Решение № 21 от 06.03.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. гр. Лом, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Й. при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Иван Пл. Й. Административно наказателно дело № 20221620200365 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят М. М. К. от гр. Вълчедръм, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № 22-0294-000218 от 23.03.2022 г., с което на осн. чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

В с. з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 22-0294-000218 от 23.03.2022 г. на жалбоподателя К. на осн. чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000.00 лева за това, че 1

„отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биологични проби за химическо-лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта“.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява неоснователна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На 06.03.2022 г. служителят на РУ – Лом – Златко Макензенов получил сигнал от ОДЧ, че на ЕЕН 112 се обадила Т*** от гр. Русе, съобщавайки, че дъщеря й * К.а не отговаря на мобилния си телефон. Изразила опасения, че съпругът на * К.а – М. М. К. може да й е нанесъл побой и да я е оставил на пътя за гр. Козлодуй. Макензенов проверил района до границата с Община Козлодуй, но лицата не били установени. Междувременно се обадил на св. И.

Б. – мл. ПИ в у-к Вълчедръм към РУ – Лом, за да извърши проверка на адреса на лицата в гр. Вълчедръм, **. На място Б. започнал разговор с дете, което заявило, че майка му * К.а си е вкъщи. В този момент по улицата минал лек автомобил „Kia Ceed” с рег. № **, управляван от М. К., и паркирал в двора на къщата. К. слязъл и тъй като залитал и се държал неадекватно, Б. му поискал документите – неговите и на автомобила. К. обаче отказал и се прибрал.

Затова Б. сигнализирал колегите си от РУ – Лом и на място пристигнал св. А.

Й.. Той също поискал документите на К., като заявил и че трябва да бъде изпробван за алкохол. М. К. обаче категорично отказал да му бъде извършена тази проверка. Затова му бил издаден талон за медицинско изследване, служителите на РУ – Лом го съпроводили до МБАЛ гр. Лом, където К. отказал да даде и кръвна проба. Затова св. Й. му съставил АУАН за това, че управлява лек автомобил „Kia Ceed” с рег. № **, като отказва да бъде изпробван за установяване употребата на алкохол в кръвта. В законоустановения срок е подадено възражение против акта, което е оставено без уважение и въз основа на този АУАН, АНО е издал атакуваното НП № 22-0294-000218 от 23.03.2022 г., с което на осн. чл. 174, ал. 3, предл. 1 от 2

ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 2000.00 лв.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда, че „ който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му…се наказва...“ В случая съдът намира, че при съставянето на АУАН, а впоследствие и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на същото. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и притежават необходимите реквизити, съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Актът е съставен от св. Й. след като е бил сезиран от св. Б. (който към момента е бил цивилен и не е бил на работа) за това, че К. отказва да му бъде извършена проверка за наличието на алкохол в кръвта. Редът за установяване употребата на алкохол от водачите на МПС е описан в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В настоящия казус, процедурата, уредена в едноименната Наредба е спазена.

Според чл. 3, ал. 2 от Наредбата „ При съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец“. По делото е налице такъв талон, издаден от св. А. Й..

М. К. се е подписал на същия, като написал лично, че отказва да бъде изпробван за употребата на алкохол. В съответствие с чл. 6, ал. 6 от Наредбата св. Й. е вписал в талона къде и кога К. трябва да се яви за извършване на медицинско изследване и за вземането на биологични проби за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. К. е съпроводен до МБАЛ гр. Лом, където отново е отказал да даде кръв за необходимото изследване.

Този негов последващ отказ е отразен от медицинския специалист в 3

Протокола по чл. 14, ал. 2 от Наредбата, като е удостоверен и с подписа на лицето (както изисква чл. 15, ал. 7 от цитираната Наредба № 1 от 2017 г). По този начин е изцяло спазена процедурата по законосъобразното оформяне отказа на лицето и съответно - по установяване на конкретното нарушение.

От тук следва, че АУАН е съставен при изяснена фактическа обстановка, като въз основа на него при идентично описание на нарушението е издадено и атакуваното НП. Показанията на разпитаните свидетели Й. и Б. съдът кредитира като обективни, точни и без протИ.речия със събраните по делото писмени доказателства. Св. Б. потвърждава, че автомобилът е управляван именно от жалбоподателя, който го е паркирал, но впоследствие е отказал да му бъде извършена проверка и да бъде изследван. Тези негови показания не се опровергават по никакъв начин. Събраните писмени доказателства в административнонаказателната преписка, които са приети и приобщени към доказателствената маса по делото, са в пълно съответствие с показанията както на актосъставителя, така и на свидетеля по акта. Всички така посочени доказателства водят до единствения и категоричен извод, че М. К. е извършил нарушението, за което му е съставен акт – отказал е да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо-лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. По този начин е осъществил от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Затова и Наказателното постановление се явява законосъобразно издадено.

Глобата, предвиденa в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е абсолютно определена, поради което за съда не съществува възможност да я намалява.

Що се отнася до кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление“, жалбоподателят не е правоспособен водач и не притежава СУМПС (видно от приложената справка за нарушител/водач на л. 45 от делото). Затова и това наказание няма как да бъде наложено в случая и АНО се е съобразил и с това фактическо положение.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0294000218 от 23.03.2022 г., с което на М. М. К. от гр. Вълчедръм, ***, обл.

Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.

Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5