Решение № 12383 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12383 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110113397 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, с правно основание чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.

86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април 2023г. е доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София, **************************, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени 1 изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Л. К. Б. да плати сумата 161,88 евро (316,61 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.

София,

**************************, за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата 51,22 евро (100,17 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2022г.-28.02.2025г.; сумата 8,84 евро (17,28 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. януари 2022г.- м. януари 2023г., сумата 2,64 евро (5,17 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 02.06.2022г.28.02.2025г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответницата оспорва количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период. Сочи, че през процесния период имотът е бил необитаем.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

От представения протокол от 22.07.1974г. по гр. дело № 1943/ 1974г. по описа на Софийски районен съд се установява, че на 22.07.1974г. е скл. споразумение, по силата на което недвижим имот- апартамент № 49, с адрес: ***************************, е предоставен в дял на Е. К. Г..

Видно от представения н.а. № 10/ 25.01.2023г., т. I, рег. № 296, дело № 6/ 2023г., Е. Г. К. се е разпоредил с правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 49, с адрес:

***************************.

Установява се, че Е. К. Г. е починал на 22.09.2024г. и е оставил наследници по закон наследника по съребрена линия от втора степен Л. К. Б..

На 28.06.2002г. е сключен договор между “Т.С.” ЕООД и етажна собственост, намираща се на адрес ***************************, по силата на който етажната собственост възложила на посоченото дружество да извършва дяловото разпределение в сградата, в която се намира процесния имот. Посоченият договор е сключен въз основа на решение от 11.06.2002г. на Общото събрание на етажните собственици.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1021621264/ 31.07.2022г. за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 515 евро (1007,26 лева). От представената обща фактура № 1027893312/ 31.07.2023г. се установява, че за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 98,92 евро (193,47 лева).

От заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че процесната 2 сграда се захранва от две абонатни станции с индиректни, автоматизирани с пластинчати подгреватели. Вътрешната отоплителна инсталация е двузонова. Общият топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество се приспадат технологичните разходи. В процесния имот има два радиатора с ИРРО с дистанционно отчитане, 1 бр. радиатор с визуално отчитане и щранг- лира без ИРРО. През процесния период за имота е начислена топлинна енергия за отопление, топлинна енергия за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Според вещото лице стойността на топлинната енергия за периода м. май 2021г.- м. април 2023г. е 716,31 евро (1400,48 лева).

Видно от представената разписка № 0400015699239525/ 18.05.2022г. е платена сумата 25,56 евро, като видно от посоченото основание, сумата е платена за погасяване на задължения, за които са издадени фактури в периода м. 07.2021г.- м. 04.2022г.

От представената разписка № 0400016669337422/ 19.09.2022г. се установява, че е платена сумата 51,13 евро, като видно от посоченото основание, сумата е платена за погасяване на задължения, за които са издадени фактури в периода м. 08.2021г.- м. 06.2022г.

Установява се от представената разписка № 0400016912070184/ 18.10.2022г., че е платена сумата 51,13 евро, като видно от посоченото основание, сумата е платена за погасяване на задължения, за които са издадени фактури в периода м. 05.2021г.- м. 09.2022г.

Видно от представената разписка № 0400017456508480/ 21.12.2022г. е платена сумата 25,56 евро, като видно от посоченото основание, сумата е платена за погасяване на задължения, за които са издадени фактури в периода м. 07.2021г.- м. 11.2022г.

От представената разписка № 0400017788197341/ 30.01.2023г. се установява, че е платена сумата 153,39 евро, като видно от посоченото основание, сумата е платена за погасяване на задължения, за които са издадени фактури в периода м. 07.2021г.- м. 12.2022г.

Oт заключението на съдебно- икономическа експертиза се установява, че ответницата е платила сумата 357,90 евро, която е отнесена за погасяване на задължения за цена на топлинна енергия в размер на сумата 336,15 евро, задължение за цена на услугата дялово разпредекение в размер на сумата 12,42 евро, обезщетение за забава в размер на законната лихеа върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на сумата 8,96 евро и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на сумата 0,37 евро. С постъпилата сума задълженията са погасени най- старите задължения.

Вещото лице е посочило, че след отчитане на извършеното плащане и издадените изравнителни сметки през процесния период, дължимата сума за цена на топлинна енергия за периода 01.05.2021г.- 30.04.2023г. е в размер на сумата 161,88 евро; за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на сумата 51,21 евро; за цена на услугата дялово разпределение е в размер на сумата 8,84 евро; за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение е в размер на сумата 2,51 евро (общо сумата 224,44 евро).

При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни 3 изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата- че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорно отношение между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава- че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост (забавата на ответника), както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Легалната дефиниция на понятието “клиент на топлинна енергия” е дадена в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е това физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова- ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизявление в този смисъл.

Възникването на облигационно отношение, съответно качеството на клиент на топлинна енергия е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Конретиката на случая сочи, че Е. К. Г. е придобил правото на собтвеност върху процесния имот по силата на съдебна спогодба.

Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 3 ГПК съдебната спогодба има значение на влязло в сила съдебно решение и не подлежи на обжалване пред по- горен съд. С този текст одобрената от съда съдебна спогодба е приравнена по правни последици на влязло в сила съдебно решение, поради което в настоящия съдебен процес делбеният протокол се ползва със сила на пресъдено нещо. По делото не се спори, че спогодбата е надлежно оформена в 4 съдебния протокол, който е одобрен и подписан от съда и страните. Ето защо, съдът приема, че същата е породила вещно прехвърлително действие, от което страните по нея- вкл. и техните правоприемници, са обвързани.

Установява се, че Е. К. Г. е починал на 22.09.2024г. и е оставил наследници по закон своята сестра си Стоянка Г.а Духалова и низходящия от първа степен С.Р.Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 Закона за наследството (ЗН), Когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. В случая наследодателят е оставил наследник своята сестра Л. К. Б., което същата е придобила правото на собственост върху имота на наследствено правоприемство.