Решение № 367 от 13.10.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Бургас, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100500788 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260250 от 09.02.2021 г., постановено по гр. дело № 5442/2019г. по описа на РС- Бургас районният съд е приел за установено на основание чл.71 ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, че от страна на ответната „Българска телекомуникационна компания“ /БТК/ ЕАД, ЕИК : 831642181 са извършени нарушения по чл. 37, ал. 1 и чл. 5 от /ЗЗДискр./ по отношение на ищеца М. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ 4, ет. 3 – адв. Петър Зафиров, з а датите 14.12.2016., 15.06.2017г. и 15.01.2019г., изразяващи се в предоставяне на услуги в клиентските офиси на „БТК“ ЕАД находящи се в гр. Бургас, н а ул. „Александровска“ № 14, ул, „Александровска“ № 114 и на ул. „Свети Кирил и Методий“ № 2 при по-неблагоприятни условия въз основа на признака „увреждане” поради поддържането на архитектурна среда в офисите, затрудняваща достъпа до тях на лица с увреждания, като на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. ответното дружество е осъдено да заплати на и щ е ц а сумата от 300лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за дните

14.12.2016.,15.06.2017г. и 15.01.2019г. , вследствие на извършени спрямо него нарушения по чл. 37, ал. 1 и ал. 5 от ЗЗДискр., изразяващи се в предоставяне на услуги в горепосочените клиентски офиси на „БТК“ ЕАД при по-неблагоприятни условия въз основа на признака „увреждане” поради поддържането на архитектурна среда в офисите, затрудняваща достъпа до него на лица с увреждания, като в останалата част искът е отхвърлен над уважения размер от 300 лв. до пълния предявен 1 размер от 7000 лв. като неоснователен, а с оглед изхода на делото в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 300 лв., а в полза на ответника – разноски в размер на 50 лв.

С постановено по реда на чл. 250 от ГПК допълнително решение № 260503 от 18.03.2021 г. по гр. дело № 5442/2019г. по описа на РС- Бургас, първоинстанционния съд е уважил предявения от ищеца М. П. П. иск по чл.71 ал.1 т. 2 от ЗЗДискр. , като е осъдил ответното дружество да преустанови гореустановените нарушения и да предприеме необходимите действия за осигуряване на достъп на хора с увреждане в офисите си в гр.Бургас, като е допълнил решението си в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК, присъждайки в полза на ищеца разноски по делото в размер на сумата от 32.14 лв., изчислена съразмерно съобразно уважения размер на иска.

С депозираната си жалба въззивното дружество- ответник „Българска телекомуникационна компания“ /БТК/ ЕАД е обжалвало и двете постановени първоинстанционни решения. Наведени са съображения за тяхната неправилност в частите им, уважаващи предявените искове поради твърдения за допуснато противоречие с фактите по делото и неправилна оценка на доказателствения материал, довели до погрешни правни изводи. Оспорва се като неправилен извода на съда, че на посочените в исковата молба дати ищецът е посетил процесните обекти на дружеството. Счита, че неправилно съдът е приел заключението на съдебно-техническата експертиза, по съображения за допуснати фактически неточности, които не са съобразени от съда, както и поради твърдения, че вещото лице е дало правни, а не технически отговори на поставените му въпроси. На следващо място дружеството излага, че не е имало задължение за покриване на изискванията на Наредба № 4/2009г., издадена на основание чл. 53, ал. 3 от ЗИХУ като наред с това излага съображения, че и трите процесни обекта позволяват достъп на лица с двигателни увреждания – поставена указателна табела с телефонен номер, на който лице, нуждаещо се от съдействие може да сигнализира служителите на обекта и подвижна рампа.

Счита, че така дружеството е осигурило възможност за достъп на лицата с увреждания, придвижващи се на инвалидна колична, като за целта не е нужно съдействие на трето лице, а доколкото ищецът се е възползвал от тази възможност на 15.06.2017г. и на 15.01.2019г. изцяло зависи от волята му, като в случая той сам е потърсил помощ от негови приятели, вместо да позвъни на монтирания звънец за съдействие от служител в офиса. По подробно изложените в жалбите събражения моли за отмяната на обжалваните актове в атакуваните им части и изцяло отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноските пред въззивната инстанция, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият –ищец М. П. П. е депозирал писмен отговор, в който е изложил съображения за неоснователност на въззивната жалба на ответното дружество срещу решението, уважаващо исковете му по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр. Посочил е, че счита не са налице твърдените в жалбата на ответника нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за потвърждаването на решението в обжалваните части и присъждане на разноски по делото.

Не са направени доказателствени искания.

По делото е постъпила и въззивна жалба от ищеца М. П. П. против първоначалното решение № 260250 от 09.02.2021г. по гр. дело № 5442/2019г. по описа на РС- Бургас, в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен иска му по чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. над уважения размер от 300 лв. до претендирания от 7000 лв. Твърди се, че в обжалваната му част решението противоречи на материалния закон, постановено е при нарушения за 2 съдопроизводствените правила и е необосновано. Изложени са съображения за неправилно приложен критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на ново, с което претенцията за неимуществени вреди да бъде изцяло уважена. Моли за присъждане на разноските по делото. Не са направени доказателствени искания.

Постъпила е и частна жалба от ищеца М. П. П., обективирана в „молба“ от 31.03.2021г. против определението на районния съд по чл. 248 от ГПК, обективирано в постановеното по делото допълнително решение, като се твърди, че въпреки изхода на делото районния съд неправилно му е присъдил само част от направените разноски в размер на 32.14 лв., като се иска присъждане на останалата част на следващите му се според изхода на делото разноски в размер на 510.71 лв. от общо направените пред първата инстанция в размер на 750 лв.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемия по частната жалба „Българска телекомуникационна компания“ /БТК/ ЕАД не е депозирал писмени отговори по жалбите на насрещната страна и не е взело становище по тях. В съдебно заседание редовно призовано дружеството не изпраща представител.

В съдебно заседание, ищецът М. П. П. се явява лично и с упълномощения си по делото процесуален представител, като моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част досежно иска по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., както и за уважаване на частната му жалба и присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар, с оглед изхода на делото.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваните решения, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост, поради което намира, че те са валидни и допустими.

От фактическа съдът намира за установено следното:

Ищецът е предявил пред районния съд искове с правно основание чл.71 ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр. за приемане за установено, че от страна на ответната „Българска телекомуникационна компания“ /БТК/ ЕАД, ЕИК : 831642181, че спрямо него са извършени нарушения по чл. 37, ал. 1 и чл. 5 от ЗЗДискр. з а датите 14.12.2016., 15.06.2017г. и 15.01.2019г., изразяващи се в предоставяне на услуги в клиентските офиси на „БТК“ ЕАД находящи се в гр. Бургас, на ул. „Александровска“ № 14, ул., „Александровска“ № 114 и на ул. „Свети Кирил и Методий“ № 2 при по-неблагоприятни условия въз основа на признака „увреждане” поради поддържането на архитектурна среда в офисите, затрудняваща достъпа д о тях на лица с увреждания, за осъждане на ответното дружество д а преустанови гореустановените нарушения и да предприеме необходимите действия за осигуряване на достъп на хора с увреждане в офисите си в гр.Бургас, и за заплащане на сумата от 7000 лв., 3 представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за дните 14.12.2016.,15.06.2017г. и 15.01.2019г. , вследствие на извършване на горепосочените нарушения.

В исковата молба се твърди, че ищецът е с увреждане, като съгласно решение на ТЕЛК № 0073/90 г. е пенсиониран „Първа група“ с пожизнено ползване на чужда помощ, като вследствие увреждането си, той се придвижва единствено с помощно техническо средство – автоматична инвалидна количка. Сочи, че като дългогодишен клиент на ответното дружество поради недостъпност на офисите на ответника за лица с увреждания за периода от 2014г. до 2019г. винаги е обслужван на улицата от служител на дружеството. Заявява, че конкретно на датите- 14.12.2016 г., 15.06.2017 г. и 15.01.2019г. е посетил съответно три от офисите на ответното дружество в гр. Бургас, находящи се съответно на адрес: ул.

„Александровска “ № 114, ул. „Александровска“ № 14 и ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 2, за които не е осигурена възможност за достъп за човек с увреждания, ползващ инвалидна количка за придвижване, което налага обслужването му да бъде винаги на улицата от служител на ответника. Ищецът счита, че поддържането на недостъпна архитектурна среда за лица с увреждания като неговото представляват неизпълнение от страна на ответника на законовите разпоредби за осигуряване на достъпна среда, което го дискриминира по признак „увреждане“ по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., като засяга достойнството и правата му, гарантирани от Коституцията на Република България, Закона за защита от дискриминация и Закона за интеграция на хората с увреждания. Сочи, че вследствие горните обстоятелства ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания като дълбоко огорчение, емоционален стрес, силно нервно напрежение, дискомфорт, чувство на малоценност, които го поставят с социална изолация, поради невъзможността да получи безпрепрятван достъп до предлаганите от ответника публични услуги и нуждата да ангажира други лица, които да викат служител, който да го облужава на улицата. По гореизложените твърдения моли за установяване на извършена от ответното дружество спрямо него дискриминация по признак „увреждане“ по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., поради неспазване на изискванията за осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания по ЗИХУ и Наредба 4/2009г., осъждане на ответника да преустанови нарушението и да предприеме необходите действия за осигуряване на достъп на хора с увреждане в горепосочените три офиса в гр. Бургас, както и да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 7000лв.Ангажирани са доказателства.

В писмения си отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е оспорило предявените искове. Оспорено е твърдението на ищеца, че н а 14.12.2016 г. е посетил негов офис, по съображения, че представеното с исковата молба споразумението за предоставяне на телевизионна услуга и интернет, датиран от 14.12.2016 г. е подписан от ищеца договор по сделка от разстояние, изпратен му по пощата. Ответникът сочи, че офисите му се намират в стари сгради, които са строени преди влизане в сила на Наредба № 6/26.11.2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии , като независимо от това, че не е техен собственик, а само наемател е осигурил необходимите мерки за достъп до тези обекти на клиенти с нарушена подвижност, като считано от м. март 2015 г. в тях са доставени мобилни рампи, монтирани звънци и поставени стикери за 4 достъпна среда на входните врати, означени със стикер с международния символ за достъпност по Наредба 4/2009г. за проектиране, изпълнение и поддръжане на строежите в съотвествие с изискванията за достъпна среда на населението. Наред с горното ответното дружество сочи, че е налице друг негов обект в гр. Бургас, находящ се в МОЛ Галерия, който е по-близък до адреса на ищеца и е изцяло достъпен без усилия за него, тъй като е на нивото на вътрешната настилка и достъпът до него е осигурен без нуждата от допълнителни съоръжения. Ответникът излага също, че считано от 05.04.2019г. е издадена заповед на изпълнителния диретор на дружеството за определяне на отговорници за разполагане на подвижни съоръжения- рампи в магазините му с осигуряване на достъп на лица с увреждания и други нуждаещи се лица. Счита, че не е надлежно легитимиран да отговаря по исковете на ищеца за наличието на бездействие от страна на ответника за неспазване на законовите изисквания за осигуряване на достъпна среда, предвидено в ЗИХУ и Наредба 4/2009г., по съображения, че последния не е между правнозадължените субекти по ЗИХУ и ЗУТ относно изграждане и поддръжане на достъпна архитектурна среда. Счита за неуточнени и недоказани твърдените от ищеца неимуществени вреди, в т.ч. оспорва предявения им размер като завишен. Ангажира доказателства.