Решение № 260247 от 04.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 260247 гр. Пловдив, 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 26.05.2021г, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА при секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 461 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Подадена е искова молба от М.Г. Н., с ЕГН

**********, с адрес ***, чрез адв. С.П. против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5. Твърди, че на 18.10.2018 г. в гр. Пловдив на ул. „***“ е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което водачът на автобус с марка „Исузу“, модел „Ситибус“ с регистрационен № *** В.Н.П. нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал правилно пресичащата по пешеходната пътека пешеходка – ищцата Н., в резултат на което последната получила телесни увреждания.

По случая било образувано НОХД № 7397/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив срещу В.Н.П., приключило с влязло в сила споразумение от 23.01.2020 г., с което подсъдимият бил признат за виновен по повдигнатото обвинение. В хода на наказателното производство се установило, че виновният водач нарушил с действията си редица разпоредби на ЗДвП, в резултат на което на ищцата били причинени следните средни телесни повреди: 1/Травматичен шок и закрита черепно-мозъчна травма, довели до разстройство на здравето временно опасно за живота; 2/ Счупване на сакрума (кръстна кост) и двете срамни кости на таза и главичката на малкопищялна кост на дясната, респ. лявата подбедрица, довели до трайно затрудняване на движенията на десния, респ. левия долен крайник; 3/ Счупване на процесус трансверзус Л5 (лумбален прешлен), довел до трайно затрудняване на движенията на снагата. След инцидента ищцата била подложена на леглови режим с обща продължителност три месеца, от които тридесет дни била в болнично заведение, в което провеждала и рехабилитация. През този период била обслужвана изцяло от съпруга си и свекърва си. Изпитвала страх и ужас от преживяното и страдала от липсата на сън. Твърди, че до настоящия момент изпитва затруднение при ходене, а на тъмно не може да пази равновесие и се налага винаги да бъде придружавана от друго лице. Лечението й, включващо прегледи, изследвания и продължаващ прием на лекарства, продължава и до настоящия момент. Сочи още, че вследствие на причинените й увреждания, настъпили следните усложнения /ексцеси/: ингвинална херния, която въпреки проведена операция се появила наново; счупване на дясното тъпанче, довело до пълна глухота с дясното ухо. Здравословното състояние на ищцата наложило освидетелстване от ТЕЛК, който е определил 50 % трайно намалена работоспособност.

Пострадалата твърди, че за увреждащия автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество – застрахователна полица № 118001460485, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие. На 14.05.2020 г. пострадалата предявила претенция за плащане директно пред застрахователя, въз основа на което била образувана щета № 0411-190-0002-2020. В законоустановения срок за произнасяне ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД предложило обезщетение в по-малък размер от заявения от ищцата, а именно: 30 000 лева за претърпени неимуществените вреди и 2 273.90 лева – за имуществени вреди. На 02.06.2020 г. пострадалата предявила искане за промяна на обезщетението предвид неприложена към първоначалната претенция фактура от 24.10.2018 г., издадена от МБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, удостоверяваща закупуването на стандартна реконструктивна плака и конюлирани винтове Ф7 в размер на 2 155.00 лева, което не било удовлетворено от ответното дружество. Предвид гореизложеното за ищцата се е породил правен интерес от иницииране на настоящото производство, като се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания от причинените й средни телесни повреди, както и сумата от 2 155.00 /две хиляди сто петдесет и пет/ лева – имуществени вреди, представляващи разходи за закупена стандартна реконструктивна плака и канюлирани винтове Ф7, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2018 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ЗАД

„ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК **********, чрез процесуалния представител адв.

И.И., е депозирало отговор на исковата молба. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, като счита, че последният не е изяснен в наказателното производство и релевира следните доводи: 1/ наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, която нарушила задължението си по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вменяващ на пешеходеца да се съобразява с приближаващите пътни транспортни средства, тъй като внезапно навлязла на пътното платно, без да се съобрази със завиващия автобус, като по този начин попаднала в т.нар. „сляпа зона“ и се поставила в условия да бъде невъзможно възприемането й; 2/прекомерност на претендираното обезщетение като неотговарящо на критерия за справедливо възмездяване на морални вреди, заложен в чл. 52 от ЗЗД; 3/ недължимост на лихва от датата на увреждане, предвид това, че застрахователя носи договорна отговорност. Счита, че здравословното състояние на пострадалата е напълно възстановено предвид противоречие на представените амбулаторни листове към исковата молба, а намалената й работоспособност не води до претърпени неимуществени вреди, тъй като ТЕЛК е посочила, че извършваната от нея работа е подходяща за здравословното й състояние. Оспорва твърдените настъпили усложнения в здравословното състояние на ищцата да са в резултат от настъпилото ПТП, тъй като липсвали годни доказателства, които да установят причинно – следствената връзка. Моли отхвърляне на иска изцяло, евентуално – присъждане на обезщетение при съвина на пострадалата и претендира разноски.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба. Посочва се, че механизмът на настъпилото ПТП е подробно изследван в досъдебното производство по наказателното дело, по което е изготвена и приложена авто-техническа експертиза, като излага подробни съображения за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Счита за неоснователни възраженията на ответника за липса на причинно-следствена връзка на уврежданията и настъпилите усложнения в резултат на тях с процесното ПТП, като посочва, че са представени годни доказателства и са предявени доказателствени искания в настоящото производство във връзка с установяването им. Изложено е още, че намаляването наполовина на трудоспособността на един млад – ** – годишен човек (към момента на увреждането) неминуемо води до физически болки и психически страдания, а възможността да престира труд не ги изключва.

Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, с който заявява, че поддържа изцяло вече заявените от него възражения така, както са направени.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но без удовлетворителен за ищеца резултат, тъй като е получил обезщетение, което счита за несправедливо.

Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без пълна репарация на претендираните от ищеца вреди, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл.

432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

В случая не се оспорва съществуването на валидно възникнало и породило правното си действие към датата на събитието застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено произшествието.

Няма спор също, че по образуваната застрахователна преписка е изплатено обезщетение в размер на 30 000 лв – за претърпените неимуществени вреди и 2 273.90 лв – за имуществените вреди.

За безспорни са признати и обстоятелствата относно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съобразно приетото по образуваното по случая НОХД.

Следователно претенцията е безспорно доказана по основание, като частичното плащане е извънсъдебно признание в подкрепа на това.

Според чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената на ищеца в резултат на допуснати нарушения на ЗДП телесни повреди така, както са описани в споразумението, признаващо вината на водача и именно заради които същият е наказан за престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК: 1/Травматичен шок и закрита черепно-мозъчна травма, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; 2/ Счупване на сакрума (кръстна кост) и двете срамни кости на таза и главичката на малкопищялна кост на дясната, респ. лявата подбедрица, довели до трайно затрудняване на движенията на десния, респ. левия долен крайник; 3/ Счупване на процесус трансверзус Л5 (лумбален прешлен), довел до трайно затрудняване на движенията на снагата. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.

С оглед на горното налице са всички материално правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.

Следователно спорен е само конкретният вид и интензитет на вредите, както и наведеното от ответника възражение за съпричиняване, от значение за размера на дължимото от него обезщетение.

Относно вида и интензитета на причинените на ищеца телесни увреждания по делото е изслушано заключение на СМЕ и свидетелски показания.

Неоспореното заключение на съдебния медик, което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено, е в следния смисъл: в резултат на причинените от произшествието травми непосредствено след инцидента пострадалата е изпитвала от значителни на моменти до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване. Обичайният при такъв вид травматични увреждания оздравителен процес трае около 6-8 месеца, без настъпването на усложнения в него.Травматичният шок е довел сам по себе си до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Черепно - мозъчната травма, протекла с травматичен субарахноиден кръвоизлив, двустранно бифронтално и битемпорално, в дясно темпорофронтопартиетално посттравматичен субдурален хематом, фрактура на тилната кост, фронтални посттравматични епидурални кръвоизливи, фрактура на базата на черепа, оток на мозъка, по отделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Фрактурата на сакрума вляво, фрактурата на срамната кост - горно/долно рамо вдясно, фрактурата на срамната кост вляво, фрактурата на ставния израстък на л5 вляво по отделно и в съвкупност са довели до трайно затрудняване движенията на снагата. Фрактурата на главичката на малкопищялната кост на дясна подбедрица е довела до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник. Разкъсно-контузната рана на дясна подберица е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. В резултат на тежката черепно-мозъчна травма, при ищцата са настъпили усложнения, а именно постоянна глухота на дясно ухо. Образувалата се херния не е резултат от получените при произшествието травматични увреждания и последвалите оперативни интервенции. Предвид вида на травматичните увреждания няма данни ищцата да е провеждала физиотерапия освен еднократното пролежаване в ОФТР при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, което е крайно недостатъчно. Няма данни след изписването от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив ищцата да е провеждала курсове по ЛФК, както в болнични, така и в амбулаторни условия, което е било необходимо предвид тежестта на получените травми. Освен консултация със специалист неврохирург няма данни невролог да е проследявал състоянието й. Всички други лекарски предписания са били изпълнени. Има данни за провеждана физиотерапия, но предвид факта, че същата е била под лекарски надзор и не е била интензивна, а е имала за цел ищцата да бъде вертикализирана в леглото и да се превъзмогне атрофията на различните мускулни групи, която атрофия е била резултат от продължителното залежаване, може да се предположи, че движенията в оперирания крайник са били ограничени.