Протоколно определение № 33 от 10.02.2025, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 33 гр. Бургас, 10.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. П. Дакова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора В. Ив. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600250 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор В. М..

Жалбоподателят подсъдим П. Д. А., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Г. Г..

Подсъдимия Ж. И. Н., редовно призован, се явява лично, конвоиран от органите на РД „Охрана“ – Бургас.

Явяват се и неговите упълномощени защитници адв. П. Д. от АК Бургас и адв. Н. К. от АК - Сливен.

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото, няма пречка за това.

АДВ. К.: Няма пречка, да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ П. А.: Да се даде ход на делото.

1

ПОДСЪДИМИЯТ Ж. Н.: Да се даде ход на делото.

След като се запозна с материалите по делото и изслуша становищата на страните, съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

АДВ. К.: Няма да сочим нови доказателства.

АДВ. Д.: Ние също няма да сочим нови доказателства. Ще имаме искане обаче след приключване на производството, по чл. 270 от НПК по отношение на нашия подзащитен.

АДВ. Г.: Също няма да сочим нови доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ П. А.: Няма да представям нови доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ доказателства.

Ж.

Н.:

Няма да представям нови

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА събраните по делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на същите и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така депозирания протест. Относно жалбите на подсъдимия А. и подсъдимия Н., считам същите за неоснователни.

Считам, че действително в хода на провелото се първоинстанционно съдебно следствие е допуснато процесуално нарушение.

Същото намирам за несъществено. Имам предвид това, че съдът е допуснал и 2 е разпитал съпругата на единия от подсъдимите в съдебно заседание, провело се на 21.02.2024 г., но доколкото мотивите не се основават на доказателстените източници изведени от този разпит, считам, че това не е такъв порок, който да е решаващ по делото. Освен това, намирам, че процесуални нарушения свързани с другите доказателствени източници, а именно с извършените действия по разследването на 05.09.2020 г., а именно предвид огледа на местопроизшествие, като и претърсването и изземването на предмета на престъплението, при тези процесуално-следствени действия също считам, че не са допуснати процесуални нарушения и в мотивите си първоинстанционния съд е взел становище, тъй като такива възражения защитата е направила и към онзи момент. Отделно, не са допуснати процесуални нарушения на правилата и при извършените огледи на веществени доказателства от 07.09.2020 г., 09.09.2020 г. и от 11.09.2020 г. И това всъщност са основните доказателствени средства, които предполагам, че защитата в днешното съдебно заседание ще иска отново да анализира.

Вярно е, че разследването по делото се опорочава и от други подобни изследвания, но по мое скромно мнение, тук особеността идва от процесуалния развой на производството. Лично аз за първи път в моята практика срещам дело с подобен процесуален развой.

Отделно от това, мога да се съглася със защитата, че мотивите на първоинстанционния съд не могат да се охарактеризират като пространни, ако мога да използвам тази дума. Но в същото време, държавното обвинение в мое лице счита, че тези мотиви съдържат отговор на всички поставени въпроси, че всъщност по смисъла на чл. 303 от НПК, зачитайки същите, могат да се изведат взетите накрая с присъдата правни изводи.

Считам, че няма спор за това, че подсъдимият А., подсъдимият Н. и свидетелят Г. се познават от доста време. По делото доказателствата дават възможност за направата на този извод. Освен това, доказателствената съвкупност е непротиворечива и относно това, че те са и бивши колеги, тоест те са работили заедно и са упражнявали една и съща професия, а именно професионални шофьори на камиони. Считам отделно, че са налице достатъчно доказателства за това, че тримата са пътували в чужбина и също така, че често са пътували заедно тримата. Намирам за безусловно доказано, че процесният автомобил, посредством който е направен опит за контрабанда, е собственост именно на подсъдимият А. и той е негова собственост от 04.06.2019 г. Също така считам, че е безусловно доказано, че този автомобил бидейки нов внос, е с извършена манипулация в него, а манипулацията е видна от извършените огледни протоколи и че тази манипулация не е фабрична, очевидно не е фабрична в случая и че е направена след датата на придобиване, тъй като всички знаем, че след датата на придобиване на автомобил нов внос, се прави надлежна проверка от контролните органи.

Намирам освен това за доказано, че тайникът, видно от състоянието на заварките, такава дума е използвана в огледните документи, е направен не 3 непосредствено преди опита за контрабанда. Тоест давността на тази техника, посредством която е монтиран самият тайник, е със сигурност по-голяма отколкото предполага самото изпълнително деяние по опит за контрабанда.

Доказано е също, че процесният автомобил е домувал в база на фирмата, на подсъдимия Н.. Доказано е, че върху част от предмета на контрабандата има биологични следи от подсъдимия Н.. Доказано е, че авторството на биологичните следи е изяснено на датата 21.04.2021 г., тоест доста по-късно, в резултат на което изясняван е всъщност този усложнен процесуален развой на самото наказателно производство и това авторство е сторено в резултат на извършен обмен между българските и нидерландските власти. Доказано е, че нидерландските власти разполагат с ДНК на подсъдимия Н. по повод на престъпление, касаещо високорискови наркотични вещества, друго престъпление, което е извършено в Нидерландия.

Доказано е също така, че подсъдимия А. заедно със свидетеля Г., са предприели и осъществили нужните действия, за да улеснят и прикрият максимално престъпната дейност по контрабандата, като А. е направил нужното автомобилът да смени собствеността и регистрацията си, а съответно Г. е намерил подходящия „посредствен“ за контрабандата извършител и нов собственик на автомобила. Безспорно е също така, че държаното наркотично вещество е високорисково, както и това, че същото е в особено големи размери. От разпечатката за движение на лек автомобил „ Хюндай“ с Рег.№ *****, както и от тази за лек автомобил „Волво“, и двата автомобила собственост на подсъдимия А., става ясно, че през месец август свидетеля Г. е влизал и излизал от България с лек автомобил „Волво“, но не и с лек автомобил „Хюндай“, което прави несъстоятелни „новите му самопризнанията“ на въпросния свидетеля Г., имам предвид тези, които той е депозирал след като вече е понесъл наказателна отговорност. Доказано е освен това, че процесният лек автомобил за последно е преминал границата на страната на 11.07.2020 г. и влязъл обратно в България, като в него са пътували именно подсъдимите А. и Н..

Считам, че доказателствата по делото дават възможност за направата на категоричен извод, че дори и да не са извършили пряко действията по “преоборудване на л.а. Хюндай“ и двамата са знаели, че същия е снабден с такъв тайник. Свидетелят Г. също е знаел. Доказано е, че комуникацията между двамата подсъдими и свидетеля Г. в инкриминирания период е била доста интензивна.

Предвид всички така изредени от мен доказателства, които считам, че са събрани по надлежния ред, които считам, че са взаимно свързани, голяма част от тях макар и косвени, дават възможност за изграждане на една непрекъсната доказателствена верига и считам, че същите кредитирани поединично и в тяхната взаимосвързаност извеждат категоричният извод, че подсъдимия А. и подсъдимия Н. в периода от 23.08.2020 г., а именно това е датата, на която подсъдимия Н. влиза в България, това е по повод 4 възраженията на защитата, които тя е направила, че за нея не е ясно по какъв начин точно са формулирани датите и часовете в самото обвинение.

Същевременно до 04.09.2020 г. в съучастие помежду си като извършители, са държали с цел разпространение високорисково наркотично вещество в особено големи размери, без да притежават нужното по закон разрешение.

Считам, че същите тези доказателства са достатъчни и за направата на извод, че тези двамата подсъдими действайки като помагачи на свидетеля Г., умишлено са го улеснили на 05.09.2020 г. да направи опит да пренесе през границата на страната към Република Турция същото това държано от тях наркотично вещество, като контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък.

Индивидуализирайки наказателната отговорност, признавайки ги за виновни, съда им е наложил еднакви наказания, като за престъплението по чл. 354а, ал. 2 от НК е определил наказанията в условията на чл. 54 от НК, в размер на по 7 години, същевременно е наложил и глоба, а същевременно за деянието по чл. 242, ал. 4 от НК е приложил чл. 55, ал. 1, т. 5 от НК и им е наложил наказание 8 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“, и това съдът е сторил обосновавайки се с това, че деянието е приключило във фазата на опита. Тоест едно от престъпленията, които са извършени в процеса на реална съвкупност от двамата подсъдими, първоинстанционният съд формира наказание в хипотеза на чл. 55 НК, така наречения член, който се прилага при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а за другото не е приложил тази разпоредба.

Прокуратурата счита, че така наложените на подсъдимите А. и Н. наказания за извършеното от тях престъпление по чл. 242 от НК, са необосновано снизходителни.

Факт е, че казусът предмет на настоящото производство се отличава не толкова с фактическа и правна сложност, колкото с особена процесуална такава. Може би това е и причината голяма част всъщност от мотивите да представляват хронология на наказателния процес.

Случаят обаче безспорно касае добре замислен, организиран и осъществен от подсъдимите А. и Н. в съучастие като извършители със свидетеля Г. опит за външен трафик на високорискови наркотични вещества – почти 17 килограма кокаин. Положените от подсъдимите усилия, изразяващи се в разпределение на наркотичното вещество в пакети, поставянето на същите в предварително подготвен тайник, в лекия автомобил собственост на единия от тях, избирането на подходящ за преминаване на българо-турската граница ден, когато се предполага трафикът да е доста по интензивен от обичайния, предприетите и извършени действия по смяна на регистрацията на автомобила, както и „набирането“ на лице, чрез посредственото извършителство на което да се осъществи трафикът, са все обстоятелства, които сочат случая не само като особено тежък. Същите тези обстоятелства се намират в колизия, според мен, със смекчаващите отговорността 5 обстоятелства, дали основание на първоинстанционния съд да наложи наказания в условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, слизайки много под законовия минимум. Вярно е, че едни и същи обстоятелства не могат да обуславят едновременно квалифициращото обстоятелство „особено тежък случай“ и да се считат за отегчаващи такива. Прокуратурата няма това предвид. Но, тъй като е вярно и другото, че оценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства в случая е лишена от нужната обективност, доколкото считам, че чистото съдебно минало на подсъдимите - единственото смекчаващо отговорността обстоятелство, е преекспонирано, а същевременно фактът, че случаят касае довършен опит за контрабанда и че единствено професионалните умения на митническите служители са станали причина за предотвратяване на довършването на престъплението, не е съобразено от съда.

Разпечатката съдържа 57 от 161 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c44315f-6100-4fc5-acb3-b3f61eab463d