Решение № 410 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110158016 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„ГЛАВПРОЕКТ- 07" ЕООД e предявило иск по чл.61, ал.2 ЗЗД срещу „ГЛАВПРОЕКТ 2006" ЕООД за сумата от 147,42 лева - припадаща се част от разходи за поддръжка на асансьорите в административна сграда с адрес : гр София, ул. "Александър Жендов" № 6, за период от 01.11.2023г. до 30.11.2023г., ведно със законната лихва от 28.06.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 39869/2024г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че е собственик на 72,70 % идеални части от общите части на 11 – етажна административна сграда, находяща се в гр. София, ул. "Александър Жендов" № 6, като ищецът притежава от партерния до 8 – мия етаж от сградата. Ответникът бил собственик на 9 – ти, 10 – ти и 11 – ти етаж от сградата и притежавал останалите 27,30 % идеални части от общите части на сградата. При това страните били собственици на сграда в режим на етажна собственост на всички самостоятелни обекти, заемащи 11 – етажната административна сграда. В сградата имало три броя асансьори, които обслужвали всички етажи от сградата. Тяхната поддръжка и изправност били възложени на „Елева – Ге“ ЕООД.

До 2012г., вкл. отношенията между страните по повод разходите за поддръжка на асансьорите се уреждали доброволно, като тези разходи били поемани от ищеца, а ответникът заплащал на ищеца припадащата му се част съобразно размера на притежаваните от него идеални части от общите части от сградата. През периода 2012г. – 2016г. задълженията на ответника спрямо ищеца относно разходите за поддръжка на асансьорите останали непогасени. С влязло в сила решение по гр.д. № 9393/2016г. на СГС, I – 2 състав ответникът бил осъден да плати на ищеца припадащата му се част от направените от ищеца разходи за поддръжка на асансьорите, като съдът приел, че разходите са направени уместно, както и че са в интерес и на ответника. Разходите за поддръжка на асансьорите в сградата в периода 01.01.2014г. – 30.04.2016г. били одобрени като уместно извършени и в интерес на етажната собственост съгласно решение на ОС на ЕС, обективирано в протокол № 1 от 11.09.2016г. На посоченото събрание бил приет и Правилник за вътрешния ред на процесната етажна собственост. Решенията на ЕС на ОС, обективирани в посочения 1 протокол № 1, били предмет на съдебна проверка, като искът за отмяната им бил отхвърлен (решение по гр.д. № 57710/2016г. на СРС, 150 – ти състав). За периода 01.11.2023г. – 30.11.2023г. ищецът заплатил на „Елева – ГЕ“ ЕООД разходите за поддръжка на трите асансьора в административната сграда на стойност 1170 лева без ДДС. Така извършените разходи били одобрени и разпределени между етажните собственици с решение на ОС на ЕС, обективирано в протокол № 8/22.12.2023г. Последното решение на ОС на ЕС не било оспорено по съдебен ред от страна на ответника. Заплащането и разпределението на разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата през процесния период 01.11.2023г. – 30.11.2023г. било извършено съгласно чл.21 от Правилник за вътрешния ред на административната сграда и съгласно влязло в сила решение на СРС по гр.д. № 57710/2016г.

При това ответникът дължал на ищеца припадащата се част от направените за процесния период разходи за поддръжка на асансьорите в процесната административна сграда.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска с доводи, че през процесния период е бил лишен от достъп до сградата и не е ползвал общите й части поради пречки, виновно създадени от ищеца. След 2015г. ищецът трайно създал пречки на ответника да упражнява правото си на собственост върху притежаваните от него обекти. С решение от 03.05.2018г. ищецът бил осъден да възстанови на ответника достъпа до асансьорите за етажи 9, 10 и 11 на административната сграда. След влизане в сила на посоченото решение ищецът за кратко възстановил достъпа на ответника до собствените му етажи, след което отново извършил действия, с които създал пречки да упражнява правото си собственост, които пречки били налице и към процесния период – 01.11.2023г. – 30.11.2023г. При това ответникът не дължал плащане за услуга абонаментна поддръжка на трите асансьора, която услуга била предоставена единствено в полза на ищеца, който през процесния период ползвал сам всички общи части. По повод представените с исковата молба 5 бр. протоколи за проведени Общи събрания на етажните собственици ответникът възразява, че е оспорил същите по друго дело. Възразява, че решенията, обективирани в представените протоколи, са приети в нарушение на правилата по ЗУЕС, и тях са присъствали единствено представители на ищеца и негови служители.

Със становище, представено в открито съдебно заседание от 13.06.2025г. (л.116 и сл.), ищецът поддържа, че Общите събрания на ЕС не са били свикани и проведени по надлежния ред, като ответникът бил надлежно уведомен за свикването на всяко едно от тях. Ответникът не се противопоставял на извършените действия по управление и поддръжка, като се е ползвал от същите, без да заплаща припадащата им се стойност на направените разходи.

Отрича достъпът на ответника до собствените му обекти да е бил ограничаван – достъпът до тях през стълбището на сградата винаги бил възможен. Предприетите от ищеца действия по преустановяване на достъпа до асансьорите се дължало на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в отказ от заплащане на консумативните разходи за собствените му обекти, както и за поддръжка на асансьорите. На 29.05.2020г. на ответника бил осигурен достъп до асансьорите на сградата чрез предоставяне на чипове за достъп до тях, за което бил съставен и констативен протокол от същата дата. Впоследствие достъпът на ответника до асансьора бил правомерно ограничен на основание чл.3, ал.2 от Правилника за вътрешния ред на сградата (приет с решение, обективиран в Протокол № 1 и изменен и допълнен с решение № 3 на ОС на ЕС, обективирано в протокол № 5 на ОС от 22.07.2020г.) чрез издаване на заповед от 09.11.2021г. на управителя Ю.О. поради незаплащане на припадащите се разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата. През процесния период не били налице пречки пред ответника да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху притежаваните от него етажи (9 -ти, 10 – ти и 11 – ти) и да се ползва ефективно от предприетите от ищеца действия по управление и поддръжка на общите части.

С молба, представена в открито съдебно заседание от 13.06.2025г. (л.235 и сл.), ответникът е направил възражение за нищожност на всички решения на ОС на ЕС, на които 2 се е позовал ищецът, вкл. и решенията за приемане на Правилник за вътрешния ред на сградата. Въпреки осъществения съдебен контрол върху решения на ОС на ЕС, обективирани в протокол № 1 от 11.09.2020г., съдът не бил упражнил съдебен контрол за нищожност на решенията. Основанието за релевираната нищожност е противоречие с нормата на чл.3 ЗУЕС, като ответникът счита, че по отношение на общите части в етажната собственост ЗУЕС не намира приложение, защото се касае само за два обекта на собственост, а именно обособена част, състояща се от етажи от партер до 8 – ми етаж, вкл., принадлежаща на ищеца, и обособена част, състояща се от етажи 9, 10 и 11, принадлежаща на ответника. При това се касаело за привидност на взети решения по реда на ЗУЕС и била налице нищожност, което възражение можело да се наведе извън срока по чл.40 ЗУЕС.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Страните не спорят, че са собственици на самостоятелни обекти в 11—етажна административна сграда с адрес : гр София, ул. "Александър Жендов" № 6, като ищецът „Главпроект – 07“ ЕООД е собственик на етажи от партерен до 8 – ми, вкл. и притежава 72,7 % от общите части на сградата, а ответникът „Главпроект 2006“ ЕООД е собственик на останалите етажи - от 9 –ти до 11 – ти вкл. и притежава 27,3 % от общите части на сградата.

Съгласно чл.41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.

В конкретния случай се претендират т.н. консумативни разноски – разноски, свързани с ползването на общите части в сградата в режим на етажна собственост, а именно разходи за абонаментна поддръжка на асансьорите в сградата.

Противно на тезата на ответника, не е налице изключението по чл.3 ЗУЕС. В случая самостоятелните обекти са над три. Неоснователно се поддържа от ответника, че се касае за две обособени части в сградата : първата, в която се включва от партерен до 8 – ми етаж, и втората - от 9 -ти до последния 11 – ти етаж. По арг. на чл.39 ЗС етажът е самостоятелен обект на правото на собственост. При това в сградата има най – малко 11 самостоятелни обекта, от което следва, че за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост приложение намира и ЗУЕС – арг. чл.3 ЗУЕС.

Собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата – чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС. Размерът на паричните вноски за разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата се определя с решение на Общото събрание на етажните собственици – чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС. Сред разходите за поддържане на общите части е и разходът за абонаментно поддържане на асансьора – пар.1, т.11а ДР на ЗУЕС.

По делото няма спор, че Общото събрание не е взело решение за определяне на размер на вноска за управление и поддържане на общите части. Искът е основан на твърдения, че ищецът като етажен собственик е направил разход за поддържане на общите части – заплатил е цената за абонаментното обслужване на асансьорите в сградата през процесния период (01.11.2023г. – 30.11.2023г.), като търси от другия етажен собственик припадащата се част, съответстваща на неговия дял в общите части, от направения разход. При тези твърдения следва, че се търси обезщетение въз основа на института на гестията – чл.60 и сл.

ЗЗД.

Извършване на твърдения разход от страна на ищеца за заплатена цена за абонаментно обслужване на асансьорите в сградата през процесния период е доказано посредством приетите писмени доказателства - договор за поддържане, преустройство и ремонтиране на асансьори от 01.01.2020г., сключен между ищеца „Главпроект – 07“ ЕООД в качеството на възложител и „Елева – ГЕ“ ЕООД като изпълнител и анекс от 01.07.2023г. към договора 3

(л.88 и сл.), фактура № 0000005101/01.12.2023г. (л.92) и платежно нареждане от 06.12.2023г. за сумата от 648 лева от ищеца в полза на „Елева – ГЕ“ ЕООД (л.93).

Ответникът възразява, че е бил лишен от достъп до асансьорите, чрез които достъпва притежаваните от него етажи – 9,10 и 11 от сградата, с което обоснова възражението за недължимост на претендираните разходи за абонаментно обслужване на асансьорите. Във връзка с така направеното възражение по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Разпитан при режим на довеждане по искане на ответника е свидетелят Я.Б. - бивш управител на ответника „Главпроект 2006“ ЕООД, понастоящем служител на същото дружество. Той съобщава, че познава сградата в гр. София на ул. „Александър Жендов“ по детайлно от 2003г. във връзка с участието му в приватизирането на държавно дружество „Главпроект“ ЕООД. Към настоящия момент сградата била собственост на две дружества „Главпроект 2006“ ЕООД и „Главпроект 07“ ЕООД. Сградата била на 11 етажа заедно с партера, като последните три етажа били собственост на „Главпроект 2006“ ЕООД (ответника), а останалите етажи били собственост на „Главпроект 07“ ЕООД (ищеца). До 2015г. ответното дружество ползвало последните три етажа, като след това нямало право да ги ползва, защото другото дружество спряло достъпа до асансьорите, както и водоподаването и топлоподаването. Водоподаването било спряно чрез монтиране на спирателни кранове. До 2016г. офисите на ответното дружество били разположени в посочената сграда. Другото дружество монтирало електронни четци за асансьорите.