Решение № 125 от 16.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Даниела Талева

Анелия Щерева при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора Ч. В. П. като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20251100606322 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.306, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НПК, вр. глава ХХІ от НПК.

С определение от 13.06.2025г., постановено по НЧД №5311/25г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, на основание чл.306, ал.1, т.1 НПК вр. чл.25 вр. чл.23 от НК, съдът е извършил групиране на наказания, наложени на осъдения В. В. К. по НОХД №690/2024г., по НОХД №6404/2022г., по НОХД №4755/2022г., по НОХД №8014/2022г. и по НОХД №9801/2023г., всичките по описа на СРС, като е определил общо най-тежко наказание по делата в съвкупността „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което на основание чл.24 от НК е увеличил с 3 месеца. Определил е общото най-тежко и увеличено наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, като от него е приспаднал изтърпяната част от наказанията по групираните дела, както и времето, в което осъденият е бил задържан по делата в съвкупността.

С атакуваното определение съдът е групирал и наказанията, 1 наложени на осъдения К. по НОХД №7473/2024г., по НОХД №4303/2024г. и по НОХД №18254/2024г., всичките по описа на СРС, като е наложил общо най-тежко наказание по групираните дела „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, което на основание чл.24 от НК е увеличил с 1 месец, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, като е приспаднал изтърпяната част от наказанията по делата в съвкупността, приспаднал е и задържането на осъдения по групираните дела.

Към така определеното общо на-тежко и увеличено наказание, СРС е присъединил и наказанието „обществено порицание“, наложено на В. К. по НОХД №4303/2024г. по описа на СРС.

Срещу определението в законоустановения срок, е подадена жалба от служебния защитник на осъдения, адв.Н. Т., с която се атакува определението в частта, с която определеното общо най-тежко наказание по първата група дела е увеличено по реда на чл.24 НК. Изтъква се, че по тази група дела вече е била направена комулация от друг състав на СРС, без приложение на чл.24 НК. Това дело било висящо пред въззивния съд и не било в правомощията на 18-ти състав на СРС отново да прави групиране по тези дела, още повече, че такова искане нямало нито от страна на прокурора, нито от защитата или от осъдения. Сочи се още, че съдът дори не е поискал от тях становище досежно първата група дела. Иска се отмяна на определението в тази му част, като се настоява в частта по втората група дела, определението да се приеме за влязло в сила.

В разпоредително заседание на 09.12.2025г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище, че оспореният от защитата първоинстанционен акт е правилен и законосъобразен, поради което предлага да бъде потвърден изцяло.

Служебният защитник на осъдения К. – адв. Т., посочва, че по предходното дело за комулация на осъдения, което е било пренесено пред въззивната инстанция, още няма произнасяне, но е обявено за решаване.

Счита, че първоинстанционният съд не е имал право да групира първата 2 съвкупност от осъждания, защото е била предмет на друго дело, което е започнало по-рано. Предявява и искане да бъдат приспаднати всички задържания на осъдения по делата в съвкупността, тъй като това не било сторено от първата инстанция.

Осъденият В. В. К., редовно призован, не се явява пред въззивния съд и не изразява становище по жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че липсват основания за неговата частична отмяна, като съображенията за това са следните:

В. В. К. е осъждан общо 10 пъти, като по второто и третото осъждане по НОХД №4836/2000г. и по НОХД №4556/2000г. и двете по описа на СРС, е настъпила реабилитация по право на основание чл.86, ал.1,т. 3 от НК, поради което тези осъждания не са били предмет на производството по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, развило се пред районния съд. Предмет на производството пред първия съдебен състав са били останалите 8 осъждания на К., които са следните според справката за съдимост, приета като писмено доказателство по делото:

1. НОХД №690/2024г., 4. НОХД №6404/2022г., 5. НОХД

№4755/2022г., 6. НОХД №8014/2022г., 7. НОХД №9801/2023г., 8. НОХД №7473/2024г., 9. НОХД №4303/2024г. и 10. НОХД №18254/2024г., всичките по описа на Софийски районен съд.

Преди образуване на НЧД №5311/2025г. на СРС, чийто акт е предмет на проверка по настоящето дело, е правено частично групиране на наказанията, наложени на К. /по НЧД №245/2023г. на СРС/, по което с определение от 18.05.2023г., влязло в сила на 03.06.2023г., е определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 3 години, по 4.

НОХД №6404/2022г., 5. НОХД №4755/2022г. и 6. НОХД №8014/2022г.

Видно от справката за съдимост, след това са последвали други осъждания на К., което е наложило да бъде образувано делото, по което е постановено атакуваното определение.

3

С обжалваното определение са оформени две групи от осъжданията на В. К..

В първата група са поставени осъжданията по: 1. НОХД №690/2024г., 4. НОХД №6404/2022г., 5. НОХД №4755/2022г., 6. НОХД №8014/2022г., 7.

НОХД №9801/2023г., всичките на СРС, по които е определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което на осн. чл.24 от НК е увеличено с три месеца, като е постановено така определеното общо най-тежко и увеличено наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Съвкупността по втората група е оформена от осъжданията по 8.

НОХД №7473/2024г., 9. НОХД №4303/2024г. и 10. НОХД №18254/2024г., всичките по описа на СРС, като е определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 една година, което на осн. чл. 24 от НК, е увеличено с един месец, определено е така наложеното общо най-тежко наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, а към него е присъединено и наказанието „обществено порицание“, наложено по НОХД №4303/2024г. на СРС.

Макар предмет на проверка да е само групирането на делата в първата група и постановеното увеличение на наложеното общо най-тежко наказание по тази съвкупност, за пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че направените от първия съд групирания на осъждания са правилни, тъй като във всяка група са поставени дела, по които деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях и това е найблагоприятното групиране за дееца, защото във всяка група са поставени наймного дела с възможно най-високи наказания.

По отношение на увеличението в първата група – напълно основателно и правилно е приложен чл.24 от НК от първостепенния съдебен състав, като увеличението с три месеца не надвишава сбора от отделните наказания по групираните дела. Видно от справката за съдимост на К., той е осъждан многократно /осем пъти/, като очевидно използваните методи на наказателна репресия до момента спрямо него не са дали целения от съдилищата ефект /да се поправи и превъзпита осъдения/. Поради това напълно правилно е преценил районният съд, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, е необходимо определеното общо най-тежко 4 наказание да бъде увеличено. Друг е въпросът, дали така определеното увеличение на наказанието е достатъчно, доколкото явно В. К. е личност с утвърден престъпен модел на поведение, но доколкото липсва съответен протест в тази насока, по-нататъшният коментар на размера на увеличението е безпредметен. В съответствие със закона е определен и режима на изтърпяване на общото най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“ – „строг“, съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, тъй като престъплението, за което е осъден К. по НОХД №7473/2024г. на СРС, е извършено в изпитателния срок на предходните му осъждания по 4. НОХД №6404/2022г., 5. НОХД №4755/2022г., 6. НОХД №8014/2022г., 7. НОХД №9801/2023г.и сборът от двете наказания надвишава 2 години.

Напълно неоснователни са упреците на защитата, че с атакуваното определение не са били приспаднати задържанията на В. К. по реда на ЗМВР.

Видно от последния абзац на диспозитива на определението на първия съд, на осн.чл.59 от НК, са приспаднати всички задържания и по двете групи дела, което между впрочем, се споменава и в мотивите на определението.

И накрая, трябва да получи отговор възражението на защитника, че при висящо дело за комулация първоинстанционният съд не е следвало да групира отново делата, поставени в първата група, а и такова не е искано нито от защитата, нито от прокурора. Най-напред трябва да се каже, че никой съдебен състав не следи служебно дали има образувани други дела за комулация, дали са приключени или са още висящи, съответно няма как съдебен състав, пред който по предложение на прокуратурата или по молба на осъдения е образувано дело по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК да знае какво се е случило по друго дело, по което няма окончателен акт, който да е отразен в справката за съдимост. На следващо място, най-вече за яснота на защитника, трябва да се спомене, че всеки състав, който последен е постановил присъда, има не само правото, но и задължението да направи пълно и цялостно групиране на всички осъждания до момента, без значение какво е съдържанието на предложението на прокурора или на молбата на осъденото лице. Това е така, защото всяко последващо осъждане е ново обстоятелство, което предполага отново да се преценява дали са налице предпоставките на чл.23 НК и чл.25 НК и по отношение на кои осъждания.

Поради всички тези съображения жалбата на защитника на В. В. К. е 5 неоснователна, а атакуваното определение на СРС законосъобразно и като такова следва да се потвърди. е правилно и

При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменяване или отмяна, поради което и с оглед горното, постанови своето решение.

Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.06.2025г., постановено по НЧД №5311/25г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, В ЧАСТТА, с която на В. В. К. е наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години по НОХД №690/2024г., НОХД №6404/2022г., НОХД №4755/2022г., НОХД №8014/2022г. и НОХД №9801/2023г., което на осн. чл.24 от НК е увеличено с 3 /три/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, като на осн. чл.23, чл.25 и чл.59 от НК, е приспадната частта от изтърпяното наказание от осъдения по делата в съвкупността и задържанията по групираните дела.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на осъдения за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6