Определение № 662 от 02.12.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 662 гр. *****, 02.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20253001000508 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано въз основа на частна жалба, подадена от С. Е. С., ЕГН **********, гр.*****, срещу определение от 02.11.2004г., постановено по т.дело №873/2004г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е било прекратено и делото изпратено на ВРС по подсъдност.

В жалбата си молителят посочва, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като противоречи на чл.252 ТЗ. /визираща основания за прекратяване на АД/ Твърди се, че съдът е следвало да разгледа делото по същество като компетентен съд, а не да препраща същото на Районен съд, който няма правото да решава такива спорове. Описаните действия и бездействия на съда водят до грубо нарушаване на чл.1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за правата на човека. Въвеждат се доводи за:

-незаконно лишаване от владение чрез неправомерно препращане на делото на некомпетентен съд и последвалото му прекратяване, съотв. индиректна намеса в правото на собственост на ищеца върху акционерни права и произтичащите от тях имуществени интереси;

-несъобразен контрол на употребата на собствеността чрез последвало бездействие на съда в продължение на 20 години, съотв. лишаване на ищеца от възможността да реализира финансови ползи /дивиденти, управление на дружеството/ и

-липса на правна сигурност - грешното процесуално решение и последващата правна несигурност лишават ищеца от ефективен достъп до неговата собственост в нарушение на чл.1 от Протокол №1 на Конвенцията.

Жалбоподателят счита, че чрез възстановяване на производството и отмяна на обжалваното определение, би се осъществило задължението на държавата да гарантира защитата на собствеността съгласно ЕКПЧ.

Едновременно с искането за възобновяване на производството и отмяна на определението, с идентични мотиви, е формулирано искане за разглеждане на жалба за бавност. По отношение на същата жалбоподателят сочи, че процесуалните действия на съда, предмет на оплакването за бавност, са изпращане на делото на РС-***** и последващото бездействие на съда.

За да се произнесе по сезиращия документ въззивният съд намира следното:

Делото е образувано във ВОС въз основа на „процесуален пакет“ с вх.№19020/25.09.2025г. на Върховния административен съд на РБ, с подател С. Е. С., в който освен останалите искания, е 1 налице обективирано искане до ВОС за разглеждане на жалба за бавност – т. III, л.5. С разпореждане №5520/03.10.2025г. ВОС е дал възможност на жалбоподателя да уточни с какво искане сезира съда. С уточняваща молба от м.10.2025г., вкл. такава изпратена на АС и препратена на ВОС с вх.No 33258/17.11.2025г., жалбоподателят макар да наименува същата „жалба за бавност“, по същество претендира единствено отмяна на определението по т.дело №837/2004г. на ВОС и възобновяване на делото пред този съд.

Същевременно, съгласно писмо вх.№33527/19.11.2025г. на ВРС, образуваното ГД №4899/2004г. на 26-ти състав, с ищец С. Е. С. и ответник Параходство БМФ ЕАД, е било архивирано през 2006г. и след изтичане на петгодишния срок на съхранение, е унищожено. От приложените към първоначалния сезиращ документ вх.№19020/25.09.20205г. книжа се установява, че на ищеца се връчвани съобщения за постановените от съда актове – както по т.дело №837/2004г. на ВОС, така и по образуваното впоследствие гр.дело №4899/2004г. на ВРС. /л.178 и сл./ Въпросът относно подсъдността на молбата за обезсилване на акции от капитала на ПБМФ АД съгл. чл.456 и сл. ГПК /отм./, е бил разрешен окончателно. По останалите въпроси, свързани със собствеността на акции от капитала на предишното Българско търговско параходно дружество БТПД, съответно правоприемството с ПБМФ АД, е бил също разрешен окончателно с решение на петчленен състав на ВАС. В този смисъл, към настоящия момент не е налице висящо съдебно производство пред съд, по което молителят да очаква и изисква активно процесуално поведение.

При преценка допустимостта на жалбата и на производството по същата съдът съобрази, че формално е налице иницииращ документ –частна жалба срещу определение на ВОС, постановено по т.дело №837/2004г., образувано по иск на жалбоподателя С. Е. С., поданик на Кралство Норвегия. Макар да е налице формална легитимация на жалбоподателя и интерес да обжалва неизгоден за него акт на окръжния съд, производството пред въззивния съд се явява недопустимо.

Изложените в жалбата оплаквания и основания, уточнени с последващи молби, не кореспондират с петитума за отмяна на определение на ВОС по дело от 2004г. Налице е преграждащ акт на първата инстанция, който не е бил обжалван в законовия срок и е влязъл в сила. Не е обжалвана преценката на ВОС за липса на компетентност за разглеждане молбата за обезсилване на притежавани от молителя акции на ПБМФ ЕАД поради неправомерно лишаване от владението върху тях. Не са налице данни и за повдигнат от РС служебно спор за подсъдност между съдилищата. Не са изложени извинителни основания за пропускане срока за обжалване на определението на ВОС по т.дело №837/2004г. Подадената частна жалба е извън всякакви разумни процесуални срокове, което я прави недопустима за разглеждане. Едновременно с това, поради унищожаването на делото, образувано пред РС-*****, е безпредметно администриране на жалбата по реда на чл.274 и сл.

ГПК.

Въз основа на депозираните уточняващи молби, въззивният състав намира, че както ВОС, така и АС са сезирани с един иницииращ документ – частна жалба, независимо от посочена в съпроводителното писмо на ВАС молба за бавност. В тази връзка преценката на съпровождащото жалбата разпореждане от 25.09.2025г. на ВАС на РБ и изготвено въз основа на същото писмо вх.

№27644/30.09.2025г., не е обвързващо настоящия състав. Независимо от неколкократното изискване на уточнения от страната относно характера на подадения „процесуален пакет“ с вх.

№19020/25.09.2025г. в регистратура на Върховен административен съд, част III „жалба за бавност“, и отправеното с него искане, страната не е посочила дължимото от съда процесуално действие, което води до необосновано забавяне на производството по арг. от чл.255 ГПК. Във всички уточнителни молби жалбоподателят сочи, че оспорва определение за прекратяване производството по т.дело №873/2004г. по описа на ВОС като цели отмяната му и възобновяване на същото производство.

Макар да е назовано "жалба за бавност", писменото изложение на С. С. не съдържа реквизити на молба за бавност по смисъла на чл.255 ГПК- в него не се посочва процесуално действие на Варненския окръжен съд, което не е извършено своевременно, а така и липсва искане за определяне на подходящ срок за извършването му. Доводите за бездействие на съда в продължение на 20 години е по причина липса на сезиране съгл. чл.6 ГПК /съотв.чл.2, ал.2 от ГПК – отм./, тъй като съдебните производства започват по молба на заинтересовано лице, което именно определя и дължимата защита и съдействие.

2

В случая, независимо от наименованието на сезирането/жалба за бавност/, се твърдят пороци на определението на ВОС за прекратяване на делото и изпращането му по компетентност на ВРС, като е заявено искане за отмяната на този акт. Страната обаче би могла да иска определяне на подходящ срок за извършване на дължимо действие, така и отмяна на съдебен акт, постановен от предходна инстанция, само по висящо производство, каквото в случая не е налице. Поради изложеното, молбата се явява безпредметна – както по отношение молба по чл.255 ГПК, така и по реда на обжалване определението на ВОС, тъй като е подадена много след приключване на производството. С образуване на делото пред ВРС по подсъдност, съответно приключването му, а и унищожаването му съгласно приложено писмо/л.177/, е приключила и процедурата по администриране на евентуална частна жалба срещу определението по подсъдността. Именно поради изложеното, жалбата на С. С. следва да бъде оставена без разглеждане.

Изложените в частната жалба доводи за нарушаване правото на ефективна защита, правото на собственост на молителя и чл.1 от протокол №1 на Конвенцията за защита правата на човека, не могат да бъдат обсъдени при недопустимост на производството. Обобщено, макар да извежда нарушени основни правни принципи и задължения на националния съд, оплакванията на жалбоподателя нямат връзка с обжалваното определение по подсъдността. Оплакванията относно лишаване на страната от правосъдие и справедлив процес, респективно съществено нарушаване на неотменими основни права на личността и закрила на притежавана собственост (гарантирани в международни и европейски източници на право като ДФЕС, ЕКПЧ) са неотносими към настоящото производство. Действително, съгласно чл.2 от ГПК, съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но в рамките правораздавателната си компетентност, каквато в случая не е налице.Само при редовност на сезирането за съда възниква процесуално задължение и право да проведе съдебно производство и да постанови съдебен акт по същество. Воден от изложеното, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на С. Е. С. , ЕГН **********, гр.*****, именувана от него като „жалба за бавност“ срещу определение от 02.11.2004г., постановено по т.дело №873/2004г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено и делото изпратено на ВРС по подсъдност и

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.дело №508 по описаза 2025г. на Апелативен съд ***** поради липса на предмет.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчване препис на жалбоподателя с частна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 662 гр. *****, 02.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20253001000508 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано въз основа на частна жалба, подадена от С. Е. С., ЕГН **********, гр.*****, срещу определение от 02.11.2004г., постановено по т.дело №873/2004г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е било прекратено и делото изпратено на ВРС по подсъдност.

В жалбата си молителят посочва, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като противоречи на чл.252 ТЗ. /визираща основания за прекратяване на АД/ Твърди се, че съдът е следвало да разгледа делото по същество като компетентен съд, а не да препраща същото на Районен съд, който няма правото да решава такива спорове. Описаните действия и бездействия на съда водят до грубо нарушаване на чл.1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за правата на човека. Въвеждат се доводи за:

-незаконно лишаване от владение чрез неправомерно препращане на делото на некомпетентен съд и последвалото му прекратяване, съотв. индиректна намеса в правото на собственост на ищеца върху акционерни права и произтичащите от тях имуществени интереси;

-несъобразен контрол на употребата на собствеността чрез последвало бездействие на съда в продължение на 20 години, съотв. лишаване на ищеца от възможността да реализира финансови ползи /дивиденти, управление на дружеството/ и

-липса на правна сигурност - грешното процесуално решение и последващата правна несигурност лишават ищеца от ефективен достъп до неговата собственост в нарушение на чл.1 от Протокол №1 на Конвенцията.

Жалбоподателят счита, че чрез възстановяване на производството и отмяна на обжалваното определение, би се осъществило задължението на държавата да гарантира защитата на собствеността съгласно ЕКПЧ.