Решение № 221 от 05.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Благоевград, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251200501045 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 6822/03.09.2025 г., подадена от Т. С. М., ЕГН ********** и К. С. М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. Гоце Делчев, ул.

„***“ № 7, чрез адв. М. Ш. против Решение № 316/12.08.2025 г., постановено по гр.дело№ 756/2023 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Сочи се, че съдът не е обсъдил наведените доводи от жалбоподателите относно избора му на начин за ликвидиране на съсобствеността, включително и тези, че когато предмет на делбата е наследствено имущество и броят на имотите е равен на наследствените колена, формирани от броя на преките наследници на общия наследодател, делбата следва да се извърши чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК по колена, който в случая бил единствения законосъобразен начин за ликвидиране на съсобствеността между страните.

Сочи се също, че в решението процесния имот не е достатъчно индивидуализиран.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт и постановяване на решение, с което делбата на процесния имот да бъде извършена по реда на чл. 353 от ГПК. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от И. З. З., пълномощник на М. Д. М., М. А. М. и А. Д. М., в който се оспорват наведените от жалбоподателите 1 твърдения и възражения, като се сочи, че решението е правилно. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните фактически констатации и правни изводи:

Въззивният състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения от закона срок.

Проверяваният съдебен акт на Районен съд – Гоце Делчев е валиден и допустим и жалбата следва да бъде разгледана по същество, доколкото същата е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от лице с правен интерес в законоустановения срок.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

С Решение № 316/12.8.2025 година, постановено по гр.дело№ 756/2023 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев, първоинстанционният съд е изнесен на публична продан следния недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 год. на изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-895-27.01.2020 год. на Началника на СГКК - Благоевград, адрес на имота: гр. Гоце Делчев, п.к. 2900, „***“ № 7, ет. 0, самостоятелния обект се намира на ет. 0 в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи: 3, брой подземни етажи: 0, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект с идентификатор ***, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор: ***, притежаван от съсобствениците М. А. М., ЕГН **********, А. Д. М., ЕГН **********, М.

Д. М., ЕГН **********, Т. С. М., ЕГН ********** и К. С. М., ЕГН **********, при квоти, както следва: 5/18 идеални части за М. А. М., ЕГН **********; 5/18 идеални части за А. Д.

М., ЕГН **********; 5/18 идеални части за М. Д. М., ЕГН **********; 1/12 идеални части за Т. С. М., ЕГН ********** и 1/12 идеални части за К. С. М., ЕГН **********.

Установява се и не се спори, че с Решение № 564 от 28.11.2024 година, постановено по в.гр.дело № 802/2024 година, по описа на Окръжен съд – Благоевград е допуснато да се извърши съдебна делба на недвижим имот, самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 год. на изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-895-27.01.2020 год. на Началника на СГКК - Благоевград, адрес на имота: гр. Гоце Делчев, п.к. 2900, „***“ № 7, ет. 0, самостоятелния обект се намира на ет. 0 в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи: 3, брой подземни етажи: 0, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект с идентификатор ***, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор: ***, между съсобствениците М. А. М., ЕГН **********, А. Д. М., ЕГН **********, М. Д. М., ЕГН **********, Т. С. М., ЕГН ********** и К. С. М., ЕГН **********, при квоти, както 2 следва: 5/18 идеални части за М. А. М., ЕГН**********; 5/18 идеални части за А. Д. М., ЕГН **********; 5/18 идеални части за М. Д. М., ЕГН **********; 1/12 идеални части за Т. С. М., ЕГН ********** и 1/12 идеални части за К. С. М., ЕГН **********.

В производството пред първата инстанция при втората фаза на делбата не се установява съделителите да са заявили искания по сметки или такива за възлагане на делбения имот.

От допуснатото и прието пред първата инстанция заключения по съдебно – техническата експертиза, както и от събраното пред въззивната инстанция писмено доказателство – писмо изх.№ 11-00-552-001/02.2.2026 година, ведно с приложение № 1 към него, издадено от гл.архитект на Община Гоце Делчев – лист 44-от делото се установява, че делбения имот - с идентификатор *** по КККР на гр.Гоце Делчев, община Гоце Делчев, Благоевградска област, одобрени със Заповед №РД-18-71/02.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, изменени, досежно последния, със Заповед № 18-895- 27.01.2020/27.01.2020 г. на Началника на СГКК - Благоевград, при квотите, при които е допусната съдебната делба е неподеляем. В становището на главния архитект се сочи, че имотът представлява самостоятелен обект с предназначение жилище, като и от експертизата пред районния съд е доказано, че заснетия и нанесен, в КККР на град Гоце Делчев, самостоятелен обект на собственост /СОС/ с идентификатор *** е със замерена на място застроена площ, вкл. стълбището, осъществяващо подхода към подземния етаж, от 47,56 м2.Същият се състои от : - разпределително антре, с полезна застроена площ от 8,61 кв.м., - тоалетна, с полезна застроена площ от 2,60 кв.м., - стая, с полезна застроена площ от 13,24 кв.м. и светла височина Н = 2,20 м., - стая, с полезна застроена площ от 12,15 кв.м. и светла височина Н = 2,20 м, - стълбище, осъществяващо подхода към подземния етаж, с полезна застроена площ от 2,43 кв.м.

Вещото лице пред районния съд сочи и въззивният съд приема за доказано, че към настоящия момент имотът не отговаря на изискванията на чл.72, ал.3 от действащата Наредба №7 за ПНУОВТУЗ(изм. ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 23.11.2022 г.), поради което и не следва да се допуска преустройства и реконструкции на съществуващи сгради, доколкото е доказано, че светлите височини на жилището не отговарят на това изискване.

Така в обекта е установено,че светлата височина е 2,20 метра, и съответно дори при намаление с 10 на сто на изискването за 2,60 метра светла височина – обекта не отговаря на това изискване.

Както от писмото на главния архитект и пред първата, и пред настоящата инстанция е допустимо от делбения имот да се обособят – ателие за индивидуална творческа дейност и кабинет за индивидуална творческа дейност. В същото време обаче и вещото лице пред първата инстанция, и главния архитект в становищата си сочи, че за такова обособяване се следва новите обекти на собственост да отговарят на изискванията на чл.38 от Закона за устройство на територията, а именно – следва да разполагат с гаражи или места за паркиране.

3

Следва да се има предвид, че съгласно чл.38, ал.3 от Закона за устройство на територията би било допустимо преустройство на съществуващия имот с обособяване на два отделни обекта – ателие и кабинет, в случай, че е налице и писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обектите.

В казуса не е налице съгласие измежду всички съсобственици относно преустройството и обособяването на два отделни обекта – ателие и кабинет, отделно от това не са представени и проекти за такова преустройство от страните, което да са одобрени от главния архитект на Община Гоце Делчев, за да се приеме тезата на въззивниците, че делбата на съсобствения имот е възможно да се извърши извън изнасянето му на публична продан.

Следва да се има предвид и категоричната забрана на чл.38, ал.9 от Закона за устройство на територията, според която не се допуска преустройство и промяна на предназначението на обекти, ако за новите обекти не могат да се осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответния поземлен имот. Данни за броя на гаражите и местата за паркиране липсват, като в този смисъл и твърдението на въззивниците не е доказано.

Установява се от анализа на заключението на вещото лице, прието пред първата инстанция, обсъдено и от районния съд, че с изпълнение на ограничени по обем СМР, в процесния обект с идентификатор *** по КККР на гр.Гоце Делчев, изразени в :-премахване на вратата на съществуващото антре на обекта,-направата на една нова стена от гипсокартон - /сухо строителство/ с дебелина от 10 см. или монтаж на PVC или алуминиева дограма, посредством които ще се отделят едното помещение и тоалетната, могат да се обособят два самостоятелни обекта, както следва :

1. Ателие за творческа дейност с код 510, със застроена площ от 22,38 кв.м., състоящ се от : - антре със светла застроена площ от 2,40 кв.м.; - ателие със светла застроена площ от 13,24 кв.м.; - тоалетна с мивка със светла застроена площ от 2,60 кв.м.

2. Кабинет за творческа дейност с код 520 по класификатора за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях - Приложение № 4 към чл.16, ал.З от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри със застроена площ от 14,95 кв.м. и със светла застроена площ от 12,15 кв.м.

При установената правилно от районния съд фактическа обстановка и горните изводи на въззивния съд – въззивната жалба е неоснователна, като съсобствения на страните имот следва да се подели чрез изнасянето му на публична продан, както правилно е постановил районния съд.

Не се спори и се доказва, че с решението по първа фаза на делбата е допуснато извършване на делба на процесния имот при квоти от по 5/18 идеални части за съделителите М. А. М., А. Д. М. и М. Д. М. и по 1/12 идеални части за съделителите Т. С. М. и К. С. М..

4

Вярно е и се приема от теорията и съдебната практика, че при делбата се следва всеки съделител да добия дял в натура. В казуса това с оглед техническите характеристики на имота и сградата, в която същият се намира е невъзможно, доколкото имотът е неподеляем при квотите на съсобственост и евентуалното обособяване на нови два обекта е технически несъответно на императивни правни норми към настоящия момент. В този смисъл и цитираното във въззивната жалба - Решение № 50004/04.04.2023 година по гр. д. № 1702/2022 година на ВКС, II г. о., с което е прието: „В последователната практика на ВКС по делба на съсобствено имущество, вкл. и практиката, посочена от касатора, която е обусловила и допускане на касационното обжалване по горните три въпроса, се приема, че основна цел на извършването на делбата съгласно чл. 69 ал.2 ЗН във връзка с чл. 34 ал.2 ЗС, е всеки съделител да получи дял в натура, доколкото това е възможно, и само ако имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, той се изнася на публична продан (чл. 348 ГПК). Неподеляемост на делбеното имущество е налице, не само когато предмет на делбата е единствен недвижим имот, който не може реално да се подели между съделителите, но и когато имотите са по-малко от броя на дяловете и всеки имот поотделно е реално неподеляем. В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата, се решава съобразно императивните норми на чл.348, чл.349, чл.350, чл.353 ГПК, за чието служебно приложение от съда е необходимо да бъде изяснено дали имотът- предмет на делбата, е поделяем. Съответно, когато предмет на делбата е наследствено имущество и броят на имотите е равен на наследствените колена, формирани от броя на преките наследници на общия наследодател, делбата следва да се извърши чрез разпределяне на имотите по реда на чл.353 ГПК по колена.“.