Решение № 668 от 04.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Варна, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20263110201812 по описа за 2026 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Г. Й., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. В. Ш. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 26 – 0819 – 000653 от 17.04.2026 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

Варна, с което на жалбоподателя Й., на основание разпоредбата на чл. 175, ал.

3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255, 65 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за това, че на 18.03.2026 г. в 10:10 часа в с. Старо Оряхово, обл.

Варна, по ул. „Дунав“ в посока към гр. Варна, до бензиностанция „OMI” управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *, като автомобила е със служебно прекратена регистрация на 24.02.2026 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят А. Г. Й. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Навежда твърдения, че едва на 18.03.2026 г. при спирането му за проверка в с. Старо Оряхово е разбрал, че регистрацията на 1 лекия автомобил с рег. № * е била прекратена, като подчертава, че не е получавал уведомления, съобщения или някакви официални документи, от която да е официална институция на територията на Република България, която да го уведоми за прекратената регистрация на превозното средство.

Акцентира, че не е налице публично достъпен регистър, в който да са налице данни за прекратена регистрация на конкретно моторно превозно средство.

Намира, че не е изпълнен в цялост фактическия състав на чл. 140, ал. 10 от Закона за движение по пътищата, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията на автомобила и уведомяване на собственика за това обстоятелство. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят А. Г. Й. отправя молба за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 03.06.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1812 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят А. Г. Й. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество. В депозирана на 12.05.2026 г. в деловодството на Варненския районен съд молба, изготвена от адв. В. Ш. от АК – Варна, в качеството му на процесуален представител на жалбоподателя Й., се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания и се отправя молба за отмяна на оспореното наказателно постановление. Адв. Ш. моли да бъдат присъдени в полза на неговия подзащитен сторените в съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество в проведеното на 03.06.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1812 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд. В депозирани на 27.05.2026 г. писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова, процесуалният представител на въззиваемата страна моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че нарушението е категорично установено и, че не са допуснати някакви процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са 2 опорочили административно – наказателното производство, както и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В 10:10 часа на 18.03.2026 г. жалбоподателят А. Г. Й. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № * по ул. „Дунав“ в с. Старо Оряхово, обл. Варна в посока на движение към гр. Варна.

По същото време на ул. „Дунав“ до бензиностанция “OMI” се намирал екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, който изпълнявал служебните си задължения по контрол върху автомобилното движение в този район на с. Старо Оряхово.

Съставна част от екипа на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

Варна, позициониран на ул. „Дунав“ бил К.Й.Д. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, който спрял за проверка управлявания от жалбоподателя Й. лек автомобил и установил, че към 10:10 часа на 18.03.2026 г. превозното средство е със служебно прекратена регистрация, считано от 24.02.2026 г., на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата, тъй като е без валиден договор за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Приемайки, че с това свое поведение жалбоподателят А. Г. Й. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на 18.03.2026 г. мл. автоконтрольор Димитров съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

Същевременно материалите по преписката били докладвани на Варненската районна прокуратура, с оглед преценка за евентуално извършено престъпление от общ характер, в частност престъпно деяние по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, но с Постановление от 14.04.2026 г. на прокурор от Районна прокуратура Варна било отказано образуване на досъдебно производство, предвид липсата на субективна страна на деянието, извършено от жалбоподателя Й., като материалите по прокурорската преписка били изпратени на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

Варна.

На 17.04.2026 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази 3 изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното наказателно поставление, с което на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая не се спори между страните, че към датата 18.03.2026 г. в действителност е била прекратена по служебен ред регистрацията на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *, собственост на жалбоподателя А. Г.

Й.

Ето защо съдът приема, че от обективна страна със своето поведение в сутрешните часове на 18.03.2026 г. жалбоподателят е извършил противоправно деяние. Същевременно обаче липсват каквито и да е било доказателства, че жалбоподателят Й. е знаел за това, че управляваното от него моторно превозно средство по ул. „Дунав“ в с. Старо Оряхово не е било регистрирано по надлежния ред в сектор „Пътна полиция“ към датата 18.03.2026 г.

Липсват каквито и да е било доказателства, че жалбоподателя Й. е бил уведомен от подразделение на Министерството на вътрешните работи, че е била служебно прекратена регистрация на лек автомобил с рег. № *.

Това е и становището на наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура Варна, който е отказал да образува досъдебно производство по пр. преписка 4

№ 5508/ 2026 г.по описа на Районна прокуратура Варна, мотивиран от липсата на субективен елемент в действията на Й..

При условие, че липсата на субективна страна в действията на жалбоподателя са мотивирали Варненската районна прокуратура да откаже да образува наказателно производство, тъй като предвид липсата на умисъл жалбоподателят не е извършил престъпление, то с още по – голяма степен следва да се приеме, че същият не е извършил и административно нарушение.

Няма никакви данни и доказателства, че жалбоподателя Й. да е бил уведомен от съответното подразделение на МВР, че управлява превозно средство, което е било дерегистрирано по служебен ред.

Гореизложените съображения мотивират съда да приеме, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установен по безспорен и категоричен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя Й. в извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.

1 от Закона за движение по пътищата.

Съдът би желал да подчертае, че Гаранционен фонд има нормативно установено задължение (чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането) да уведоми собственика на превозното средство за това, че застраховката „Гражданска отговорност“ му е изтекла и да му предостави срок за представяне на доказателства, че е сключил нова застраховка „Гражданска отговорност“ и едва тогава да предприеме действия, свързани с уведомление на подразделенията на МВР за прекратяване по служебен ред на регистрацията на превозното средство.

В случая няма как съдът да намери за справедливо едно подобно поведение, а именно Гаранционен фонд да не изпълнява нормативно установените си задължения и отговорността за това поведение да бъде понесена от различни физически и юридически лица, в случая жалбоподателя А. Г. Й..

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 26 – 0819 – 000653 от 17.04.2026 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде изцяло отменено.

С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна сторените разноски от страна на жалбоподателя за адвокатско 5 възнаграждение. На л. 10 от НАХД № 1812 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от чието съдържание жалбоподателят Й. е заплатил на адв. В. Ш. парична сума в размер на 500 евро, представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд. Според съда възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, направено в писмените бележки от процесуалния представител на въззиваемата страна е основателно и следва да бъде уважено, предвид факта, че делото не се отличава с някаква фактическа или правна сложност и приключи в едно съдебно заседание, чиято продължителност беше точно 4 минути. Ето защо съдът намира за уместно да присъди парична сума в размер на 255, 65 евро, съгласно разпоредбата на чл.

18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – дв, бр. 14 от 2025 г.), като в случая следва да се подчертае, че хипотезата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е неприложима, защото в случая административните наказания са две на брой и едното не представлява имуществена санкция или глоба, поради което и би било незаконосъобразно, а и несправедливо за положения от процесуалния представител труд адвокатското възнаграждение да бъде определено по реда на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 26 – 0819 – 000653 от 17.04.2026 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

Разпечатката съдържа 45 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c447c40-5b95-4564-9846-6b67c67f6d37