Решение № 88 от 14.04.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. гр. Добрич, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253200500116 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 17 от ЗЗДН въз основа на въззивна жалба с вх. рег. № 23660/10.12.2024 г., уточнена с последващи молби с вх. рег. №№ 599/10.01.2025г. и 1724/27.01.2025г., подадени от К. М. П. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к. „Б.“, бл. 30, вх. Б, ап. 15, чрез адвокат М. М. - ДАК, срещу решение № 994/28.11.2024 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 2465/2024 г., с което са наложени мерки за защита от домашно насилие, упражнено от К. М. П. спрямо малолетната й дъщеря М. С. К. с ЕГН **********, като е постановено въззивницата да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на посоченото малолетно дете.

Добричкият районен съд е осъдил въззивницата да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на Добричкия районен съд държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, както и да заплати на М. С. К., ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител С. И. К. с ЕГН **********, сумата от 600 лева - адвокатско възнаграждение.

Жалбата е редовна и е подадена в срок.

Според жалбата решението на Добричкия районен съд е неправилно, необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото 1 доказателства. Представената по делото декларация по чл. 9 от ЗЗДН не може да послужи като самостоятелно като доказателствено средство за пълно и главно доказване на изложените в молбата за защита факти и обстоятелства за осъществено домашно насилие. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота оспорванията и възраженията на ответната страна. На първо място детето М. не е била оставена без надзор, затворена в стая с възрастен, болен и гол мъж (неин дядо). Напротив грижите спрямо детето по времето на отсъствие на майката, са осъществявани от вуйчото на М. /брат на майката/, което само по себе си не е укоримо деяние и не би могло да се квалифицира като проява на домашно насилие или като акт на такова. На следващо място се отрича детето да е било заставено да се грижи за своя болен дядо. Сочи се наличието на съществуващи противоречие в показанията на свидетелите, ангажирани от молителя, което противоречие не е съобразено и коментирано от районния съд. Районният съд е допуснал нарушение на закона, тъй като не е взел предвид липсата на доказателства за упражнявано психическо или физическо насилие, упражнявано от майката спрямо детето М. по време на тяхното съвместно съжителство. Оспорва се извода на съда за съществуването на доказателства, сочещи наличието на упражнено домашно насилие спрямо въззивницата. Настоява се първоинстанционното решение да бъде отменено като се постанови друго решение, с което молбата да бъде отхвърлена.

На осн. чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН препис от жалбата е връчен на другата страна, като в законоустановения срок е представен писмен отговор, според който решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Спорни по делото са въпросите във връзка с твърденията за извършени от страна на ответницата актове на домашно насилие, вида на тези актове, тяхната интензивност и продължителност, както и дали са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на мерки за закрила спрямо молителката, респ. за вида на тези мерки.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките 2 на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 2465/2024 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по реда на Закона за защита от домашното насилие, /обн. ДВ бр. 27/2005 г./ по молба на М. С. К. с ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител С. И. К. с ЕГН **********, и двамата от гр.

Добрич, ж.к. „Б.“ бл. 25, вх. А, ет. 7, ап 18, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие /психическо/, упражнено от ответницата К. М. П. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к. „Б.“ бл. 30, вх. Б, ет. 4, ап 10 на **** г.

Според изложените в молбата твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, детето М. К. произхожда от родители С. И. К. и К. М. П.. От месец декември 2023 г. родителите, които се намират в брак, са разделени. С. К. живее в жилище под наем, първоначално с адрес в гр. Добрич, ул. „К.“ 54, 3А, ап. 1, а впоследствие на адрес в гр. Добрич, ж.к. „Б.“ бл. 25, вх. А, ет. 7, ап. 18. След раздялата на родителите детето М. К. останало да живее при своята майка. В началото на месец юли 2024 г. бащата отишъл в дома на К., заварил детето само, което му обяснило, че майка му е на работа. На ****г. около 21,00 часа бащата отново отишъл в дома на ответницата, за да види детето. Заварил бащата на К. П. чисто гол в стаята, в която била и малолетната М.. Попитал детето къде е майка му, то отговорило, че тя е на работа, въпреки, че било около 21 часа. В това време детето се разплакало, прегърнало своя баща и му казало, че не е виждало майка си от няколко дни. През цялото това време бащата на К. П., който е болен и с психически проблеми, стоял гол. Цялата стая, в която били дядото и детето била в мръсотия и в боклуци, по пода имало останки от засъхнала храна.

Банята на апартамента също била мръсна. Бащата казал на детето да вземе своите вещи, обадил се на брата на К., който живеел в същия вход в апартамент 15, за да полага той грижи за болния им баща. Ищецът уведомил брата на К., че ще вземе детето, попитал го откога майката я няма и защо не са 3 му дали да гледа детето, а са го оставили само при психично болен човек като М. била заставена да се грижи за болния си дядо. От брата на К. С. К. разбрал, че К. я нямало от една-две седмици. Сочи се, че бащата не контактувал с К. по телефона, от детето разбрал, че на него му било забранено да му звъни и да му каже, че майката я няма. Според бащата детето изпитвало неудобство да гледа голия си дядо. Компютърът на детето бил в стаята, където било леглото на дядото. Сочи се, че детето се чувствало добре и спокойно при своя баща, който имал подходящи битови условия за неговото отглеждане.

По искова молба на С. К. срещу К. П. било образувано гр. дело № 2269/2024 г. по описа на ДРС, за прекратяване на сключения между тях развод и предоставяне на бащата на упражняването на родителски права по отношение на детето М. К..

Във връзка с бракоразводното дело на 06.08.2024г. С. К. се свързал със социален работник, на който обяснил, че посетил дома на майката, но не я открил. Социалният работник, след разговор с брата на К. разяснил на ищеца, че майката работи извън гр. Добрич. От 06.08.2024 г. майката започнала да звъни по телефона на детето и да го кара да се връща при нея и при болния си дядо. Детето не желаело да отиде в жилището на своята майка. Страхувало се, че ще бъде принудено да остане само с болния си дядо, който стоял чисто гол пред нея.

Предвид изложените обстоятелства и формулираните аргументи молителят настоява, че са налице условията за издаване на заповед за защита, като се наложат следните мерки за защита: забрана на ответницата да приближава пострадалата М. К. в жилището й в гр. Добрич, ж.к. „Б.“ бл. 25, вх. А, ет. 7, ап. 18, както и местата за социални контакти и отдих на по-малко от 50 метра, за срок от 18 месеца, както и ответницата да се въздържа от упражняване на домашно насилие.

По реда на чл. 12, ал. 1 от ЗЗДН ответницата е депозирала отговор на молбата по ЗЗДН, според който изложение в исковата молба факти и обстоятелства не отговарят на обективната действителност, тъй като същите са изопачени. Действително С. К. и К. П. са разделени, предвид установената извънбрачна връзка на съпруга. Съпругът многократно напускал семейното жилище, което се е отразило изключително негативно на психическото състояние на детето – наложило се М. в рамките на една година да посещава 4 училищния психолог за консултации. Сочи се, че майката винаги е полагала грижи за малолетното дете, като бащата бил крайно дезинтересиран. Твърди се, че съпругата осигурявала всичко необходимо за нуждите на М., включително посещавала и родителски срещи.

Според ответната страна съпрузите съвместно живеели в нейно жилище, находящо се в гр. Добрич, ж.к. „Б.“, като от 2020 г. К. заедно със своя брат св.

П. П., който живеел в същия жилищен блок и в същия вход, започнали да полагали грижи за своя баща, който бил с влошено здравословно състояние и лежащо болен. В отговора подробно се излагат факти и обстоятелства, довели до влошаване отношенията между К. П. и С. К.. Сочи се, че след раздялата на родителите, майката била принудена да замине в чужбина, за да работи.

Пояснява се, че в периода от 26.06.2024 г. до 03.08.2024 г. К. П. била извън страната, като работила в И.. Детето било оставено на грижите на нейния брат, т.е. на вуйчото по майчина линия. Поради влошените отношения между родителите, ответницата не уведомила бащата за заминаването си в чужбина, като отсъствала от страната за времето от 26.06.2024 г. до 03.08.2024 г.

Майката твърди, че бащата не разполагал с условия, в които да се грижи за дето, тъй като той живеел в гараж, без баня и тоалетна.

Според ответницата на **** г. бащата на М. К., без ничие разрешение, влязъл в нейния апартамент, като същият съблякъл лежащо болния баща на К., както и че нарочно замърсил с къна (боя за коса) стаята, където било леглото на бащата, както и банята. Той разхвърлил боклуци в стаята, за да направи приложените към молбата снимки. Целта на настоящото производство била освен да се дискредитира майката, също така да се подпомогне процесуалната позиция на бащата във връзка с образуваното дело за развод и предоставянето на родителските права спрямо детето М..

Ответната страна отрича детето да е било задължено да се грижи за дядо си по майчина линия, както и твърденията, че майката отглежда детето в лоши битови условия.

Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Детето М. С. К. с ЕГН **********, родена на **** г., произхожда от съпрузите С. И. К. и К. М. П., според представеното по делото удостоверение за раждане от 04.01.2011 г., издадено от Община гр. Добрич въз основа на акт 5 за раждане № **** г. Не се спори между страните по делото, че между родителите на М. е налице висящо бракоразводно производство – гр. дело № 2269/2024 г. по описа на Добричкия районен съд. С определение № 2327/28.08.2024 г. по посоченото брачно дело са определени следните привременни мерки, считано от 28.08.2024г. до изменението им от съда или до приключване на производството по гр. дело № 2269/2024г. на ДРС с влязъл в сила акт, а именно: упражняването на родителските права по отношение на детето М. С. К., ЕГН **********, е предоставено на нейния баща – С. И. К., ЕГН **********, при когото е определено местоживеенето на детето на адрес: гр. Добрич, ул. „К.“ № 54, вх. 3А, ап. 1; определен е следния режим на лични отношения на майката К. М. П., ЕГН ********** с детето М. С. К., ЕГН **********, както следва: - всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 17, 00 часа в петък до 17, 00 часа в неделя, с преспиване в дома на майката, като майката следва да взима детето от дома на бащата в гр. Добрич, ул. „К.“ № 54, вх. 3А, ап. 1 и да го връща там; майката е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 233,25 лева.