Решение № 4014 от 07.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. С., 07.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 7850 по описа за 2012г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството е предявен от В.Д.Д. против В.С.Д.,

А.И.Д. и „О.Б.Б.“ АД /правоприемник на „С.“ ЕАД/ иск с правно основание чл.170 ЗЗД за прогласяване нищожността на учредена на 30.06.2008г. с НА № 126, том ІV, рег.№ 4900, дело № 701/2008г. договорна ипотека от първите двама ответници в полза на третия върху следния недвижим имот: Апартамент-мезонет № 26 на първи и втори мансарден етаж със застроена площ 212.62 кв.м., състоящ се от: на първо ниво-стая, дневна, столова, кухненски бокс, входно антре, баня-тоалетна, тераса и вътрешна стълба; на второ ниво-три стаи, коридор и баня-тоалетна, при съседи: на първи мансарден етаж-улица, коридор, ап.№ 25, двор и калканна стена; на втори мансарден етаж-улица, коридор, ап.№ 29, двор и калканна стена, заедно с

5.58% ид.ч., представляващи 33.08 кв.м. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ ХІІ-33.34 от кв.7в по плана на гр.С., местността Бул.България, целият с площ от 718 кв.м., при съседи: ул.Е., УПИ ХІІІ-37, УПИ ІІІ-35, УПИ ІV-32 и УПИ ХІ-29,30 с административен адрес гр.С., ул.Е. № 9.

В исковата молба се излага, че на 29.07.1997г. „С.-И.“ ЕООД продало на В.Д. по време на брака му с А.Д. правото на строеж върху жилищна сграда, която ще бъде построена в дворно място в гр.С., местността Бул.България, съставляващо УПИ ХІІ-33, 34 от кв.7в по плана на града, целият с площ 718 кв.м. и конкретно посочения апартамент-мезонет № 26 в бъдещата сграда. Цената на правото на строеж от 497 000лв. била заплатена от съвместно търговско дружество, регистрирано от ищеца, първият ответник и трето за съдебното производство лице. Твърди, че след построяване на сградата до степен „груб строеж“ и считано от 31.05.1998г. установил владение върху посочения обект, в който осъществил довършителни дейности, обзавел го и се настанил да живее заедно със семейството си. Владението за целия период 01.06.1998г.-01.06.2008г. било спокойно, непрекъснато, явно и несмущавано, поради което с изтичане към 02.06.2008г. на законоустановения десетгодишен срок по чл.79, ал.1 ЗС придобил правото на собствЕ.т по давност. На 29.02.2000г. бил съставен констативен НА № 2, том І, рег.№ 843, дело № 8/2000г. на нотариус, с район на действие СРС, с който В. и А. Д.били признати за собственици на апартамент-мезонет № 26. Легитимирайки се като собственици последните учредили на 30.06.2008г. в полза на „С.“ ЕАД /с правоприемник „ОББ“ АД/ договорна ипотека върху имота с НА № 126, том ІV, рег.№ 4900, дело № 701/2008г. в обезпечение на кредит. Поради неизпълнение задължението на кредитополучателя банката пристъпила към принудително изпълнение с образувано изп.д.№ 201178104011491 по описа на ЧСИ Г.Д., с район на действие СГС, по което имотът бил изнесен на публична продан. В тази връзка ищецът поддържа, че към деня на учредяване ипотеката първите двама ответници-ипотекарни длъжници не са били собственици на апартамента, тъй като правото на собствЕ.т е било придобито от него въз основа изтекла придобивна давност, поради което и учредената ипотека е нищожна.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците В. и А. Д.оспорват иска с доводи, че са собственици на имота, за който плащали всички местни данъци и такси и до момента никой не е оспорвал правото им на собствЕ.т. Сочат, че го предоставили на ищеца за временно ползване.

Впоследствие с подадена молба /03.12.2018г./ при висящността на делото при повТ.ото му разглеждане от САС и след изпълнение указанията по чл.129, ал.2 ГПК заявяват признание на иска. Сочат, че от строителя „С.-И.“ ООД били закупени три мезонета, единият от които процесния. И трите били закупени с общи средства на съдружниците В. А.в, В.Д. и В.Д., придобити от търговската дейност на общите им търговски дружества „А.К.“ ООД и „В. т. и л.“-Кипър. Процесният апаратмент бил закупен на името на В.Д., но за сметка на ищеца, който по това време, като украински гражданин, не е могъл да придобива имоти в Република България. Признават, че от пролетта на 1998г. и понастоящем апартаментът се владее и ползва от ищеца, който изпълнил в него довършителни дейности, обзавел го и живее заедно със семейството си, плащал разходи за ползването с изключение на данъците.

Заявяват, че никога не са предявявали претенции за собствЕ.т, защото знаели, че принадлежи на ищеца и само формално се води на тяхно име.

Заявяват още, че не са му го отдавали под наем, а сключените за това договори са привидни и предназначени да се продължи пребиваването му в страната. Когато станало възможно придобиването на имоти от чужденци в Република България, тримата съдружници се скарали и това била причината да не се уреди действителното положение по документално прехвърляне апартамента на ищеца. Впоследствие го ипотекирали в полза на банката, за което изразяват съжаление.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът „ОББ“ АД /правоприемник на „С.“ ЕАД/ оспорва иска с аргументи основно свеждащи се до това, че ищецът е ползвал имота по силата на сключени с първите двама ответници договори за наем и в този смисъл е бил държател, което изключва владение с намерение за своене, както и невъзможността в негова полза да е изтекла придобивна давност, тъй като за част от периода е съществувала нормативно установена забрана чужденци да придобиват право на собствЕ.т върху недвижими имоти в

Република България.

Със становище подадено до САС при висящността на спора при повТ.ото му разглеждане от въззивния съд и след изпълнение указанията от ищеца по чл.129, ал.2 ГПК противопоставя възражение за изтекла погасителна давност на иска.

При новото разглеждане на делото от СГС след обезсилване постановеното съдебно решение с решение от 28.05.2019г. по в.гр.д.№ 140/2018г. на САС, ищецът поддържа иска и моли да се уважи.

Ответниците В.Д. и А.Д. не се явяват или представляват в съдебно заседание и не изразяват становище.

Ответникът

„ ОББ“ АД поддържа първоначално заявените възражения и моли исковата претенция да се отхвърли.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

От фактическа страна не е спорно, че с НА № 156, том LL1, дело № 19825/1997г. на нотариус при СРС, „С.-И.“ ООД продало на В.С.Д. право на строеж върху обекти в жилищна сграда, която ще бъде построена в дворно място, съставляващо парцел ХІІ-33, 34 от кв.7в по плана на гр.С., местността Бул.България, цялото с площ от 718 кв.м., при съседи: ул.Е., парцел ХІІІ-37, парцел ІІІ-35, парцел ІV-32 и парцел ХІ-29, 30, а именно Апартамент-мезонет № 26 на първи и втори мансарден етаж със застроена площ 212.62 кв.м., състоящ се от: на първо ниво-стая, дневна, столова, кухненски бокс, входно антре, баня-тоалетна, тераса и вътрешна стълба; на второ ниво-три стаи, коридор и баня-тоалетна, при съседи: на първи мансарден етаж-улица, коридор, ап.№ 25, двор и калканна стена; на втори мансарден етаж-улица, коридор, ап.№ 29, двор и калканна стена, заедно с 5.58% ид.ч., представляващи 33.08 кв.м. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо парцел ХІІ-33.34 от кв.7в по плана на гр.С., ул.Е. № 9, заедно с подземен гараж № 36 на сутеренния етаж с площ 20 кв.м. и избено помещение № 19 с площ 6.12 кв.м. Цената за прехвърленото право на строеж на обектите е определена на 664 000лв. с посочване в нотариалния акт да е заплатена напълно от купувача В.Д.. Към деня на сделката последният е бил в граждански брак с А.Д., поради което придобитото по възмезден начин е станало съпружеска имуществена общност.

С констативен нотариален акт № 2, том І, рег.№ 843/ дело № 8/2000г. на нотариус, с район на действие СРС, съставен на 29.02.2000г. съпрузите били признати за собственици на процесния апартамент-мезонет № 26 в сграда в гр.С., ул.Е. № 9. При съставянето на акта представили посочения по-горе НА № 156/1997г., протокол обр.16 на ДПК за установяване годността за ползване на строежа от 18.12.1998г. и разрешение за ползване № 49/11.01.1999г. на ДНСК.

Не е спорно още, че на 30.06.2008г. с НА № 126, том ІV, рег.№ 4900, дело № 701/2008г. била учредена договорна ипотека върху апартамента-мезонет № 26 от В. и А. Д.в полза на „С.“ ЕАД в обезпечение на отпуснат от банката кредит на „Т.“ АД. Поради неизпълнение на задълженията по договора против кредитополучателя било образувано изп.д.№ 20117810401491 по описа на ЧСИ Г.Д., с район на действие СГС, за събиране вземанията на банката. Принудителното изпълнение било насочено върху ипотекирания имот, за което с обявление от 27.03.2012г. насрочена публична продан /стр.8/.

Във връзка със спорните по делото обстоятелства са събрани писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на ангажирани и от двете страни свидетели и изслушано заключение на вещо лице по СГр.Е.

Като доказателства по делото са приети фактури, квитанции и касови бележки /стр.23-148/ установяващи плащане за имота на консумативни разходи за електричество, телефон и вода в периода 2002г.-2008г. Видно от същите партидата за ток и телефон се води на името на В.Д., а партидата за вода на името на В.Д..*** община, Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“ се установява, че за процесния апартамент е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ от името на В.Д. с извършени плащания за периода 2000г.-2008г. на данък сгради и такса смет също от негово име и това на съпругата му.

Свидетелката

С.С.живее в апартамент съседен на процесния и познава ищеца и неговото семейство, с които установила приятелски отношения.

Сочи, че живее в блока от м.03.2000г., откогато има непосредствени наблюдения.

Когато самата тя се нанасяла ищецът финансирал и организирал довършителни работи в апартамент № 26 , след което заживял в него заедно със съпругата си А.и синът им, а след две или три години се родила дъщеря им. През есента на 2003г. в апартамента възникнал пожар, като възстановителните работи били извършени и финансирани отново от ищеца. Последният плащал консумативните разходи, както и тези към етажната собствЕ.т. Обитавал имота до смъртта на съпругата си /до преди шест или седем години/, след което не се върнал да живее в него, а имало за няколко месеца друг обитател. След това апартаментът бил заключен и не е виждала някой да влиза. Свидетелката не е виждала документ за собствЕ.т, не е водила разговори със съпругата на ищеца за плащането на данъци за апартамента, но според нея е негова собствЕ.т.

Свидетелят Д. Д. познава ищеца и първият ответник, тъй като работил в общото им търговско дружество. В.Д., В.Д. и В. А. били съдружници до около 2003г., а А.Д. се водела, че работи в дружеството. Възприятията му са до 2007г., когато напуснал работа.

Сочи, че съдружниците си построили по един апартамент в сградата, като лично всеки си организирал, търсел майстори и финансирал довършителните работи. Ищецът се настанил в апартамента-мезонет № 26 през 2000г. заедно със семейството си непосредствено след въвеждането на блока в експлоатация и издаване разрешението за ползване. За известен период през 2002г. или 2003г. бил на квартира по причина възникнал в апартамента пожар, като ремонтните дейности били организирани и финансирани изцяло от него. Свидетелят сочи, че лично плащал консумативните разходи на имота, но получавал пари от ищеца и тези плащания били отмятани в издаваните фактури и в счетоводството, както и лично плащал на чистачката във входа на блока. Последно ищецът и покойната му съпруга живели в апартамента през 2006г. или 2007г., когато го напуснал и бил посещаван от свидетеля, докато работел в дружеството, за да го поддържа /поливал цветята, грижел се за отоплението/. В апартамента останало цялото обзавеждане на ищеца. Свидетелят не знае дали след 2007г. е давал ключовете на другиго, съответно кой е живял в него. Според него имотът принадлежи на ищеца, макар да не е виждал документ за собствЕ.т.