Определение № 18949 от 06.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18949 гр. София, 06.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510346 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 – чл. 279, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №256812/25.07.2025 год., подадена от Л. Ц. М., ЕГН ********** срещу Разпореждане №73216 от 22.05.2024 год., постановено по гр.д.

67086/2021 год. по описа на 33 състав, СРС за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила Решение по гр.д. №67086/2021 год. и в.гр.д. №10530/2022 год. на СГС.

Основното възражение на жалбоподателя е, че въз основа на същото съдебно решение има издаден предходен изпълнителен лист. Твърди, че е недопустимо и представлява злоупотреба с права да се издават изпълнителни листове за различни вземания въз основа на едно и също съдебно решение.

Жалбоподателят излага, че не били налице предвидените в закона основания за отхвърляне на искането в посочената част. Съгласно чл. 411, ал. 2 т. 3 ГПК законодателят предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, но не и на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката поради нарушение на закона или на добрите нрави. Уговореният между страните лихвен процент отговарял на законовите ограничения и не противоречал на добрите нрави.

Позовава се на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли за отмяна на съдебния акт в обжалваната част, а вместо това въззивният съд да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за същото вземане. Претендира разноски.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни и фактически неточни са доводите в жалбата на жалбоподателя за наличие на повече от един изпълнителен лист против него, тъй като противно на 1 твърденията всеки изпълнителен лист се отнася за различно вземане. Не е налице пречка да се издаде втори изпълнителен лист за различни разноски, произтичащи от съдебно решение, въз основа на което е издаден вече изпълнителен лист. Това се случва, когато след първоначалното издаване на изпълнителен лист, възникнат нови разноски, които също подлежат на изпълнение, като например адвокатски хонорар, съдебни такси или други съдебни разноски, които не са били включени в първоначалното искане. Всеки изпълнителен лист е издаден въз основа на конкретен съдебен акт или решение, което присъжда определени разноски. Тези актове могат да бъдат издадени в различни етапи на делото или дори по различни дела.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, не следва да се присъждат разноски за настоящото производство на заявителя.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №73216 от 22.05.2024 год., постановено по гр.д.

67086/2021 год. по описа на 33 състав, СРС

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2