то е влязло в законна сила на същата дата – 30.03.2016 г. На 20.04.2016 г подс.Т. Т. е поискал и на 27.04.2016 г е получил копия от съдебните актове. Следователно най-късно към тази дата подс.Т. вече е знаел за наложената му съдебна забрана.

Преди да изтече срокът от една година, определен в горепосоченото решение на СРС, подс.Т. Т. нарушил забраната в нея да се доближава до брат си и да се въздържа от насилие върху него.

А именно на 06.06.2016 г сутринта около 08.30 часа, св.Д. Т. се намирал в дома си в гр.Банкя, ул. ****; там бил и приятелят му св.М. А., с когото работили заедно в един магазин. Входната врата към двора на къщата била заключена, а входната врата на самата къща била отключена.

Подс.Т. Т., окуражаван от адвоката си (който му казвал, че има право да влезе в къщата, тъй като тя е негова), след като проникнал в двора, влязъл в предверието на къщата. Там видял брат си св.Д. Т., след което се нахвърлил върху него с обиди и псувни; ударил го с ръка по лицето. Св.Д. Т. и св. М. А. успели да го избутат извън къщата; св.Д. Т. отключил вратата към улицата; двамата със св.А. избутали подсъдимия навън. Подс.Т. Т. се качил в паркираната на улицата кола и останал в нея заедно с адвоката си. Св.Д. Т. се обадил на тел.112, за да съобщи за инцидента, като посочил, че е нападнат от своя роднина, който има ограничителна заповед, която явно е била изтекла при обжалването; поискал да пратят полицейска кола. Известно време след това подс.Т. Т. си тръгнал. След това, около 10,39 ч, св.Д. Т. се обадил отново на тел.112, като казал, че вече няма нужда от полиция. Бил упътен да подаде жалба, което той сторил на 5.06.2016 г.

Тази фактическа обстановка се установи от разпити на свидетели пред първата инстанция (св. Д. Т., вкл и прочетените им показания от досъдебната фаза, както и показанията на св. А., както и материалите по гр.д. № 21642/15 на СРС, документите на л.13-17 н.о.х.д. 1491/16, документите на л.73 и аудиозаписите в диска на л.104 в първоинстанционното производство и тези, събрани във въззивното – справка от НОИ.

Съдът прие, че следва да кредитира показанията на св.Д. Т., дадени пред съда, както и показанията на св.А., дадени в досъдебното производство и 4 приобщени към доказателствения материал по реда на чл.378 ал.2 вр чл.283 НПК. Те по ясен и безспорен начин установяват събитията от сутринта на 06.06.2016 г, вкл и проникването от страна на подс.Т. Т. в дома на св.Д. Т., респективно нанасените удари от първия върху втория.

Доводите на защитата за съществени противоречия в техните показания не са основателни. Несъмнено пред съда св.Д. Т. не посочва, че в следствие на удара е паднал на земята; това, обаче, го посочва в досъдебната фаза, както и го посочва св.А.; отделно от това обстоятелството дали е паднал на земята вследствие на удара е правно ирелевантно; поради което и съдът не счете за нужно да го посочва в установената фактическа обстановка. Това се отнася и до начина на удряне – с юмрук или с плесник – в действителност в досъдебната фаза св.Д. Д. е посочил за удар с шамар, а в съдебната е посочил, че не си спомня точно как е ударен – с юмрук или с цяла ръка; св.А. само посочва удара, но не и начина. Това отново ирелевантно обстоятелство, доколкото е несъмнено установен удар с ръка по лицето на пострадалия. На второ място няма противоречия относно това дали вратите са били отключени или заключени, доколкото и двамата свидетели посочват едно и също – вратата от улицата към двора е била заключена, а тази на самата къща отключена.

Доводите на защитата, че в аудиозаписа от обаждането на св.Д. Т. на тел.112 не се посочва името на подс.Т. Т. са основателни. Действително той посочва, че нападателят е негов роднина, срещу когото е издадена ограничителна заповед – но не споменава името му. Но от съвкупната преценка на всички доказателства се установява, че има предвид именно брат си. В действителност въздържането да посочи името на брат си е едно от основните доказателства за кредитиране на показанията му – доколкото е свидетелство, че не се касае за инсценировка.

Най-важният довод на защитата е алиби – т.е. намирането на подс.Т. Т. на друго място по време на деянието. Така, видно от справката на л.13, трудовия договор на л.14-15, доклад за извършена работа на л.16 и командировъчна заповед на л.17, приложени по н.о.х.д.№ 1491/16, подс.Т. Т. е бил натоварен да подготви открИ.ето на ресторант в Свети Влас в периода 0115.06.2016 г, като е започнал работа там от последната дата. Св.С.И. и св.Т.Н. посочват, че са били заедно с подс.Т. Т. в хотела в Свети Влас в периода след 01.06.2016 г, като подписали трудови договори на 15.06.2016 г.