Решение № 5263 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5263 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110125411 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.... срещу Р. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..... и Н. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..... с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите в условията на разделна отговорност както следва:

За Р. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С....., на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 546,02 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С....., абонатен номер ***** /инсталация 4000417608 за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., мораторна лихва за забава в размер 77,26 лева за периода от 15.09.2023г. до 10.03.2025г., както и сумата в размер на 24,77 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г. и 2,72 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 10.03.2025г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 14.03.2025г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15018/2025г. по описа на Софийски районен съд 168 състав.

За Н. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С....., на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 546,02 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С....., абонатен номер *****/инсталация 4000417608 за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г., мораторна лихва за забава в размер 77,26 лева за периода от 15.09.2023г. до 10.03.2025г., както и сумата в размер на 24,77 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г. и 2,72 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 10.03.2025г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 14.03.2025г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15018/2025г. по описа на Софийски районен съд 168 състав.

Твърди, че ответниците, в качеството си на собственици на топлоснабдения имот,, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). В това си качество те са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

1

Ищецът посочва, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ ЕАД, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и влезли в сила от 10.07.2016 г.

Тези ОУ имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане. Тъй като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, ОУ са влезли в сила спрямо тях. Съгласно чл.

33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение в срок, се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът твърди, че ответниците са използвали доставяната топлинна енергия през процесния период (от м.05.2022г. до м.04.2024г.), но не са погасили задължението си. Сочи, че сградата – етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Н.“ ЕАД, съгласно чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ (сега чл. 139б от ЗЕ). Сумите за топлинна енергия са начислявани от „Т. С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от „Н.“ ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с Наредба № 2 от 28 май 2004 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, които ищецът прилага като доказателство.

Ето защо ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците дължат тези суми, както и да му бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Н. Т. П. възразява срещу исковата молба на „Т. С.“ ЕАД, като счита, че изложените „мотиви“ са неправилни поР. нарушение на материалния закон. Предявеният иск е допустим, но неоснователен, поР. липса на достатъчно доказателства за дължимост на сумите. Оспорва се твърдението, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота. Не са представени категорични и безспорни доказателства, че ответникът е собственик или вещен ползвател на имота в посочения дял. Няма доказателство, че ответникът е приел и каква част от наследството на свой наследодател. Позовава се на съдебна практика, според която е задължение на ищеца да докаже приемането на наследството. Твърди се, че липсата на доказано вещно право за процесния период не предпоставя наличието на облигационно правоотношение по чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.) / чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Посочва се, че задължението за заплащане на топлинна енергия се свързва с притежанието на правомощие за ползване на имота, а не с формалното собственичество. Позовава се на Решение № 7276/03.07.2023г. по адм.д. № 746/2021г. на ВАС, потвърдено с Решение № 1037/10.02.2025г., с което е отменена т.6.1.1. от Методиката, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, уреждаща формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. С оглед липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената ТЕ, исковата претенция е недоказана и неоснователна.

Ищецът основава претенцията си на твърдения за извършен реален отчет, но нормативната уредба разграничава реален отчет от служебно начисляване. Уважаването на иска на различни от твърдените от ищеца факти е недопустимо и би нарушило диспозитивното начало в процеса. Суми, начислени служебно, трябва да бъдат обявени за недължими.

Приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури може да става само с изричното съгласие на потребителя, за което липсват доказателства. Оспорва се безспорността на насрещните задължения и съгласието с прихващането. Ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците. Твърди се, че ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури. Липсват доказателства, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и услугата дялово разпределение по уредения в общите условия начин.

Счита се, че липсват доказателства за основанието и размера на претендираните суми за дялово разпределение. Ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение за извършена от трето лице услуга. Вземането за „дялово разпределение“ има договорен характер, което не кореспондира с предмета на делото. Трябва да се докаже договореният размер на възнаграждението, поетото задължение за заплащане в полза на ищеца, реално предоставените услуги, размера на възнаграждението и датата на изискуемост. Твърди се, че ищецът се ползва от клаузи в ОУ, които по своя характер се явяват неравноправни клаузи в договор, сключен при общи условия, съгласно чл. 35, ал. 1 и 2 ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Неравноправните клаузи са нищожни.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Р. Т. П. който също не приема изложените доводи и искания в исковата молба, като ги счита за неправилни, неоснователни и недоказани. Предявеният иск е допустим, но неоснователен, поР. липса на достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосноват извод за дължимост на сумите. Ответникът изрично заявява, че не оспорва размера на претендираните суми, а единствено оспорва основанието за дължимост на сумите. Липсват доказателства за наличието на качеството „потребител на топлинна енергия“ за процесния имот, респективно на наличието на облигационна връзка между страните. Липса на основание за претендираното вземане за дялово разпределение и лихва за забава. Счита съдебните експертизи за ненужни, тъй като установяването на основанието е от компетенцията на съда.

Оспорва се да е доказано, че ответникът е собственик, носител на вещно право върху имота или трето ползващо лице, респективно, че е налице облигационно отношение между страните по договор за продажба (доставка) на топлоенергия. Твърди, че не е поръчвал доставянето на топлинна енергия за процесния период и имот, позовавайки се на чл. 62 от Закона за защита на потребителите, според който потребителят не дължи заплащане, ако не е поръчал стоката или услугата. Ищецът трябва да докаже кой и дали ответникът е поръчвал енергията. Сочи че трябва безспорно да се докаже обемът на продадената топлинна енергия, като се представят доказателства за нейното количество, годността на измервателните уреди, законността на абонатната станция и точното разпределение на енергията в процесния имот.

Иска да бъдат представени Свидетелствата за метрологична проверка на топломера в абонатната станция за процесния период. Счита, че липсват доказателства за основанието и размера на сумите за дялово разпределение. Ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение за извършена от трето лице услуга. Вземането за „дялово разпределение“ има договорен характер, което не кореспондира с предмета на делото.

Посочва, че Общите условия за продажба на топлинна енергия не променят характера на правилата като договорни и че ищецът се ползва от неравноправни клаузи. Моли да бъде изискан валиден договор за дялово разпределение от третото лице помагач. Ищецът не е ангажирал доказателства, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и услугата дялово разпределение. За услугата дялово разпределение в ОУ на ищеца не е предвиден срок за изискуемост, нито друг юридически факт, поР. което длъжникът изпада в забава след покана, която не е отправяна. Позовава се на Решение №7276/03.07.2023 г. по адм.д.

№746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, уреждаща формулата за определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация, което прави исковата претенция неоснователна.

И двамата ответници молят съда да отхвърли исковата молба на „Т. С.“ ЕАД като неоснователна и недоказана, и да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач –Н. инженеринг ЕООД не взема становище по предявените искове.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;