Решение № 48 от 09.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Кюстендил, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231500600477 по описа за 2023 година Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”- чл.318 и сл. НПК.

С присъда № 2600657, постановена на 05.04.2023 г. по НОХД № 1377/2015 г. по описа на ДнРС, Дупнишкият районен съд е признал подс. Й. Д.

В. за невиновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.3 вр.ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, като на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение- затова, че през неустановен период от време през м.декември 2013 г. в гр.Дупница при условията на продължавано престъпление противозаконно е присвоил чужди движими вещи- 6 леки автомобила, от които 4 бр. – собственост на З. З., 1 автомобил- собственост на Д. Д. и 1 бр. автомобилсобственост на В. З., като общата им стойност възлиза на 37 400 лева и обсебването е в големи размери. Със същата присъда ДнРС се е произнесъл по въпроса за иззетите като веществени доказателства автомобили, като е постановил същите, ведно с контактни ключове да останат на съхранение до мястото на предаването им до установяване на собствеността им; а разноските по делото са останали в тежест н адържавата.

Присъдата се протестира от Ю.К.- прокурор в РП- Кюстендил. В протеста са изтъкнати съображения за неправилност и необоснованост на присъдата. Сочи се, че доказателствения материал по делото е анализиран превратно и че извода на първостепенния съд за наличие на гражданскоправен спор между подсъдимия и пострадалите по делото не се подкрепя от доказателствата по делото. Иска се присъдата да бъде отменена и вместо нея 1 се постанови нова, с която подс.В. бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и му се наложи справедливо наказание.

Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител поддържа протеста и изразява становище, че присъдата на ДнРС следва да бъде отменена, като вместо нея се постанови нова, осъдителна присъда по предявеното обвинение.

Присъдата се обжалва от повереника на частния обвинител З. Д. З. от гр.София- адв. А. Р., както и от адв.А. Н., повереник на частния обвинител Д.

А. Д. от гр.Дупница. Адв.Р. изтъква доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата с искане за нейната отмяна и постановяване на нова за осъждане на подсъдимия с налагане на справедливо наказание. Адв.Н. настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която В. бъде осъден с налагане на наказание „лишаване от свобода“ над средния размер, което да бъде изтърпяно с прилагане разпоредбата на чл.68 ал.1 НК.

Пред окръжния съд адв.Р. изтъква доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и иска същата да бъде отменена и вместо нея се постанови нова, осъдителна присъда. Становището ме подкрепя и от частния обвинител З..

Частният обвинител В. З. не е обжалвал присъдата и не взема становище по жалбите.

Адв.Н.- повереник на частния обвинител Д. Д. поддържа въэззивната си жалба.

Защитникът на подс.В.- адв.М.Т. сочи, че обвинението не е доказано, че между подсъдимия и пострадалите не са съществували никакви фактически и правни отношения, че процесните вещи са собственост на подсъдимия, доколкото той ги е закупил от Р Италия- дерегистрирани и с документи за превоз. Пледира се за необхоД.стта от потвърждаване на присъдата на ДнРС.

Подсъдимият Й. Д. В. дава допълнителни обяснения пред въззивния съд, твърди че е невинен и иска да се потвърди оправдателната присъда на ДнРС.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 ПК и като съобрази релевираните в протеста и въззивните жалби оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира същите за допустими, доколкото е предявени от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. След цялостна проверка и анализ на фактическия и доказателствен материал, при пределите, установени в чл.314 ПК и като съобрази и събраните от настоящата инстаниця нови писмени и гласни доказателствени средства от настоящата инстанция- обяснения на подсъдимия, допълнителни показания на свн. С. Д., З. З., З. З. и Д. Д., в това число и приобщените техни показания от ДП по реда на чл.281, ал.4 НПК, както допълнителната АТЕ на в.л.К. Б., намира протеста и жалбите за неоснователни. Въззивната инстанция възприема изцяло значимите за предмета на делото фактически констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателства и се 2 подкрепят и от новосъбраните доказателствени средства. Същевременно посочените доказателствени средства налагат необхоД.стта от нов доказателствен анализ на доказателствените материали, както следва:

Подс. Й. Д. В. през периода около 2000- 2014 г. извършвал търговска дейност, чийто предмет е превоз на закупени автомобили втора употреба, предимно от Република Италия. Той осъществявал това със специализиран за това товарен автомобил, на който може да натовари 8- 9 броя леки автомобили. Превозът извършвал в някои случаи за други лица; при невъзможност да допълни автовоза закупувал и автомобили за себе си с цел последваща препродажба. В Р Италия подсъдимият комуникирал с различни търговци на стари автомобили, посещавал автосервизи в Италия в различни градове, харесвал предлагани там автомобили, купувал ги, след което ги превозвал в България. Автовозът, след пристигането си в страната, бил паркиран на място за продажба на автомобили в гр. Дупница, откъдето купувачи идвали, оглеждали автомобили и ги закупували от него, при което подс.В. им предавал оригиналните документи за последваща регистрация в страната.

Така през м.октомври чрез комуникация със св.Г. А.- живуща в Р Италия била постигната уговорка за посредническа дейност от нейна странатя да намира автомобилите в различни автокъщи, на нея да се плаща съответната цена, тя да подготвя документите за продажбите и тя да го изпраща на съответния адрес, откъдето да товари дерегистрираните автомобили за превоз в Р България и оттам получавал оригиналните документи за тях.

В края на м.октомври 2013 г. подс.В. пътувал с автовоз за Р Италия заедно със св.И. З.. Тогава той се срещнал в Рим със св.Г. А. и св.К. А., който работели съвместно. Била осъществена уговорена сделка, като били предоставени документи за закупени автомобили от тяхна страна, подс.В. натоварил закупените от тях два автомобила и предоставил 4 000 €, представляващи стойността на същите и капаро за следващите. Писмени документи не били издадени, но предаването на документите за взетия автомобил и на парите било видяно от св. З., намиращ се в кабината на камиона, на когото подс. В. съобщил непосредствено след това, че им е дал 4000 €. След натоварване на автомобилите, подс.В. и св.З. продължили на друго място, откъдето допълнили автовоза и отпътували за Р България.

На 14.11.2013 г. подс. В. като управител на „***“ ООД сключил договор за наем със св. М. С. и И. С. за временно ползване на специален автомобилавтовоз м. „*** за срок от 1 година, като владението върху автомобила му било предадено на този ден. Подс.В. започнал да използва този автомобил във връзка с осъществяваната от него дейност.

В края на месец ноември и началото на м.12.2013 г. подс.В. отново отпътувал за Р Италия, като преди това се свързал със св.А.. Тя му съобщила, че са намерили автомобили, като се разбрали, че ако подсъдимия ги хареса, ще ги закупи. Тръгнал заедно със св.З. и св.Е. А.. С последния подс. В. многократно пътувал до Италия и го ползвал за транспортни услуги на закупени от него коли. Като стигнали до Рим, св.З. ги напуснал и отишъл при свои познати, където прекарал коледните празници, а двамата със св.А. започнали да обикалят по автокъщи. Подс.В. се срещнал два- три пъти с руса 3 жена, отговаряща на описанието на св. А.. Същата, съгласно предходните уговорки, му указвала местоположението на ангажирани от нея автомобили, а той после ходил на място, за да ги натовари и там в съответния сервиз му били предавани италианските документи. На два пъти подсъдимият й предал суми от по 4 000 €, които преди предаването били преброени пред св. А., като му споделил, че има капарирани коли. Подс.В. посещавал указаните от св. А. адреси, одобрил шест от намерените от нея автомобили, и отказал три от тях, тъй като не били в предварително уговореното съС.ие.

Поради невъзможност да попълни в автовоза, подс.В. се забавил в Рим, поради което св.А. се качил се на влак до Милано и се прибрал в страната ни с друг автовоз. Във връзка с лошото качество на част от предлаганите автомобили между подс.В. със св.А. при една от последните им срещи се разразил скандал. Той искал тя да му върне част от предадените пари, същата отказала и така се разделили.

Подс.В. се забавил още няколко дни, докато намери автомобили, за да дотовари автовоза, след което през пристанището в гр. *** се прибрал в Р България, като преминал ГКПП Кулата на 17.12.2013 г. с оригиналните италиански документи и превозните документи на автомобилите. В гр.

Петрич оставил 3 автомобила съгласно уговорки с други лица, а в гр.Дупница докарал останалите 6 броя автомобили.

Подс.В. не познавал и нямал никакви отношения със свидетелите- В. В.

З., Д. А. Д., З. Д. З., занимаващи се с подобен вид дейност, нито пък уговорки с тях за доставка на коли от Р Италия. Нямал уговорки и със св.А. да превозва намерените от нея автомобили за посочените свидетели.

По същото време от своя страна свидетелите В. В. З. и З. З. имали добри търговски отношения със св. Г. А. и К. А.. Те осъществявали дейността по следния начин – харесвали определени автомобили от сайтове в интернет, поръчвали на А. и А. да проведат преговори със собственика относно цената и когато се постигнело споразумение, изпращали съответната сума по банков път в Р Италия на името на св. А. или нейната майка- М. П.. След получаване на парите А. и А. закупували автомобилите на името и за сметка на посочените преди това двама свидетели; оформяли документите в съответната Агенция, автомобилите се отписвали и се издавали превозни документи за чужбина. След това те ги предавали на превозвач, с който преди това поръчителите се били споразумели за доставка на закупените леки автомобили, срещу съответната цена, заплащана от купувача в България на превозвача. Прехвърлянето на собствеността върху автомобилите са отразявало върху съответните договори с поставяне на стикер „marka di bolo“ с отразяване на датата на това действие.

Така към края на годината на неизвестна дата св.В. В. З. харесал три автомобила втора употреба, които се намирали в Р Италия. Свързал се със св.А. и св.А. и поръчал да проведат преговори за закупуването им.

Автомобилите били „***“, с рама № *** „***“ и „***“. Междувременно негов дългогодишен приятел – св. Д. Д., искал да закупи автомобил за баща си и харесал също предлаган такъв в сайт втора употреба, намиращ се в Р Италия – „***“ с рама № ***. Познавайки начина на работа на своя приятел св.В. В. З., го помолил да му закупи този автомобил и да го транспортира заедно със закупените от него автомобили. Св.В. В. З. се съгласил и били постигнати 4 уговорки в тази насока със св.А. и А.а. Лични уговорки с тях св.Д. Д. нямал, контактите се осъществявали от св.В.З.. Подс.В. не бил известен за тези уговорки.

В този период по банков път св.В. В. З. извършил следните преводи:

-на 14.11.2013 г. по сметка на лицето Н. Д. (сестра на св.А.)- 2 800 € с основание „захранване на сметка“ – л.8, т.I от ДП;

-на 28.11.20213 г. по сметка на лицето М. П. – 1 800 € с основание „вноска“- л.98, т. II от ДП,

-на 04.12.2013 г.- по сметка на Г. А.- 4 600 € с основание „захранване на сметка“- л.7, т. I от ДП,

- на същата датата 04.12.2013 г. по сметка на Н. Д.- 4 600 € с основание „захранване на сметка“- л.9, т. I;