Решение № 9 от 07.01.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Първомай, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Гражданско дело № 20255340100592 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от С. Б. К. срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД за заплащане на сумата от 963,87 лв., представляваща платена без правно основание сума по Договор за кредит № ********************* от 06.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът С. Б. К. твърди, че сключил с ответника Договор за кредит № ********************* от 06.06.2024 г., по силата на който му била предоставена главница в размер на 2200 лв., която наред с дължимата лихва от 1034,05 лв. формирали общо дължимата сума по кредита, а именно 3 972,58 лв. В договора били посочени годишен лихвен процент и годишен процент на разходите съответно 27 % и 53,22 %. Също така заемополучателят дължал еднократна такса за разглеждане в размер на 738,53 лв., платима на равни месечни вноски за срока на договора и съставляваща такса за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договора за кредит или изменението му. Посочено е, че ищецът заплатил на ответника сумата от 3163,87 лв. общо, извършвайки следните парични преводи: на 03.07.2024 г. – сумата от 110,34 лв., на 07.08.2024 г. – сумата от 110,34 лв., на 11.09.2024 г. – сумата от 110,74 лв., на 09.10.2024 г. – сумата от 2722,51 лв., като по този начин погасил предсрочно задълженията си по кредита. Въпреки това счита, че сключеният с ответника договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 ЗПК. Излага съображения, че в договора липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора, или е променлив. Нямало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря 1 на действително прилагания от заемодателя. Липсвало ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Навежда твърдения за това, че посоченият в договора ГПР не отговарял на действителния, тъй като следвало да бъде включена таксата за разглеждане, която съставлявала разход по кредита. По тези съображения счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, като платеното над главницата в размер на 963,87 лв. подлежи на връщане от ответника. Твърди, че клаузата за разглеждане била неравноправна, тъй като с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Също така тази такса представлявала скрит разход по кредита, като с нея се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и била в явно противоречие с чл. 10а ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит, по силата на който предоставил в заем на ищеца сумата от 2200 лв. Не оспорва и че задължението по договора за кредит било погасено предсрочно, като длъжникът заплатил сумата от 3163,87 лв. общо. Счита, че не са допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че в поле ,,основни условия“ на 1ва страница от договора за кредит били посочени приложимият лихвен процент, условията за прилагането му, както и общият размер на лихвата. Лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на договора и в размер на 27,00 %. Общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва бил 1034,05 лв. По отношение на таксата за разглеждане изтъква, че същата е включена в ГПР по договора за кредит, поради което нямало скрито оскъпяване, като размерът на ГПР оставал в законоустановената граница по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че таксата за бързо разглеждане съответствала на законовата възможност, предвидена в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, съгласно която кредиторът може да събира такси за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Подчертава, че таксата за разглеждане не била по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като не била действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента. Изтъква, че таксата била явен разход за клиента, който знаел стойността й, както и каква част от нея била включена във всяка месечна вноска. Спорната клауза относно таксата за разглеждане била предварително обсъдена с ищеца, който дал изричното си съгласие по отношение на нейното съдържание и размер. Размерът на таксата за разглеждане бил индивидуално определен за ищеца и бил съобразен с останалите компоненти на договора за кредит. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с молби и писмени становища, депозирани от пълномощниците им, ищецът поддържа исковата претенция, а ответникът моли за отхвърлянето й.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че между ищеца и ответника е сключен Договор за кредит № ********************* от 06.06.2024 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца паричен заем в размер на 2200,00 лв. за срок от 36 месеца при годишен лихвен процент от 27,00 %, годишен процент на 2 разходите от 53,22 %, такса за разглеждане в размер на 738,53 лв. и общ размер на задължението по договора от 3972,58 лв. Според посоченото в съглашението таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като е разсрочена на равни месечни вноски, дължими съгласно погасителния план.

Тази такса се дължи изцяло, когато клиентът погаси предсрочно задължението си към кредитора, както и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. Таксата не се дължи само ако клиентът избере да заплати договорно възнаграждение. Съгласно т. 8.4. от представеното от ответното дружество Рамково споразумение за потребителски кредити № 881399037, неразделна част от процесния договор, таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор или изменения на споразумението по т. 6.10. от процедурата.

Според т. 8.6 от същото рамково споразумение вместо дължимите лихва и такса за разглеждане страните могат да се договорят клиентът да заплати договорно възнаграждение на кредитора за предоставения кредит, което представлява фиксирана сума, изчислена на базата на главницата по кредита, която се начислява ежемесечно, считано от датата на предоставяне на кредита.

Не е налице спор, че ищецът е извършил в полза на ответника плащания за погасяване на дължимата сума в общ размер на 3163,87 лв. В тази връзка, съгласно представените от ищеца разписки от „Изи пей“ и справката за движението по кредита, предоставена от ответното дружество, се установява, че в периода от 03.07.2024 г. до 14.10.2024 г. кредитополучателят е осъществил плащания по процесния договор в посочения по-горе общ размер, с които е погасил следните свои задължения: главница – 2200,00 лв., възнаградителна лихва – 205 лв., такса за разглеждане – 738,53 лв., както и такса за промяна на размера на лихвата по договора – 20,33 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Тъй като ищецът и ответникът имат съответно качествата на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК, процесният договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Според разпоредбата на чл. 19, ал.

1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От това следва, че ще е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, не само когато 3 в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочената цифрова величина, както и когато формално е налице такова, но посочения в договора размер не съответства на действително прилагания между страните.

Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, доколкото в него са посочени годишен лихвен процент и годишен процент на разходите, както и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче според съда не съответстват на действително приложените. Видно е, че при главница от 2200 лв. и лихва от 1034,05 лв. (почти половината от отпуснатата в заем сума), ГЛП не е 27 %. Също така, таксата за разглеждане в размер на 738,53 лв.

(около една трета от главницата) се дължи от кредитополучателя преди усвояването на заема, макар да е разсрочена заедно с погасителните вноски по договора за кредит.

Следва да се обърне внимание, че таксата, която потребителят е длъжен да заплати, е за действия, които са част от дейността по кредитиране, и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата по отпускане на заема. Т. е. това не е допълнителна услуга, за която следва да се заплаща отделно, а представлява дейност, предхождаща отпускането на всеки един заем, която всяка кредитна институция е длъжна да извърши, за да прецени дали да отпусне определена сума на съответния потребител.

По този начин икономически по-слабата страна е натоварена допълнително да заплати за ползването от права, които има по закон – правото да се разгледат документите при кандидатстване за кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Въпросната клауза е уговорена в нарушение на ЗПК, а и противоречи на принципите на добросъвестност и справедливост, тъй като води до нееквивалентност на насрещните престации. Също така, необходимо е да се отбележи, че е вменено задължението за потребителя да заплати на кредитора тази сума дори и да не получи заема – вж. клауза от Договор за кредит № ********************* от 06.06.2024 г.