Протокол № 580 от 11.07.2022, Районен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№ 580 гр. Ямбол, 11.07.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Т. С. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330101606 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Страните са редовно призовани.

Молителката се явява лично и с адв. Б., редовно упълномощен.

Ответникът по молбата се явява лично.

Адв. Б. – Липсват пречки. Моля да се даде ход на делото.

Ответникът – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Б. – Уважаема госпожо Председател, поддържаме молбата така, както е депозирана. Моля да приемете копие на протокол за полицейско предупреждение, който не съм приложил. След като се намира в преписката от РУ, не го представям. Водим свидетелката С. И. Н. от гр. Я.. Молим да бъде допусната до разпит.

Ответникът – Получих молбата. Нямам намерение да черня съпругата си, нито да я клеветя. Аз имам вина за много неща, но някои от нещата са силно преекспонирани. Разбирам, че е била афектирана, когато ги е писала.

1

Сгрешил съм за страшно много неща, за което съжалявам, но наистина има неща, които са силно преекспонирани. Видях, че е написала в обвинението, че съм обиждал децата и че те имали страх от мен, което абсолютно не е вярно.

Аз абсолютно всеки ден се виждам с голямата си дъщеря, която казва, че всяка вечер плаче за мен. Когато се чуем по телефона, малката също ми чува гласа и везма телефона веднага и казва: „Тате, много те обичам. Кога ще се върнеш вкъщи?“. Не са стресирани децата от баща си. С голямата всеки ден се виждаме, а с малката не, естествено. През годините сме имали скандали, но не всичко е точно така, както е описано. Примерно тия удари с юмруци по главата и влачене за косата по земята. Виждате, че тя е 40 кг, а аз съм 105 кг, и ако почна да я удрям с юмруци по главата и т. н. Въпросната вечер, когато се случиха тези неща, аз видях, че си е извадила медицинско свидетелство.

Ако имаше следи от насилие, би трябвало полицаите да ме арестуват веднага.

Даже я чух да пита: „Няма ли да го арестувате?“, а те й отговориха, че нямат такива основания и през цялото време ме питаха: „Пила ли е нещо жената?

Взема ли някакви лекарства?“. Въпросната вечер не съм я удрял, не съм я душил и не съм я влачил. Влязох да я попитам в стаята и да я извикам в другата стая, да си поговорим, защо толкова упорито ме отхвърля последните няколко месеца, а детето се размърда, аз веднага излязох от стаята и отидох да изпуша една цигара. В следващия момент дойдоха полицаите. Не отричам това, че е имало скандали помежду ни и че сме стигали до физически контакти. Пак казвам, относно децата ми, абсолютно нищо такова не се е случвало. Понякога голямата е ставал свидетел на скандалите ни. Не отричам. Вярно е това, но нещата са доста силно преекспонирани. Била е ядосана и в състояние на афект.

Молителката – Не съм казвала да го арестуват, в никакъв случай. Бях толкова разтреперена и притеснена. Той говореше някакви глупости пред полицаите. Обвиняваше ме, дали не съм пияна. Искаше да ме обвини в нещо.

Изключително толкова разтреперена бях и исках по най-бързия начин да си изведа децата, защото домашното насилие започна пред тях много сериозно.

Голямата ми дъщеря вече е много разклатена, защото е от много години това нещо, а сега започва и пред малката. Физическото и психическото насилие много лошо им се отразява на психиката. Голямата дъщеря като се върна, свари полицаите, видя състоянието ми и каза пред полицаите: „Мамо, какво пак ти е направил тати? Вратът ти е целия червен, на пръсти. Душил ли те е?

2

Пак нещо е ставало.“ и тя се разплака.

Адв. Б. – Единствено, за да не разстроим децата, не сме призовали голямото момиче, но по думите на ищцата голямата дъщеря е видяла нейните наранявания, които са непосредствени от насилието в тази вечер. Можем да искаме да бъде призована голямата дъщеря, за която той твърди, че толкова обича.

Ответникът – Имам ли друг избор? Предлагам й пред този съд да забравим всичко и да го оставим в миналото, да не си пръскаме семейството и да си продължим живота по друг начин. Съгласен съм на спогодба за мерки за защита спрямо нея.

Молителката - Децата си го обичат. Те си обичат бащата и майката, както всяко дете. Въпросът е, че са ставали много пъти свидетели на това и тяхната психика е разклатена много. Голямата е водена по психиатри и психолози.

Малката е на 3 г. и половина. Той гледа да прикрива насилието и тези юмруци по главата са главно в окосмена част. Всичко става скришно, но когато не може да се сдържи, всичко става пред тях. Малката дъщеря се събуди и каза:

„Тате, защо удряш мама?. Добре, че се събуди, за да извикам полиция.

Голямата израсна с думите: „майката ти е ***“, „тя е ***“ и „тя не става“.

Объркана й е психиката. А малката казва: „мама не е ***“ и „тате, не удряй мама“.

Адв. Б. – Съгласни сме на спогодба и мерки за защита. Не държим на глоба, но търсим защита за максимален срок и двете молителки.

Молителката – Не исках да ограничавам малкото дете да вижда баща си, но през този период оставих голямата да го вижда, което той използва и й казваше, как тя е длъжна да ни сдобри и й пълни главата с глупости, как ще го вкарам в затвора, а тя е лабилна и се връща разстроена след всяко виждане или разговор по телефона. Той използва децата си. Това много ме притесни.

Първо, че малката стана свидетел, като се събуди и каза: „Тате, какво правиш на мама пак?“ въпросната вечер, а имаше няколко такива вечери. Първо е свидетел, а второ, знам, че той може да я вземе и да не ми я върне. Какво ще направя, ако няма ограничителна заповед? Знам, че може да злоупотреби.

Искам бракоразводно дело.

Ответникът – Искате да кажете, че аз година и половина няма да си виждам децата. Това пледира съпругата ми. Как ще взема детето и после няма 3 да й го върна? Не виждам логика в това.

Молителката – Не знам кога ще е бракоразводното дело. Притеснявам се, да не се удължи бракоразводното дело много.

Адв. Б. – Клиентката ми е склонна на спогодба и на година и 2 месеца за детето.

Молителката – Аз не искам да ограничавам децата да си виждат бащата, но се притеснявам.

Ответникът – Ние сме разговаряли с нея по телефона и тя каза, че няма против да си виждам детето, и че ще си я взимам малката и така. Аз като подсъдим и обвиняем какво мога да направя? Искам поне да си виждам детето, което всяка вечер казва: „Тате, кога ще си дойдеш вкъщи?“. Аз й липсвам.

Молителката – В момента, в който той не е вкъщи, децата се чувстват спокойни.

Ответникът – Не съм използвал голямата дъщеря по никакъв начин. Тя ме пита, какво ще се случи с това дело. Аз й казвам, че не знам и че всичко зависи от майката.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит като свидетел С. И. Н..

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелката, както следва:

С. И. Н. – 40 г., неосъждана, без родство и съдебни дела със страните;

Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.

Свидетелката обеща да говори само истината.

Свид. Н. – Колежки сме с Д.. Аз съм свидетел на това, което е ставало на работа. От няколко месеца си говорят със съпруга й твърде често по телефона и след всеки разговор Д, е разстроена. Постоянно трябва да казва къде и с кой е, какво прави точно в момента. Разговорите са изключително често, което й 4 пречи на работата. Понякога тя излиза в коридора да говори, но ние си имаме работа и не може по цял ден да стоиш в коридора. В *** работим в кабинет.

Работим за частна фирма, която се занимава с ***. В едно помещение сме.

Виждала съм я даже да си включва камерата на „Вайбър“ и да обикаля с телефон стаята, за да покаже, че няма никой, където е тя. Беше видимо в некондиция след всеки разговор. Идваше на работа доста изтощена, почти неадекватна и много изморена почти всяка сутрин. Това е в рамките на последните няколко месеца. Това е, което съм видяла аз. Един ден, мисля че беше 15.06, когато дойде със синини по врата. Беше много разстроена.

Разплака се и реши да ми сподели всичко. Разказа ми, че е влачена по земята и почнал да я души по врата, че й казал, че ще я убие, което най-много я притесни. През това време малкото дете се е събудило и е станало свидетел на това, което става. Разплакало се е. После в някакъв момент тя намира начин да се обади на полицията. После ме помоли да я придружа до „Спешно отделение“, защото я беше страх да върви сама по улиците. През цялото време се оглеждаше и цялата трепереше, Димитър да не изскочи от някъде и да не й направи нищо. Тя наистина се страхуваше за живота си. Това видях аз на този ден. Отидохме до спешното и после вече тя реши да си действа по съдебен ред.

Ответникът – Нямам никакви въпроси. По отношение на малката, виждам че тя също не е наясно, т. к. тя снощи говори с моите родители и каза, че ще си идва на село при баща си и при тях.

Молителката – Майка му и баща му нямат ограничителна заповед.

Ответникът – Но аз живея там при родители си на село, т. к. съм изведен от апартамента, т. к. няма къде да отида.

Молителката – Вкарва се чувство на вина на голямата ми дъщеря.