Решение № 2029 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2029 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100509181 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 3449/28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 15853/2023 г. на Софийски районен съд, 45 състав, съдът е отменил по иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС на собствениците на паркоместа, находящи се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51 – Д.К.Р., ЕГН **********, К.Д.Р., ЕГН **********, и „Интелиджънт Системс България“ ЕООД, ЕИК 131201760, предявен срещу Етажна собственост „Складове и паркоместа Метро Сити бул. „Александър Малинов“ № 51“ взетите решения по т. 2, т. 4, т. 6, т. 8 и т. 10 от дневния ред на проведеното на 01.03.2023 г. общо събрание на етажните собственици.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Етажна собственост „Складове и паркоместа Метро Сити бул. „Александър Малинов“ № 51“, да заплати на Д.К.Р., ЕГН **********, К.Д.Р., ЕГН **********, и „Интелиджънт Системс България“ ЕООД, ЕИК 131201760, сумата от 80 лева, представляващи деловодни разноски.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Етажна собственост „Складове и паркоместа Метро Сити бул. „Александър Малинов“ № 51.

Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че от писмените доказателства е видно, че в предварително обявения час на общото събрание не са присъствали 67 % идеални части от общите части, поради което събранието е отложено с един час. Сочи се, че към 19.00 часа са били представени 58,528 % идеални части от общите части, поради което е бил налице кворум.

Поддържа се, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е ясно как са калкулирани идеалните части на отделните собственици и как се цени гласът им. Поддържа се, че в случая етажната собственост се състои от складове и 1 паркоместа, а не от жилищни обекти, за които да има площообразуване. Твърди се, че по делото е представен присъствен списък, в който са посочени процентите от идеалните части на собствениците. Поддържа се, че начинът, по който е гласувано, е отразен в протокола от общото събрание, като решенията са взети с мнозинство от 100 % от присъстващите. Поддържа се, че с оглед представения присъствен списък е необоснован изводът на СРС, че не е ясно кои от собствениците са представлявани от пълномощници. Сочи се, че в списъка са посочени имената и на собствениците и на пълномощниците им. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

В установения за това срок не е постъпил отговор на жалбата от Д.К.Р., К.Д.Р. и „Интелиджънт Системс България“ ЕООД.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото е представена покана за свикване на общо събрание на етажните собственици на 01.03.2023 г. от 18.00 часа на партера на търговски център на бул.

„Александър Малинов“ № 51. Дневният ред включва, наред с другото:

- т. 2 – обсъждане и гласуване на начин за разпределение и фактуриране на месечните разходи за поддръжка и управление на етажната собственост;

- т. 4 – обсъждане и гласуване на премахването на част от стена на ниво -3 между рампата и паркомясто Д32, както е премахната стената между рампата и паркомясто Д10;

- т. 6 – обсъждане и вземане на решение по молба на етажен собственик за поставяне на зарядна станция за електромобили;

- т. 8 – обсъждане и вземане на решение за необходимите действия спрямо собствениците, които не са заплатили дължимите суми за поддръжка и управление;

- т. 10 – други въпроси, свързани с управлението и поддръжката на етажната собственост.

По делото е представен протокол за залепване на поканата на 20.02.2023 г. в 16.00 часа на всички входове на етажи -2 и -3 към паркоместата и складовете, находящи се в гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 51.

Представен е Протокол от общо събрание на етажните собственици от 01.03.2023 г., от който е видно, че към 18.00 часа не са присъствали собствениците на 67 % идеални части от общите части. Поради това заседанието е отложено за 19.00 часа, когато са били представени 58,528 % идеални части от общите части. Съгласно представения протокол всички решения са приети с единодушие на явилите се етажни собственици.

Към протокола от общото събрание е представен присъствен списък на етажните собственици. В списъка срещу имената на собствениците са положени подписи от 2 явилите се на събранието етажни собственици. В списъка като етажни собственици са вписани също така ищците Д.К.Р., К.Д.Р., „Интелиджънт Системс България“ ЕООД.

Представен е протокол от общо събрание от 15.07.2020 г. на етажните собственици в Етажна собственост „“

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

СРС е сезиран с конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС. Въззивният съд намира, че исковата молба е депозирана в законоустановения 30-дневен срок от разгласяване на протокола от общото събрание, поради което първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Пред въззивната инстанция не е спорно, а и се установява от представените протоколи от проведени общи събрания, че Д.К.Р., К.Д.Р. и „Интелиджънт Системс България“ ЕООД са етажни собственици в процесната сграда.

От представените по делото и неоспорени от ищците протокол от общо събрание от 01.03.2023 г. и присъствен списък към него е видно, че към 18.00 часа е липсвал изискваният по закон кворум от 67 % идеални части от общите части. Към 19.00 часа обаче са били представени 58,528 % идеални части от общите части.

Съгласно чл. 15, ал. 2 ЗУЕС (действала към датата на общото събрание), ако след отлагане на общото събрание с един час са представени не по-малко от 33 % идеални части от общите части, общото събрание на етажните собственици е законно. В случая от присъствения списък е видно, че след отлагане на събранието са представени дори повече от 50 % от идеални части от общите части, поради което е бил налице кворум за провеждане на общото събрание. Ищците не са навели оплаквания, че някои от участвалите в общото събрание лица не са надлежно упълномощени, поради което този въпрос не е следвало да се обсъжда от СРС. При разглеждане на исковете по чл.

40 ЗУЕС съдът е обвързан и се произнася само по твърденията за незаконосъобразност на взетите решения, наведени в исковата молба.

Доводът на ищците, че в протокола от общото събрание е отчетен кворум, без да се вземат предвид всички имоти в етажната собственост, е неоснователен.

Притежаваните от всеки етажен собственик идеални части от общите части е посочен в присъствения списък. В протокола от общото събрание от 01.03.2023 г. представените на събранието 58,528 % идеални части от общите части са калкулирани към 100 %, за да даде възможност за изчисляване на мнозинствата, с които се взимат решения от етажните собственици. Дали процентът представените идеални части е изчислен с два или три знака след десетичната запетая не е от съществено значение за определяне на кворума на общото събрание.

Предвид горното въззивният съд намира, че законосъобразно е проведено общото събрание от 01.03.2023 г. Поради това следва да се разгледат по същество оплакванията на ищците срещу всяко едно от оспорените решения.

По т. 2 от дневния ред:

Взето е решение средствата във фонд „ремонт и обновяване” да постъпват от реклама, без да са събират вноски от етажните собственици. Това решение е оспорено с исковата молба с аргумент, че етажната собственост няма сключен договор за реклама.

Въззивният съд намира, че този довод не води до незаконосъобразност на взетото решение от общото събрание. Дали е сключен договор за поставяне на реклами е без значение. Решението за поставяне на реклама не е предмет на настоящия иск. От друга страна, разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУЕС допуска средствата за фонд „ремонт и обновяване“ да се набират не само от вноски от собствениците, но и от 3 други източници, каквито могат да са приходите от реклами по фасадата на сградата.

Следва да се посочи, че освен това взетото решение не накърнява интересите на етажните собственици, доколкото не поражда задължения за тях. Тоест, като е отменил решението по т. 2 от дневния ред от общото събрание от 01.03.2023 г., СРС е постановил неправилен акт, който подлежи на отмяна.

По т. 2 от дневния ред е взето решение също така всеки етажен собственик да заплаща по 10 лева месечно за поддръжка и управление на всяко от притежаваните от него паркоместа, считано от 01.03.2023 г. Това решение е оспорено с исковата молба с твърдения, че за взимане на решението липсва кворум, както и че е нарушена нормата на чл. 51 ЗУЕС.

Въззивният съд намира, че доводите на ищците са основателни, а взетото от общото събрание решение е незаконосъобразно. Съгласно императивната разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, действала към датата на общото събрание, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците. В случая взетото решение не съответства на предвиденото в закона, защото по същество предвижда да се разпределят таксите за поддръжка според броя на обектите. Този извод се основава на това, че както от присъствения списък, така и от протокола от общото събрание от 01.03.2023 г. е видно, че етажните собственици притежават различен брой паркоместа и складове в етажната собственост. Следователно, доколкото взетото решение противоречи на императивна норма от закона, същото подлежи на отмяна, до какъвто краен извод е достигнал и СРС.

По т. 4 от дневния ред:

Общото събрание е взело решение да упълномощи управителния съвет да извърши проверка с квалифициран персонал за това дали стената между рампата на ниво -3 и паркомясто Д 32 е носеща. Ако не е носеща, общото събрание е решило да се премахне част от стената, както това е сторено между рампата на ниво -2 и паркомясто Д10. Ако стената е носеща, общото събрание е постановило да не се предприемат никакви действия. Посоченото решение е оспорено в исковата молба с твърдения, че същото създава опасност за сградата. Поддържа се също, че е неясно какъв персонал ще извърши проверката, както и че решението е взето без изисквания за това кворум.

Общ принцип на правото е, че разпореждането с общата вещ се извършва по волята на всички съсобственици. Несъмнено премахването на част от стена, представляваща обща част, е действие на разпореждане. В разпоредбата на чл. 17, ал.

1, т. 1 ЗУЕС е предвидено, че за пристрояване и надстрояване на общите части, които също са действия по разпореждане, е необходимо единодушие на етажните собственици. На още по-силно основание за премахване на част от стена, представляваща обща част, решението следва да е взето с мнозинство от 100 % от всички идеални части от общите части. Очевидно е, че в случая кворум и квалифицирано мнозинство за взимане на оспореното решение са липсвали, поради което същото е незаконосъобразно. В този смисъл, като е отменил решението по т. 4 от дневния ред, СРС е постановил правилен акт.

По т. 6 от дневния ред:

Общото събрание е разрешило на етажния собственик Б.М. да постави зарядна станция за електромобил за лично ползване, като всички разходи, свързани със станцията, бъдат за негова сметка. Това решение е оспорено в исковата молба с твърдения, че общото събрание не е компетентно по този въпрос, като е липсвал кворум за обсъждането му. Наведени са твърдения и за това, че не е ясно за чия сметка ще бъде електрическата енергия, използвана за зарядната станция.