Решение № 876 от 08.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. Плевен, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430107723 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против Д. Д. К. с ЕГН **********, адрес: *** и Е. Д. Г. с ЕГН **********, адрес: ***, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се, че ответниците, като съсобственици на топлоснабден имот в ***, са потребители на топлинна енергия, доставяна от ищеца до съсобствения им имот и като такива са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. Твърди се, че за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2025 г. задължението към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот за доставената топлинна енергия възлизало на сума в общ размер на 709,27 лв. (362,64 евро), което не било заплатено. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Поради неплащане на датите на падеж била дължима и лихва за забава, изчислявана в размер на 179,16 лв. (91,60 евро) за периода от 04.04.2022 г. до 02.12.2025 г. Съобразно правата си в съсобствеността, ответницата Д. К.

1 дължала ¾ части от тези суми, а ответника Е. Г. ¼ части.

Отправя се искане за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят в полза на ищеца сумите, както следва:

1.

Д. Д. К.:

531,95 лева/ 271,98 евро, главница - представляваща стойността на незащитената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2025 г., 134,37 лева/ 68,70 евро - лихва за забава от 04.04.2022 г. до 02.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане.

2.

Е. Д. Г.:

177,32 лева/ 90,66 евро, главница - представляваща стойността на незащитената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2025 г., 44,79 лева/ 22,90 евро - лихва за забава от 04.04.2022 г. до 02.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завежда на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответниците Д. Д. К. и Е. Д. Г. не са депозирали писмени отговори в срока по чл.131 от ГПК. Ответницата Д. К. е депозирала молба, с която е приложила доказателства за извършени плащания в полза на ищеца.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Безспорно е между страните и това се установява от приложените преписи на Данъчна декларация за придобит недвижим имот с входящ в Данъчна служба №199572/28.05.1998г. и Справка от ***, че процесния имот, представляващ апартамент ***, е бил придобит в режим на СИО от ответницата Д. К. и съпруга й Д. М. Г. през 1991г.

Установява се от приложения препис на удостоверение за наследници, изд. от *** с изх.№14-46 от 06.01.2026г., че Д. Г. е починал на *** и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Д. К. и син – ответника Е. Д. Г.. При 2 това имота е останал в съсобственост между ответниците при права ¾ ид.ч. за ответницата Д. К. и ¼ ид.ч. за ответника Е. Г..

Не се спори също така, че процесния имот се намира в топлоснабдена сграда, до която се доставя топлинна енергия от „Топлофикация-Плевен“.

Установява се от приложения препис-извлечение от счетоводна сметка по партидата на процесния имот и преписи на фактури, издадени от „Топлофикация-Плевен“ за периода от 01.02.2022г. до 30.04.2025г., както и справка за дължими суми по пера, че по откритата за имота партида са били начислени за периода суми за отопление без ИРУ от щранг-лира в баня в общ размер на 219,89 лв., за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 456,89 лв. и суми за услуга дялово разпределение в размер на 27,51 евро, като след направена корекция с 4,98 лв., общо начислените суми възлизат в общ размер на 709,27 лв.

От представените от ответницата вносни бележки и справка от Топлофикация – Плевен, се установява, че след образуване на делото са били платени следните суми: на 29.01.2026г. е била заплатена сума в размер на 100 евро; на 12.02.2026г. – 100 евро; на 12.03.2026г – 100 евро; на 16.04.2026г. – 100 евро и на 12.05.2026г – 100 евро или общо са били платени 500 евро с равностойност 977,91лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. При тази законодателна уредба, правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.

Съдът намира, че от обсъдените писмени доказателства се установи, че ответниците Д. К. и Е. Г. са били собственици на процесния имот през 3 процесния период от време при права ¾ ид.ч. за първата и ¼ ид.ч. за втория, поради което са имали качеството клиенти на топлинна енергия и са дължали на ищеца заплащане на цената на доставената такава енергия.

Установи се, че общата стойност на тази енергия възлиза на 709,27 лв. с равностойност 362,64 евро, според обсъденото извлечение от сметка и издадени фактури.

Предвид на това, че главницата за доставена топлинна енергия през процесния период не е била заплатена в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от обсъденото счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в размер на 179,16лв. с равностойност 91,60 евро за периода от 04.04.2022г. до 02.12.2025г.

Ответниците като клиенти на топлинна енергия са дължали плащане на цената на топлоенергията на датата на падеж, определена в Общите условия, обвързващи всички потребители.

Установеният факт на извършено в хода на производството по делото плащане на задълженията следва да се съобрази от съда по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.

Доколкото при ищеца няма създадени подсметки на отделните потребители на имота, както и по никакъв начин няма счетоводно разделяне задълженията на съсобствениците, нито има счетоводно отразяване кое лице е извършило плащанията, съдът приема, че извършените погашения са намалили общото задължение по партидата на имота. Касае се за задължение, свързано с топлоснабдения имот и след като при кредитора по този начин е и осчетоводяването на дълга, всяко плащане погасява съответна част от него.

Към датата на първото плащане – 29.01.2026г. ответниците са дължали главница в размер на 362,64 евро; законна лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба – 18.12.2025г. до датата на плащането – 29.01.2026г., в размер на 4,64 евро (изчислена с онлайн калкулатор за законна лихва) и мораторна лихва натрупана преди завеждане на исковата молба в размер на 91,60 евро.

С плащането на сумата от 100 евро на 29.01.2026г. са били погасени 4 изцяло мораторната лихва и законната лихва върху главницата от завеждане на иска до плащането в общ размер на 96,24 евро, а с разликата от 3,76 евро (100 – 96,24) е била погасена част от главницата. При това е останала непогасена главница в размер на 358,88 евро (362,64 – 3,76).

Към датата на следващото плащане – 12.02.2026г. е имало непогасена главница от 358,88 евро и натрупана върху нея лихва, считано от 30.01.2026г. до 12.02.2026г. в размер на 1,42 евро. С плащането на сумата от 100 евро на 12.02.2026г. е била погасена натрупаната лихва от 1,42 евро и част от главницата, при което е останала непогасена главница в размер на 260,30 евро.

Към датата на следващото плащане – 12.03.2026г. е имало непогасена главница от 260,30 евро и натрупана върху нея лихва, считано от 13.02.2026г. до 12.03.2026г. в размер на 2,05 евро. С плащането на сумата от 100 евро на 12.03.2026г. е била погасена натрупаната лихва от 2,05 евро и част от главницата – в размер на 97,95 и е останала непогасена главница в размер на 162,35 евро.

Към датата на следващото плащане – 16.04.2026г. е имало непогасена главница от 162,35 евро и натрупана върху нея лихва, считано от 13.03.2026г. до 16.04.2026г. в размер на 1,60 евро. С плащането на сумата от 100 евро на 16.04.2026г. е била погасена натрупаната лихва от 1,60 евро и част от главницата – в размер на 98,40 и е останала непогасена главница в размер на 63,95 евро.

Към датата на следващото плащане – 12.05.2026г. е имало непогасена главница от 63,95 евро и натрупана върху нея лихва, считано от 17.04.2026г. до 12.05.2026г. в размер на 0,47 евро. С плащането на сумата от 100 евро на 12.05.2026г. е била погасена натрупаната лихва от 0,47 евро и остатъка от главницата в размер на 63,95 евро. След погасяване изцяло на процесните вземания е останала сума в размер на 35,58 евро, която ще бъде съобразена при изчисляване на дължимите разноски.

Поради изложеното, съдът счита, че предявените искови претенции следва да се отхвърлят, като погасени чрез плащане, извършено след образуване на производството.

По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените по делото разноски, т.к с поведението си – неплащане на 5 задълженията на датите на падеж, са станали причина за образуване на делото. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 51,13 евро, за удостоверение в размер на 2,56 евро и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. с равностойност 51,13 евро, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, или общо 104,88 евро. С останалата след погасяване на вземанията по исковите претенции сума от 35,58 евро, съдът приема, че са погасени част от дължимите разноски посочени в размер на 104,88 евро и остават дължими разноски в размер на 69,24 евро. Ищецът претендира 71,86 евро, но с оглед изложените по-горе съобразявания, съдът приема, че непогасените разноски възлизат на 69,24 евро. От тях ответницата Д. К. дължи 51,93 евро, а ответника Е. Г. – 17,31 евро и същите следва да бъдат осъдени да заплатят тези суми на ищеца, представляващи дължими разноски по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД,

ЕИК *** против Д. Д. К. с ЕГН ********** , обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 271,98 евро, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2022г. до 30.04.2025г. и сумата от 68,70 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.04.2022г. до 02.12.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2025г. до окончателното изплащане, като погасени чрез плащане в хода на делото.

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД,

ЕИК *** против Е. Д. Г. с ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 90,66 евро, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2022г. до 30.04.2025г. и сумата от 22,90 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.04.2022г. до 02.12.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2025г. до окончателното изплащане, като погасени чрез плащане в хода на делото.