Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 109 от 08.07.2024, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 15/2024
Вид
Решение № 109
Подписан
08.07.2024
В сила
03.08.2024
Състав
РОСЕН КИРИЛОВ ЖЕЛЯЗКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Нова Загора, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20242220100015 по описа за 2024 година

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:

203374133 със седалище и адрес: гр.София, п.к.1404, р-н Триадица, бул.„България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез пълномощник юрк.Елиана Цолова СРЕЩУ Д. И. С., ЕГН **********, с адрес: ****с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с цена на иска - 1449.71 лева (общ размер), от които:

600 лева - главница по Договор за паричен заем; 90.94 лева договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем; 407.06 - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД; 233.69 - дължима неустойка, съгласио чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит; 118.02 левазаконна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем.

Процесуалният представител на ищцовото дружество посочва, че във връзка със Съобщение от 12.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 1577/2023 г. по описа на Районен съд Нова Загора, Гражданско отделение, получено на 21.08.2023 г., с което били уведомени, че длъжникът Д.

И. С. с ЕГН ********** била депозирала възражение срещу издадената заповед, в законоустановения срок, ищецът „АПС Бета България“ с ЕИК: 203374133 упражнявал законовото си право да предяви настоящия иск, с който моли съда да признае за установено по отношение на ответника Д. И. С., ЕГН **********, че същата дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК: 203374133 вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1577/2023 г. по описа на Районен съд Нова Загора и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

С исковата си молба ищецът моли съда да приеме от фактическа страна следното:

На 21.01.2019 г. длъжникът Д. И. С. с ЕГН: ********** бил сключил Договор за потребителски кредит № 261932 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който бил получил 1 сумата от 600 лева срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски по 183 лв. в срок до 21.07.2019 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Сочи се, че съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем били потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Ищецът твърди, че видно от приложените Обши условия и Договор за паричен заем № 261932 на 21.01.2019 г. по безспорен начин се установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не пo-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор бил действителен, като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

В чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се били съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл.33, ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори били по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне па финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните били използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена пялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние с всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Ищецът сочи, че дори и съдът да не приемел, че договорите не били сключени по електронен път, то следвало съдът да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

В исковата молба се твърди, че ответникът Д. И. С. с ЕГН ********** не била 2 изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

В исковата молба се излага, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент било прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „ДПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1404, бул.„България“ № 81В, ап.3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство бил индидуализирано на ред/стр. № 333 от Приложение № към договора за цесия.

Ищецът твърди също, че длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 21.03.2022 г., както и със CM C на посочения от него телефонен номер.

Навежда, че длъжникът не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Ищецът разяснява, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имал за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.

Ако съдът приемел, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, то ищецът моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба (Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г.. II т.о.. ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г., I т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г., II т.о., ВКС) Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът Д. И. С., ЕГН ********** не била изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и към настоящия момент задължението все още не било погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, ищецът сочи, че следвало съдът да приеме за установено, че ответникът Д. И. С., ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по образуваното ч.гр.д.№ 1577/2023 г., а именно сумата в общ размер от 1449.71 лв., формирана както следва:

- главница в размер на 600 лв.;

- договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 90.94 лв. за периода от 21.01.2019 г. до 21.07.2019 г.

- законна лихва за забава върху главницата в размер на 118.02 лв. за период от 21.07.2019 г. до 07.11.2023 г.,

- 407.06 лв. - представляваща неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД,

- 233.69 лв. - дължима неустойка, съгласно чл.6.2 от Договора за потребителски 3 кредит кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Пояснява, че претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на закониата лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл.2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемоет“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Отбелязва се, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т.е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл.доп. - ДВ бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

В исковата молба се сочи, че с оглед изложеното в нея се обуславял правния интерес на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 1449.71 лв. срещу ответника Д. И. С. , ЕГН **********.

Ищецът моли съда след като се запознае с доказателствата по делото и изложените аргументи да постанови решение, с което да признаете за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 1449.71 лв., формирана както е обективирана по-горе.

Ищецът сочи в исковата си молба, че по образуваното ч.гр.д.№ 1557/2023 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД НОВА ЗАГОРА, Гражданското отделение, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, „АПС Бета България“ ЕООД било заплатило държавна такса в размер на 28.99 лв. съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

На основание чл.78 от ГПК ищецът претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50.00 лв., съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.