Решение № 328 от 14.03.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 5175/2023
- Вид
- Решение № 328
- Подписан
- 14.03.2024
- Състав
- Милен Иванов Бойчев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 328 гр. Русе, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А. П. Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20234520105175 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ от М. Д. В. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.
Ищцата твърди, че на 14.11.2022г. около 15.45 ч. на бул. „***“ пред пл.
„***“ в гр. *** е пострадала при пътно - транспортно произшествие, причинено от Л.Т.Т. в качеството му на водач на лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № *** негова лична собственост. Непосредствено след произшествието бил подаден сигнал към телефон 112 и на място пристигнал патрул на „Пътна полиция“, който съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали. Според протокола водачът на лекия автомобил „***“ навлязъл в насрещно движение, като ударил челно управлявания от ищцата лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***. В протокола били описани щетите по автомобила, а на виновния водач съставен АУАН. За автомобила, с който било причинено произшествието имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
Твърди се, че от произшествието на ищцата са причинени болки и страдания, които търпяла и понастоящем. Претърпяла силен шок и загуба на памет. Била откарана със Спешна медицинска помощ в „УМБАЛ Канев“ АД с болки в главата и загуба на памет. Последвала хоспитализация в отделение по 1 неврохирургия. Поставена й била диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътрешно-черепна травма“. По време на престоя си също имала болки в главата, корема, гърдите и врата. Независимо от точното спазване и изпълнение на предписаното домашно лечение след изписването й продължавала да чувства силно главоболие, умора, световъртеж, гадене и безсъние. Била насочена отново към хоспитализация в отделение по нервни болести за допълнителни изследвания и лечение. На 29.11.2022г. била приета за болнично лечение в УМБАЛ „Света М.“ ЕАД гр. Варна, след което й бил издаден отново болничен лист за още 27 дни отпуск поради временна неработоспособност. За извършените прегледи, консултации и назначени терапии й били издадени съответните документи. В резултат на процесното ПТП, ищцата била неработоспособна за периода от 14.11. до 25.12.2022г., или общо 41 дни, от които 11 за болнично лечение и 30 домашно. В този период не е успяла да се възстанови напълно. Изпитвала значителни болки и страдания, чиято обезвреда претендира в настоящото производство. Твърди се, че причината за изпитваните от нея интензивни болки са получените травми от процесното ПТП - сътресение на мозъка и загуба на памет.
Физическите увреждания били в резултат на удара, получен при произшествието. Състоянието, в което изпаднала след него променило начина й на живот, като в продължение на 2 месеца била на домашно лечение, което изцяло я лишило от възможността за трудова и социална реализация.
Преживеният стрес се отразил негативно и на психиката й. Оказал сериозно влияние върху живота й, в семейството, домакинството, работата и социалния живот. Голяма част от задълженията си се налагало да върши с повече усилия, с повече време, включително за част от тях била принудена да търси външна помощ. Преустановила управлението на лек автомобил поради състояние на страх и тревожност. В резултат от ПТП-то била преживяла и психо-травма, изразяваща се в тревожност, нарушен сън, страх от возене и управление на автомобил. Започнала да получава паник атаки, сънувала кошмари. Събуждала се през нощта с недостиг на въздух. Не можела да спи.
Гадело й се и се разтрепервала без видима външна причина. В продължение на 6 месеца след инцидента не управлявала МПС. Тъй като оплакванията й продължавали потърсила и специалист психиатър.
Твърди се, че инцидентът се отразил и на работата й като адвокат в адвокатско дружество. Не била в състояние да изпълни множеството 2 ангажименти, които се наложило да отлага. Инцидентът се отразил негативно и на изпълнение на ангажиментите й във връзка с редовна докторантура към Русенския университет.
Твърди се, че психологическите последици от инцидента – изживения стрес и душевни страдания ще я съпътстват до края на живота. Започнала да изпитва лесна уморяемост, невъзможност да понася физически натоварвания.
Също така не била в състояние да отдели и необходимото време и внимание на малкото си дете и да иска помощ за изпълнение на обичайни домакински задължения.
В резултат на произшествието освен множеството неимуществени вреди същата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в стойността на лекия автомобил, който бил до такава степен увреден, че неговото възстановяване не било икономически рентабилно. Същият бил предаден за скрап срещу сумата от 500лв., а освен неговата стойност на два пъти се налагало да заплати и разноски - за репатрирането му от мястото на произшествието до сервиз, а вторите разноски били във връзка с установяване на действителното му състояние след процесното ПТП.
Пред ответното застрахователно дружество предявила съответната претенция за обезвреда с писмо с входящ номер от 21.11.22 г. Било й определено обезщетение в общ размер от 3175,02 лв., за които не било посочено как е определено и какво покрива.
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултата на ПТП в размер на 4824.98 лева от общо 8000 лева частично от 10 000 лева след приспадане на заплатената сума от 3175.02 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултата на ПТП в размер на 13 040 лева от общо 13 540 лева след приспадане на заплатената сума от 500 лева при предаване на автомобила излязъл от употреба, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между дружеството и водача на лекият автомобил, причинил произшествието, както и механизма и 3 вината за настъпването на същото. Оспорва се ищцата да е претърпяла подробно изложените от нея в исковата й молба физически болки и психически страдания като резултат от процесното ПТП. Посочено е, че обезщетението, което й е изплатено е 3100,00 лв. за претендирани неимуществени вреди, 60,00лв. по фактура № *** от 22.11.2022г., издадена от УМБАЛ Канев за съдебномедицинско освидетелстване и 15,02 лв. по касов бон от 20.11.2022г. за закупени лекарства. Твърди се, че единственото получено увреждане от ищцата е мозъчно сътресение, без загуба на съзнание.
В резултат на процесното ПТП била получила сравнително леки наранявания, без фрактури, тежки контузии и се е възстановила в рамките на обичайния период. Останалите оплаквания се дължали на придружаващи заболявания, които нямат връзка с процесния инцидент, което се установявало и от издадената медицинска документация. В условията на евентуалност се оспорва и предявеният иск за неимуществени вреди по размер.
Оспорва се по размер и претенцията на ищцата за имуществени вреди по лекият автомобил „*** ***“. Твърди се, че действителната стойност на същия е между 8000 и 10000 лв., а запазените части са в размер на 25% от действителната му стойност и съгласно установената съдебна практика това следвало да бъде съобразено при определяне на обезщетението за имуществени вреди.
Също така се твърди, че ищцата не е представила доказателства за прекратяване регистрацията на процесното МПС, поради което нямало как да бъде уважена и претенцията й за обезщетение за забава.
По изложените съображения се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, евентуално да бъдат частично уважени съобразно изложеното в отговора на исковата молба.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 14.11.2022г. в гр. *** е реализирано описаното в исковата молба ПТП, между управлявания от ищцата автомобил „*** ***“ с рег. №***, нейна собственост и лек автомобил „*** ***“ с рег. №*** управляван от водача Л.Т.Т.. Няма спор и по въпроса относно механизма на произшествието, както и че виновен за настъпването му е водачът Тодоров, 4 който е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество.
Непосредствено след произшествието, ищцата е настанена в отделение по „Неврохирургия“ на УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе с поставена диагноза мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Изписана е от лечебното заведение на 17.11.2022г., като й е издаден болничен лист за общо 24 дни (4 болничен престой и 20 дни домашен престой) с предписано медикаментозно лечение. На 29.11.2022г. е приета за болнично лечение в УМБАЛ „Света М.“ ЕАД гр. Варна, а на 05.12.2022г. е изписана за домашно лечение с диагноза атипична лицева болка. Издаден е болничен лист за 27 дни – 7 дни стационар и 20 дни домашен режим.
Според заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, ищцата в резултат от процесното ПТП е получила охлузване на шията вдясно, сътресение на мозъка, без обективна находка. От приложената в делото медицинска документация според вещото лице е видно, че при М. В. са налице следните заболявания и състояния : ганглионевром на ниво първивтори гръден прешлен, хидроцефалия, вентрикуломегалия, суспектна мембрана на ниво дистален акведукт, бета таласамия. В медицинската документация по делото няма такава, която да отразява здравословното състояние писаните състояния на централната нервна система и гръбначния стълб преди инцидента. Предвид отразеният диагностичен процес по отношение и на двете състояния, според вещото лице може обосновано да се приеме, че установените хидроцефалия и ганглионевром на гръбначния стълб са диагностицирани при двете последователни хоспитализации след процесното ПТП. По отношение на отразената бета-таласемия, видно е, че състоянието е с дългогодишна давност, диагностицирано значително преди процесното ПТП. Описаните в исковата молба симптоми – главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, замаяност, безсъние, загуба на памет, замъглено виждане и др. от една страна могат да са типични при състояния във връзка с получената травма при ПТП, а от друга страна могат да бъдат общи симптоми при други състояния и заболявания, включително и тези установени при ищцата. При втората хипотеза е възможно ПТП като процесното да влоши тези състояния, характерни за придружаващите заболявания и да доведе до изостряне на клиничната картина. Според заключението на експертизата няма данни при ищцата да не е настъпило 5 пълно възстановяване от получените травматични увреждания. Вещото лице е уточнило, че при черепно-мозъчни травми като тази която е получила ищцата, обичайно оплакванията отшумяват в рамките на 3-4 седмици, рядко продължават до 2 месеца, но като правило този вид черепно-мозъчни травми не дават в продължителен период от време оплаквания. Другите констатирани при ищцата заболявания обаче са в състояние да предизвикат подобни оплаквания в доста по-продължителен период от време.
Комбинацията от инцидента и заболяванията би могла да доведе до поизявена симптоматика – по-силна и по-продължителна.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели В.В. (съпруг на ищцата) и Е. И. (майка на ищцата), непосредствено след инцидента, ищцата била приета в болницата, била неориентирана, замаяна, боляла я главата, виело й се свят, изпитвала болки в гърдите и шията. Във връзка с изследванията които били направени по повод инцидента, било установено за първи път, че тя има заболяването хидроцефалия. До него момент нито тя нито близките й предполагали за такова заболяване. Тя нямала оплаквания, съответно и изследвания във връзка с това заболяване. Напротив водела напълно нормален и активен начин на живот, спортувала, работела, полагала пълноценни грижи за детето и семейството си. След инцидента освен оплакванията от главоболие и световъртеж, започнала да има проблеми със съня, будела се оплаквайки се, че се задушава, станала неспокойна и раздразнителна. Изпитвала затруднение в извършване на обичайните си дейности от преди това както в домакинството, така на работа и при подготовка на докторантурата си в университета. В продължение на около шест месеца не искала да влиза в автомобил и отказвала да шофира.