Решение № 3101 от 23.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12223/2023
- Вид
- Решение № 3101
- Подписан
- 23.05.2024
- В сила
- 23.05.2024
- Състав
- Албена Александрова, Биляна Симчева, Нели Савчева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл.51 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 3101 гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
Биляна Симчева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100512223 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника И. Г. Т. срещу решение № 20092230/30.05.2023 г. по гр.д. № 56705/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 143 с-в, с което е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът И. Т., в качеството му на наследник на М.С.С., починала на 19.04.2010 г., дължи на ищеца “Банка ДСК” ЕАД, сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 15.02.2020 година по ч.гр.дело № 6569/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: 1048,80 лв. - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 05.08.2009 г., сключен между “Банка ДСК” ЕАД и М.С.С., ведно със законната лихва от 07.02.2020 г. до изплащане на вземането;
1412,38 лева - договорна лихва за периода 10.05.2010-04.08.2019; 245,32 лева.
- санкционираща лихва за периода 10.05.2010-04.08.2019 г., 54,18 лева, представляваща законна лихва за периода 05.08.2019 - 06.02.2020 ; 35,00 лева - разходи за производство по чл.51 от ЗН, както и сумата от 120,00 лева разходи при изискуем кредит.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното първоинстанционно решение, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон. Сочи се, че при правилно установено по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до погрешен правен извод относно момента, в който цялата неплатена част от кредита е обявена от банката1 кредитодател за предсрочно изискуема. Намира, че с оглед обстоятелственото, че същото вземане, изрично посочено като дължимо поради предсрочна изискуемост, е претендирано от ищеца за пръв път пред 2013 година, то независимо, че тогава производството по делото е било прекратено поради оттеглянето на иска от страна на “Банка ДСК” ЕАД, ответникът е бил редовно уведомен за настъпване на изискуемостта на цялото вземане. С оглед на това намира, че от този момент е започнала да тече погасителната давност за вземането, като същата е изтекла преди предявяване на иска на банката в настоящото производство. В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем, въззивникът счита, че съдът неправилно не е разгледал своевременно направеното от ответника възражение за погасяване на изтеклите периодични главници и лихви по давност. Въз основа на горните доводи се отправя искане за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и отхвърляне на предявения иск, поради изтекла погасителна давност за вземанията на кредитора. Претендира присъждане на разноски единствено за заплатена държавна такса.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна /ищец в производството/ “Банка ДСК” АД подава отговор с доводи за нейната неоснователност. Счита, че съдът е стигнал до правилен извод за липса на обявена на длъжника предсрочна изискуемост на кредита преди образуването на заповедното производство по настоящото делото, поради което законосъобразно е разгледал дължимостта на неплатените вноски като претендирани, поради настъпил краен падеж през 2019 г. С оглед на това, намира, че вземанията не се явяват погасени по давност. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установена по делото следната, безспорна между страните, фактическа обстановка:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД и и чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца неизплатените суми за главница, лихви и разноски по Договор за кредит за текущо потребление от 05.08.2009 г., сключен между “Банка ДСК” ЕАД и наследодателя на ответника - М.С.С., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 15.02.2020 година по ч.гр.дело № 6569/2020 година по описа на Софийски районен съд.
Безспорно е между страните по делото и се установява от представените писмени доказателства, че ответникът И. С. е наследник по закон на М.С., която е била страна /в качеството й на кредитополучател/ по договор за кредит за текущо потребление от 05.08.2009 г., сключен между “Банка ДСК” ЕАД.
От приетата по делото съдебно – счетоводна се установява, че дължимата сума по главницата по кредита е 1048,80 лв., а дължимата редовна 2 и законна лихва е в размер на 1466,56 лв., размерът на санкциониращата лихва е 245,32 лв., дължимата законна лихва е 54,19 лв., като начислената такса изискуемост е в размер на 120,00 лв., като по този начин претендираните от ищеца претенции в исковата молба отговарят на дължимите от ответника суми. Последното извършено плащане по кредита е пред 2010 г.
Видно от заключението на вещото лице, в счетоводните записи на ищеца, сметката, по която е постъпил процесния кредит е била закрита 22.12.2014 г., като на същата дата банката, с протокол 162/08.12.2014 г. е отписала главницата в размер на 1108,80 лв. Към 31.12.2015 г. разплащателната сметка на М.С. била със салдо 0,00 лв.
От приобщеното към настоящото дело гр. д № 3227/2013 г. на СРС, е видно, че същото е образувано по иск по реда на чл. 422 ГПК от ищеца “Банка ДСК” ЕАД срещу ответника И. С. за вземанията по същия договор за кредит, като в исковата молба /както и в подаденото преди това заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК/, се сочи, че кредитът е предсрочно изискуем. Представено е извлечение, от счетоводните книги от сметка № 17441555 по договор за кредит от 05.08.2009 г., която е с дата 25.01.2013 г., като в статут на кредита е посочено също, че кредитът е предсрочно изискуем.
Така подадената искова молба е връчена на ответника по делото /видно от приложената обратна разписка/, но не са ангажирани доказателства за датата на това връчване. Видно обаче от приетите като писмени доказателства по делото документи, ответникът И. С. е подал отговор на исковата молба на 16.04.2014 г., като този отговор е цитиран и в изготвения по делото доклад на първоинстанционния съд от месец август 2014 г.
С молба от 05.11.2014 г. ищецът е заявил, че оттегля исковата молба срещу С., като с определение от 10.11.2014 г. производството е било прекратено, а издадената заповед за изпълнение е била обезсилена.
По делото не ангажирани други релевантни за спора доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да бъде приложена императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните, в това число - извършването на служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съдът е длъжен и служебно, без необходимост от възражения от страните, да констатира и нищожност, произтичаща пряко от правна сделка или от приложените по делото доказателства.
За горните задължения на въззивния съд страните са надлежно 3 уведомени с определението по реда на чл. 267 ГПК, като им е дадена възможност да ангажират доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При безспорна по делото фактическа обстановка, спорът между страните по делото се заключва във въпросите кога е настъпила изискуемостта на претендираните от ищеца вземания по договор за банков кредит, респективно - погасени ли са същите по давност.
Съгласно задължителните разяснеия, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, с л е д като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал.
2 от Закона за кредитните институции, правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като банката – кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.
Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.
Исковата молба обаче има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника, ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение какъвто е безспорно и процесният случай/.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за 4 предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение обаче не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за конкретното спорното право в рамките на същото исково производство /чл. 235, ал. 3 ГПК/, нито да обуслови основателност на така предявения установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението.
Това уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост обаче не е без правно значение и представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. /в този смисъл изрично и Решение № 77 от 10.05.2016 г. по т.д.№ 3247 по описа за 2014 г. на ІІ ТО на ВКС/.
С оглед на това, съдът намира, че по делото безспорно е доказано обстоятелството, че ответникът И. Г. С. е бил надлежно уведомен от кредитора “Банка ДСК” АД за настъпилата предсрочна изискуемост по кредита с връчването на препис от исковата молба по гр.д. № 6541/2014 г. по описа на СРС, 124 с-в. Това зявление, макар негодно да породи целените от кредитора последици в рамките на така образуваното през 2014 г. исково производство, безспорно се явява надлежно отправено изявление до длъжника, от значение за настоящия процес.
При липса на представена по делото разписка, от която да се удостоверява точната дата на връчване на преписа от исковата молба по гр.д.
№ 6541/2014 г. по описа на СРС, съдът намира за релеванта /като най-късна възможна/ датата, на която И. С. е подал отговор на исковата молба на “Банка ДСК” АД, а именно - 16.04.2014 г.
Когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем, давността тече от датата на обявяването му за такъв, а не за всяка вноска по отделно, тъй като самият факт на обявяването на кредит за предсрочно изискуем променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение към датата на настъпването.