Определение № 1087 от 06.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1087 гр. Стара Загора, 06.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500625 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на И. Д. А., чрез адв. В. Д. против определение № 2034 от 26.07.2024 г., постановено по гр.д. № 3349/2024 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което производството по делото е прекратено, поради това, че съдът не е международно компетентен да разгледа предявения иск.

Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Излага подробни съображения. Счита, че доколкото майката на децата И. А. има обичайно пребиваване в Република България, както и децата са български граждани, независимо от обичайното им местопребиваване на територията на друга държава-членка, налице са предвидените в чл. 10, ал. 1 б. „б“ и б. „в “ от Регламент /ЕО № 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г. и компетентен да се произнесе е българския съд. Позовава се и на чл. 10, ал.2, т.2 от Регламента, относно съгласието на страните за компетентния съд. Моли, съдът да отмени обжалваното определение за прекратяване на делото и да върне делото на съда за продължаване на процесуалните действия.

Ответникът по частната жалба А. Х. А., чрез процесуалния си представител адв. М. А. взема становище, че частната жалба е неоснователна.

Счита, че не са налице изключенията, предвидени в чл. 8, чл.9 и 10 от Регламента. Моли, съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:

Производството по гр.д. № 3349/2024 г. по описа на Старозагорския районен съд е образувано след изпращането му по реда на чл. 23, ал.3 ГПК за разглеждане от ОС – Стара Загора по искова молба от А. Х. А., като баща и законен представител на децата Ф., П. и Х.А. за изменение на издръжка по 1 чл.150 СК. Ищецът са посочил в исковата молба, че децата посещават училище в Х., а бащата работи в Х., Н.. По отношение на ответника е посочен адрес в с. Г., ***. Постъпил е и насрещен иск от И. Д. А. за предоставяне упражняване на родителски права спрямо трите деца на страните, местоживеенето им, определяне режим на лични отношения на бащата и присъждане издръжка.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че не е международно компетентен по предявените искове за изменение на издръжка и за родителска отговорност, тъй като трите деца имат обичайно местопребиваване в друга държава – членка Нидерландия.

Съгласно чл.7, т.1 от Регламент(ЕО) № 2019/1111 г. на Съвета от 25.06.2019 г. съдилищата на държава-членка са компетентни по въпроси, свързани с родителска отговорност, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка към момента на сезирането на съда.

Тази разпоредба обаче се прилага, ако са спазени условията на чл.8-10 от Регламент. Съгласно чл.10, ал.1 от Регламента, съдилищата на държавитечленки имат компетентност по въпроси свързани с родителската отговорност, когато са изпълнени следните условия: детето има тясна връзка с тази държава – членка, по специално по силата на факта, че: поне единият от носителите на родителската отговорност има обичайно местопребиваване в нея; тази държава- членка е предходното обичайно местопребиваване на децата; или децата са нейни граждани; страните доброволно са постигнали съгласие относно компетентността, най – късно към момента на сезирането на съда; или са приели изрично компетентността в хода на производството и съдът е направил необходимото всички страни да бъдат информирани за правото си да не приемат компетентността; и упражняването на компетентността е във висш интерес на децата. В случая предпоставките на посочения текст от регламента са налице. Съдът е сезиран с искова молба и насрещна искова молба от двамата родители на децата. Предмет на исковете е увеличение на издръжка, родителски права, местоживеене на децата, издръжка и режим на лични отношения. Ответницата по първоначалния иск има обичайно местопребиваване в РБългария; Р България е предходното обичайно местопребиваване на децата; Децата са български граждани; и упражняването на компетентността е във висш интерес на децата. Не на последно място двете страни са постигнали съгласие относно компетентността, към момента на сезирането на съда. По – късно направеното от ищеца възражение за липса на компетентност на съда е без значение.

Предвид на тези съображения съдът намира, че частната жалба е основателна. Обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2034 от 26.07.2024 г., постановено по гр.д. № 3349/2024 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на Старозагорския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3