Решение № 270 от 27.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Бойчева при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело № 20221100901065 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът Е.Б.К., действаща като ЕТ “К.-В.-Е. И.А”, ЕИК *******, твърди, че съгласно Решение № 959/15.06.2015 г., постановено по т. д. № 8504/2013 г. по описа на Софийски градски съд, VI-2 състав, следва да заплати на настоящия ответник “Ю.Б.” АД, ЕИК *******, следните суми:

125 783,40 лева - главница, представляваща задължение по Договор за банков кредит Продукт “Бизнес револвираща линия-плюс” № BL14015 от 13.03.2008 г. и Анекс от 27.06.2012 г. към договора, с настъпила предсрочна изискуемост на 10.01.2013 г., ведно със законна лихва за периода от 01.04.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на сумата 8 599,71 лева за периода от 21.10.2012 г. до 27.03.2013 г., такси в размер на сумата 371,53 лева за периода 30.06.2012 г. – 27.03.2013 г., както и сумата от 4 852,15 лева разноски по делото, а именно: 2 695,09 лева - внесена държавна такса и 2 157,06 лева - адвокатско възнаграждение. Твърди, че решението на СГС е влязло в сила по отношение на настоящия ищец на 23.07.2015 г. Твърди, че “З.З.Т.” ООД е обжалвало решението на СГС единствено в частта относно дължимостта на договорната лихва, като Апелативен съд – София е отменил частично решението в полза на “З.З.Т.” ООД, което обаче е извън предмета на спора по настоящото дело.

Твърди, че ответната банка е завела изпълнителното дело само срещу настоящия ищец и претендира сумите единствено от нея въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.04.2013 г. по реда на чл. 417 от ГПК.

Твърди, че едва на 24.09.2020 г. ЧСИ е извършил релевантни изпълнителни 1 действия по изпълнителното дело, годни да прекъснат давността - запор върху банкова сметка на длъжника в “Ю.Б.” АД, в която няма авоари, запор върху трудовото възнаграждение на длъжника ищец при работодател “К.В.Е.” ЕООД, ЕИК *******, запор върху дружествените дялове на длъжника ищец в “З.З.Т.” ООД и възбрана върху недвижим имот – офис № 2Б, находящ се в град София, Столична община, район “Лозенец”, в сградата на ул. “*******.

Твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност на основание чл. 117 от ЗЗД, тъй като от влизане в решението на СГС на 23.07.2015 г. до датата на наложените запори и възбрана (24.09.2020 г.) са изтекли повече от необходимите пет години, респективно три години.

Твърди, че поради погасяването на главницата по давност, погасена по давност е и претенцията за лихви за забава за периода.

Ищецът претендира да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 03.04.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 14190/2013 г., СРС, 26 състав, установени с влязло в сила Решение № 959 от 15.06.2015 г., постановено по т.д. № 8504/2013 г., СГС, VI-2 състав, а именно:

125 783,40 лева - главница, представляваща задължение по Договор за банков кредит Продукт “Бизнес револвираща линия-плюс” № BL14015 от 13.03.2008 г. и Анекс от 27.06.2012 г. към договора, с настъпила предсрочна изискуемост на 10.01.2013 г., ведно със законна лихва за периода от 01.04.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 8 599,71 лева за периода от 21.10.2012 г. до 27.03.2013 г., такси в размер на сумата 371,53 лева за периода 30.06.2012 г. – 27.03.2013 г., както и сумата от 4 852,15 лева разноски по делото, а именно: 2 695,09 лева - внесена държавна такса и 2 157,06 лева - адвокатско възнаграждение, поради погасяване по давност.

Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В дадения срок ответникът “Ю.Б.” АД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че банката се е снабдила с изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, че между страните е водено исково производство по чл. 422 от ГПК (по т. д. № 8504/2013 г. по описа на Софийски градски съд, VI-2 състав), както и датата на влизане в сила на съдебното решение – 23.07.2015 г. Не оспорва и че са предприети изпълнителни действия от ЧСИ Н..М в рамките на изпълнително дело № 2841/2020 г.

Оспорва твърденията на ищеца, че в периода 23.07.2015 г. - 24.09.2020 г.

(до предприемане на изпълнителните действия по изпълнително дело № 2841/2020 г.) е изтекла петгодишната погасителна давност по чл. 117 от ЗЗД за установеното със съдебен акт вземане, за което е издаден изпълнителния лист. Сочи, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Сочи, че поради това считано от 13.03.2020 г., което е преди изтичането на погасителната давност по чл. 117 от ЗЗД, за процесните вземания, давностният срок е спрял да тече до отмяна на извънредното положение. Сочи, че тази норма е действаща от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., когато отпада временното спиране на придобивните и погасителните срокове, съгласно §13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за 2 здравето (обн. - ДВ, бр. 44/14.05.2020 г.), а сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в “Държавен вестник”, т.е. в случая считано от 21.05.2020 г. Сочи, че поради това тези два месеца и седем дни следва да бъдат добавени към крайната дата - 23.07.2020 г., на която съгласно чл. 117 от ЗЗД е трябвало да изтече погасителната давност на вземането по изпълнителния лист, и същата става 30.09.2020 г. Сочи, че в случая преди тази дата – на 24.09.2020 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана на имота, с което е прекъснал течението на погасителната давност. Сочи, че поради това погасителната давност по чл. 117 от ЗЗД не е изтекла в полза на ищеца.

Ответникът сочи, че е налице и друго по-ранно прекъсване на хода на погасителната давност, което представлява насрочване на публична продан върху същият имот за периода 16.11.2015 г. - 16.12.2015 г., извършено по изпълнително дело № 20138580401092 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, което изпълнително дело е било образувано по същия изпълнителен лист, който впоследствие е изтеглен от банката взискател и е образувано делото при ЧСИ Н..М. Сочи, че след 16.12.2015 г. (крайната дата на насрочената публична продан) е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за вземането по изпълнителния лист, която не е изтекла към датата на изпълнителните действия, предприети на 24.09.2020 г. от ЧСИ Н..М по изпълнително дело № 2841/2020 г.

Ответникът претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че с изпълнителен лист, издаден на 03.04.2013 г. по ч.гр.д. № 14190/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, Е.Б.К., действаща и като ЕТ “К.-В.-Е. И.А”, ЕИК *******, и трети за делото лица “З.З.Т.” ООД и К.Г.П. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора и настоящ ответник “Ю.Б.” АД сумата от 125 783,40 лева - главница, представляваща задължение по Договор за банков кредит Продукт “Бизнес револвираща линия-плюс” № BL14015 от 13.03.2008 г. и Анекс от 27.06.2012 г. към договора, с настъпила предсрочна изискуемост на 10.01.2013 г., ведно със законна лихва за периода от 01.04.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на сумата 8 599,71 лева за периода от 21.10.2012 г. до 27.03.2013 г., такси в размер на сумата 371,53 лева за периода 30.06.2012 г.

– 27.03.2013 г., както и сумата от 4 852,15 лева - разноски по делото, а именно: 2 695,09 лева - внесена държавна такса и 2 157,06 лева - адвокатско възнаграждение.

С Решение № 959/15.06.2015 г., постановено по т.д. № 8504/2013 г. по описа на Софийски градски съд, VI-2 състав, е признато за установено, че длъжниците ЕТ “К.-В.-Е. И.А” и трето за делото лице “З.З.Т.” ООД дължат на банката гореописаните суми, и са отхвърлени исковете срещу К.Г.П.. Видно от удостоверяването върху решението, същото е влязло в сила на 23.07.2015 г. само в частта, с която е отхвърлен искът срещу К.П..

3

С Решение № 480/01.03.2017 г. по т.д. № 1315/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, е отменено решение № 959/15.06.2015 г. по гр.д. № 8504/2013 г. по описа на СГС, ТО, 2 състав, в частта, в която е уважен предявения от “Ю.Б.” АД срещу “З.З.Т.” ООД иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 от ГПК, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца изискуема договорна лихва в размер на 8 599,71 лева, начислена за периода от 21.10.2012 г. до 27.03.2013 г., за която сума е издадена на 03.04.2013 г. заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 14190/2013 г. на СРС, 26 състав, и вместо това постановява, че отхвърля този иск; в останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила, потвърждава решението и осъжда банката да заплати на “З.З.Т.” ООД сумата в размер 880 лева – разноски пред САС. Видно от удостоверяването върху решението на САС, същото е влязло в сила на 29.12.2017 г.

С оглед на необжалването на решението на СГС от настоящия ищец, то следва да се приеме, че решението на СГС е влязло в сила на 23.07.2015 г. спрямо него.

Представено е от ответника съобщение с изх. № 47504/28.10.2015 г. по изпълнително дело № 20138580401092 по описа на ЧСИ У.Д., за насрочена публична продан, която ще се извършва от 9,00 часа на 16.11.2015 г. до 17,00 часа на 16.12.2015 г.

Представени са от ищеца книжа по изпълнително дело № 20208410402841/2020 г. по описа на ЧСИ Н..М, включително покана от 16.12.2020 г. със съобщение за наложени запори и разпореждания от 24.09.2020 г. за налагане на възбрана и запори.

Изискан е и препис от изпълнително дело № 20208410402841/2020 г. по описа на ЧСИ Н..М, което е образувано въз основа на процесния изпълнителен лист по молба с вх. № 057453/03.08.2020 г., подадена от “Ю.Б.” АД срещу Е.Б.К., действаща като ЕТ “К.-В.-Е. И.А”. В молбата е поискано извършването на изпълнителни действия – запор върху банкови сметки на длъжника, запор върху възнаграждението на длъжника по трудово или служебно правоотношение. По изпълнителното дело са извършвани справки касателно установяване на имуществото на длъжника, както и са извършвани принудителни действия.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. На длъжника е предоставена възможност чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от силата на пресъдено нещо, т.е. новонастъпили факти. Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на решението, което се изпълнява.

В случая искът се основава на твърдения за нововъзникнали факти, а именно изтичането на предвидената в закона давност, което обуславя 4 допустимостта на иска касателно изпълняемото право съобразно предпоставките, предвидени в чл. 439 от ГПК.

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е длъжник в производството по изпълнително дело № 2841/2020 г. по описа на ЧСИ Н..М.