Решение № 302 от 04.06.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Кърджали, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20265140100181 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна уволнението на Н. С. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** чрез адвокат В. Р. от АК-Кърджали, обективирано в Заповед ***** на ***** на „МОМОТЕХ“ ЕООД, ЕИК 205110221, със седалище и адрес на управление адрес: *****, представлявано от ***** М.К.Ю. за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради незаконосъобразното уволнение за срок от шест месеца считано от ***** ведно със законната лихва, кумулативно съединени осъдителни искове по чл.

128, т. 2 КТ за изплащане на брутни трудови възнаграждения за месеците февруари, март и декември 2025 г. в общ размер от 3231 лева (1651,98 евро), ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава за неизплатените трудови възнаграждения, възлизащо в общ размер на 139,04 евро, считано от всяко първо число на месеца, следващ месеца, за който не е изплатено съответното трудово възнаграждение до датата на предявяване на исковата молба в съда, както следва: 67,62 евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 1077 лева (550,66 евро), представляващо неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. февруари 2025г., за периода от *****; 61,48 евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 1077 лева (550,66 евро), представляващо неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. март 2025 г., за периода от 01.04.2025 г. до 05.03.2026 г. и 9,94 евро, представляващо обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 1077 лева (550,66 евро), представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. декември 2025 г., за периода от ***** 1

Ищецът твърди, че със Заповед ***** на ***** на „МОМОТЕХ“ ЕООД, ЕИК 205110221 му е наложено дисциплинарно наказание ***** на основание чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ и е прекратено трудовото му правоотношение на длъжност „*****“ в „МОМОТЕХ“ ЕООД, ЕИК 205110221. Ищецът заявява, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като при издаването й е нарушен материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е немотивирана. Сочи, че с обжалваната заповед му се вменяват провинения, за които не се сочат доказателства, както и че за твърденията за наличието на злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения, а също така и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение научава с обжалваната заповед. Заявява, че в обжалваната заповед не е посочено колко дни не се е явил на работа и дали тези дни са последователни. Ищецът заявява, че посочването на други тежки нарушения на трудовата дисциплина е невярно, неясно и го поставя в невъзможност да се защити, както и че за всички обстоятелства, посочени в обжалваната заповед не се сочат доказателства и документи, а също така не са сведени до знанието му съответно не му е предоставена възможност да вземе становище. Сочи, че липсва яснота и посочване на конкретни нарушения, поради което за него остават напълно неизвестни фактическите съображения, обосновали прекратяването на трудовия му договор и счита, че същото е извършено субективно и целенасочено, така че изначално и въобще да бъде лишен и поставен в положение да не може да осъществи и организира правото си на защита със съответните защитни средства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „МОМОТЕХ“ ЕООД, ЕИК 205110221чрез адв. Д. Д. от АККърджали, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Намира исковата молба за нередовна, тъй като не е посочена банкова сметка по чл. 127, ал. 4 от ГПК и не е конкретизиран искът по чл. 344, т. 3 от КТ. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е работил в „МОМОТЕХ“ ЕООД, на длъжност „*****“ въз основа на безсрочен трудов договор ***** и че същият е прекратен на ***** със Заповед ***** за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово правоотношение ***** на основание чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ, която заповед ищецът е отказал да подпише и същата му е връчена по пощата на 02.02.26 г. Оспорва твърдението, че процесната заповед е немотивирана, както и че при прекратяване на трудовия договор са допуснати множество нарушения на разпоредбите на КТ. Оспорва твърденията, че към настоящия момент не е заплатил на ищеца полагащото му се трудово възнаграждение за м. февруари, март и декември 2025 г., както и че и дължи на основание чл. 86 от КТ лихва за забава в общ размер на 139, 04 евро.

Ответникът сочи, че при издаване на уволнителната заповед не са нарушени разпоредби от Кодекс на труда. Заявява, че на 30.12.25 г. ищецът и ***** Г.Е.А. започнали да изнудват ***** на ответното дружество да им заплати за новогодишната вечер веднага допълнително по 500 евро на всеки, защото иначе нямали да дойдат на работа, възникнала между тях спор за това, поради което в последствие *****т на ответното дружество М.Ю. им дал исканите от тях пари, за да може да работи ресторанта в новогодишната нощ, за която 2 имало доста резервации. Сочи, че след нова година ищецът и ***** не дошли на работа, като затова представили болнични листове, които изтекли на 18.01.26 г., но въпреки това на 19.01.26 г. ищецът и ***** пак не се явили на работа. М.Ю. попитал управителката на ресторанта какво се случва и защо ищецът и ***** не идват на работа, като тя му отговорила, че тъй като се били скарали за нова година те казали, че повече не смятали да идват на работа.

Заявява, че на ****** на М.Ю. му се обадила счетоводителката на дружеството и му казала, че при нея са ищецът и ***** Г.Е.А. и искали да им се заплатят заплатите, защото нямали вече да работят при ответника. Сочи, че М.Ю. разговарял по телефона със ***** на ищеца Г.Е.А., като им поискал обяснение, защо и двамата не са на работа от 19.01.26 г., казал им, че трябва да дойдат на работното си място, за да дадат писмени обяснения защо на ***** не са се явили на работа, като ***** на ищеца му отговорила, че нямат намерение да отиват никъде и ще се видят в съда. Ответникът заявява, че покъсно, след като ищецът и ***** не дошли на работното си място *****т М.Ю. се обадил отново на счетоводителката и я попитал какво е станало, при което тя му отговорила, че ищецът и ***** след разговора с него са си тръгнали и не са подписали при нея никакви документи, при което *****т й казал да подготви заповедите за дисциплинарно уволнение, които изпратил по пощата. По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли да се уважат исковете, претендира разноски. Процесуалният представител на ищеца моли да се отхвърлят исковете, претендира разноски, представя писмена защита, в която излага подробни съображения по същество на спора.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение ***** в който е обективиран проект за доклад по делото, приет без възражение от страните, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е работил в „МОМОТЕХ“ ЕООД, на длъжност „*****“ въз основа на безсрочен трудов договор ***** и че същият е прекратен на ***** със Заповед ***** за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово правоотношение ***** на основание чл. 187, т. 8 и т.

10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ, която заповед ищецът е отказал да подпише и същата му е връчена по пощата на 02.02.26 г., че уговореното брутно трудово възнаграждение по прекратения договор е в размер на 1077 лева (550,67 евро).

На първо място, следва да се извърши преценка дали заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца отговаря на формалните изисквания за законосъобразност. Според настоящия състав заповедта, съдържа необходимите реквизити, за да породи правните си последици, тъй като в нея е посочено числом и словом основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение – чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (работникът или служителят е дисциплинарно уволнен), като е посочено, че служителят е на длъжност „*****“, код по НПКД, на основание чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ и чл.

190, ал. 1, т. 2 и т. 7 във вр. с чл. 188, т. 3 КТ. Ясно и точно е изписана законовата норма, послужила за основание за прекратяване на трудовия договор с цифри и с думи. Пороци от формално естество, които да опорочават заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, настоящият състав 3 не констатира.

За законосъобразност на заповедта има въведено изискване същата да е мотивирана. Задължението на работодателя да мотивира уволнителната заповед цели да осигури възможността на служителя да разбере причините, поради които трудовият договор е прекратен и да му се осигури защита при евентуална незаконност на уволнението. Изискванията за мотивираност на уволнителна заповед са въведени в чл. 195 КТ. За да е налице валидно упражнено право налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, е необходимо да са изпълнени следните законоустановени предпоставки, формиращи фактическия състав по налагането на дисциплинарно наказание:

За деянията, за които е наложено наказанието, да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, наказанието да е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ, наказанието да е наложено при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание да е осъществено от ищеца и същото да представлява нарушение на трудовата дисциплина/нарушение на трудови задължения на ищеца, наложеното наказание да е определено при спазване критериите на чл. 189 КТ. Дисциплинарното наказание ***** се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника/служителя наложеното наказание се явява съответно.

С оглед изложеното ответникът не доказва спазване на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото не се доказа отправената от работодателя до работника покана да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В случая не се доказа от ответника спазването на тази разпоредба, евентуално виновно поведение на ответника за нейното неспазване. Само на това основание оспорената заповед следва да бъде отменена.

За пълнота следва да бъде посочено, че нарушенията на трудовата дисциплина не са описани по ясен и разбираем за работника начин от фактическа страна, тъй като липсват данни кога и при какви условия са извършени деянията, в кои от посочените хипотези, както за твърдяната злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, разпространяване на поверителни за него сведения, така и за твърдяното неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, като не са посочени конкретни трудови задължения, още повече нормативни актове, в които се намират.