Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 791 от 08.06.2018, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2240/2017
Вид
Решение № 791
Подписан
08.06.2018
Състав
КРЪСТИНА ЛЮБЕНОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.181, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.102 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.172 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.77 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.646 · Търговски закон
  • чл.649 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 791 08.06.2018г. град

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на десети май две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

СЕКРЕТАР: РУМЯНА МИШЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2240 по описа за 2017 година, намери за установено следното:

С решение №142/24.07.2017г., постановено по въззивно гр.д.№328/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд, е обезсилено решение №226/02.03.2017г., постановено по гр.д.№2064/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд, като е прието, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявения иск. След връщането му делото се разглежда под номер 2240/2017г.

Предявен е иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на А.В.С., ЕГН ********** *** против „АЛАЯ 28“ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Сливница“№6, ет.6, ап.11, К.А.Т., ЕГН ********** и М.И.Т., ЕГН ********** ***. Като трето лице помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Макса Юнайтед Корп“ – дружество, регистрирано съобразно законите на Република Панама, вписано в канцеларията на Публичния регистър в карта данни ***, документ №*** от ***.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на 1 / 4 ид.част от ***, находящи се в сграда в ***, както и на 1/5 ид.част от дворното място, в което е построена сградата, с идентификатор №***, на основание договори за дарение и покупко-продажба, извършени с нотариални актове №125, т.VІ, н.д.№838/30.08.2005г. и №124, т.VІ, н.д.№837/30.08.2005г. на нотариус Д.С., като прехвърлители по посочените сделки са съпрузите К. и М. Т.. Твърди се още, че срещу притежаваните от ищеца имоти било насочено принудително изпълнение по изпълнително дело №38/2006г. по описа на ЧСИ М.О.за вземане на ответното дружество „АЛАЯ 28“ЕАД спрямо праводателите му Т. общо в размер на 90 000,00 евро, което вземане се основавало на следните обстоятелства:

С договор за банков кредит №0566/07.03.2003г. ***отпуснала на ЕТ“***“ кредит в размер на 340000,00 евро. За обезпечаване вземането на банката било учредено поръчителство от С.Т.Д., К.И.Д., К.А.Т., М.И.Т., Д.И.К., К.С.К., Г.З.Х., П.Б.Х., както и била учредена ипотека с нотариален акт №71, т.І, н.д.№64/07.03.2003г. върху апартамент *, находящ се в сградата в ***, *и 1/5 ид.част от дворното място.

На 13.12.2004г. ***прехвърлила вземането си срещу ЕТ“***“ на ***.

На 21.01.2005г. между кредитора ***и поръчителите Г.и и П.Х.било сключено споразумение, с което те се задължили да заплатят на банката изцяло задълженията на ЕТ“***“ и въз основа на това споразумение и платената на банката сума Х.се суброгирали изцяло в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника ЕТ“***“ и останалите шестима поръчители за вземания спрямо последните в размер на по 45 000,00 евро от всеки от тях.

С договор за цесия от 30.05.2005г. Х.цедирали на С.И.С.вземането си спрямо длъжника ЕТ“***“.

С договор за цесия от 22.06.2006г. С.И.С.цедирал на „Макса Юнайтед Корп“ част от вземането си в размер на 240000,00 евро от длъжника ЕТ“***“ с изричната уговорка, че прехвърленото вземане дава право на новия кредитор да осъществи всичките права по изпълнение на вземането и срещу солидарните длъжници К.Д., К.Т., М.Т., Д.К., К.К., а цедентът си запазва единствено вземането спрямо поръчителя С.Д..

На 30.08.2006г. ищецът А.В.С. сключил с кредитора „Макса Юнайтед Корп“ договор, с който при условията на чл.102 ЗЗД встъпил /заместил/ в задълженията длъжниците – поръчители К.Д., К. и М. Т. до размер на 135 000,00 евро от цялото вземане. Двете страни по това споразумение уредили отношенията си, като приели, че вземането, в което е встъпил С. е погасено.

На 03.12.2008г., твърдейки, че не е изпълнено условие по договора за цесия от 22.06.2006г. и транслативния ефект на този договор е развален, С.И.С.цедирал на ответника „АЛАЯ 28“ЕАД вземането си от ЕТ“***“ в пълен обем. Въз основа на този договор ЧСИ М.О.приела, че кредитор в производството по изпълнителното дело е именно „АЛАЯ 28“ЕАД и въз основа на молба от 28.05.2013г. насочила изпълнението срещу притежаваните от ищеца имоти за удовлетворяване на вземането на дружеството в размер на 90000,00 евро, дължими на основание регресния иск, възникнал първоначално в полза на Г.и П.Х.от поръчителите К. и М. Т., цедирани от С.С.с договор за цесия от 30.05.2005г., впоследствие цедирани от С.на „Макса

Юнайтед Корп“ с договора за цесия от 22.06.2006г. и впоследствие отново цедирани от С.на „АЛАЯ 28“ЕАД с договор за цесия от 03.12.2008г.

При така изложените фактически обстоятелства ищецът счита, че вземането на С.С.от К. и М. Т., цедирано с договора от 22.06.2006г. на „Макса Юнайтед Корп“ до съответния размер на задължението на всеки един от двамата длъжници, а именно по 45 000,00 евро за всеки от тях, е погасено и не съществува в правния мир, тъй като е заплатено от ищеца съгласно споразумението му с кредитора „Макса Юнайтед Корп“. Прехвърлянето на това вземане впоследствие от С.С.на „АЛАЯ 28“ЕАД е без основание и не може да бъде изпълнявано срещу имуществото на ищеца. Поддържа се, че вземането на „АЛАЯ 28“ЕАД е погасено и на основание чл.146, ал.3 ЗЗД, тъй като ЕТ“***“ не бил пререгистриран съобразно условията на пар.4 от ПЗР на

ЗТР, което е пречка пред евентуално платилите дълга поръчители да искат плащане на задължението от главния длъжник, включително и чрез откриване на производство по несъстоятелност, а и към настоящия момент са преклудирани всички права, които платилите дълга поръчители биха имали на основание чл.646 и чл.649 ТЗ от главния длъжник. Доколкото първоначално вземането е било обезпечено с ипотека върху друго имущество, която ипотека е посрочена извън срока по чл.172 ЗЗД, то ищецът е лишен от възможността да насочи изпълнение срещу имуществото на някое от останалите задължени лица.

При така изложените обстоятелства от съда се иска да приеме за установено, че ответникът „АЛАЯ 28“ЕАД не притежава вземане в размер на 90000,00 евро от К. и М. Т., за събирането на което е образувано изпълнително дело №38/2006г. по описа на ЧСИ М.О.и в условията на евентуалност да бъде установено на основание чл.146, ал.3 ЗЗД, че претендираното от „АЛАЯ 28“ЕАД вземане е погасено.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „АЛАЯ 28“ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Оспорват се единствено твърденията, че преди договора за цесия от 03.12.2008г. ищецът е погасил вземанията, придобити от ответника по силата на този договор от К. С.и М. Т., след сключване на договор за заместване в дълг и субругацията му в правата на кредитора срещу тези длъжници.

Ответникът оспорва по смисъла на чл.181 ГПК споразумението от 30.08.2006г., сключено между ищеца и „Макса Юнайтед

Корп“ и уведомление по чл.77 ЗЗД с твърдението, че документите нямат достоверна дата. Според ответника споразумението за заместване в дълг е нищожно на основание липса на изискуемата от закона форма – писмена с нотариална заверка на подписа, както и поради липса на основание на договора. Оспорва се да е извършено плащане в размер на 135 000,00 евро и пълномощникът на дружеството И.К.да е получил тези пари от името на дружеството. Страната се позовава на уговорено в договора за цесия от 22.06.2006г. прекратително условие, а именно – в случай, че до 30.09.2007г. не бъде реализирана продажбата на описания в договора недвижим имот в ***, договорът ще се счита за прекратен, като вземането се връща в патримониума на цедента

С.С.. Посочва се, че продажбата на този имот е приключила с постановление за възлагане на имот от 27.05.2011г.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Макса

Юнайтед Корп“ чрез процесуалния си представител по делото застъпва становище за основателност на предявения иск, като споделя изложеното в исковата молба.

Ответниците К. и М. Т. в срока по чл.131 ГПК са подали писмен отговор, с който признават иска за основателен. Считат, че спорната клауза в договора за цесия от 22.06.2006г. е нищожна като противоречаща на закона и на добрите нрави; че е изначално без възможност за изпълнение, поради което следва да се приеме, че не съществува и не е породила никакви правни последици. Посочват, че не са били уведомени за прекратяване на облигационната връзка между С.С.и „Макса Юнайтед Корп“. Нещо повече – техните задължения са били погасени по начина, описан в исковата молба, при което не е съществувало никакво задължение, което впоследствие С.да е могъл да прехвърли на „АЛАЯ 28“ЕАД. Ето защо считат, че и договорът за цесия от 03.12.2008г. е нищожен поради липса на предмет.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Предявеният иск е допустим. Правният интерес за ищеца от предявения отрицателен установителен иск произтича от оспорване на вземането на ответника взискател спрямо длъжниците Т., тъй като последните след вписване на възбраната са прехвърлили на ищеца собствеността върху 1 / 4 ид.част от имотите, спрямо които е насочено принудително изпълнение. Ищецът цели да запази собствеността си, като осуети публичната продан с отричане на изпълняемото право спрямо праводателите му като длъжници, отговарящи с това имущество. В този смисъл е възприетото от въззивния съд по гр.д.№328/2017г.

Не се спори и това се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е собственик на 1 / 4 ид.част от ***, находящи се в сграда в ***, както и на 1/5 ид.част от дворното място, в което е построена сградата, с идентификатор №***, на основание договори за дарение и покупко-продажба, извършени с нотариални актове №125, т.VІ, н.д.№838/30.08.2005г. и №124, т.VІ, н.д.№837/30.08.2005г. на нотариус Д.С., като прехвърлители по посочените сделки са съпрузите К. и М. Т.. Не е спорно и обстоятелството, че срещу притежаваните от ищеца имоти е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело №38/2006г. по описа на ЧСИ М.О.за вземане на ответното дружество „АЛАЯ 28“ЕАД спрямо праводателите на ищеца общо в размер на 90 000,00 евро.

Установява се по делото, че: с договор за банков кредит №0566/07.03.2003г. ***отпуснала на ЕТ“***“ кредит в размер на 340000,00 евро. За обезпечаване вземането на банката било учредено поръчителство от С.Т.Д., К.И.Д., К.А.Т., М.И.Т., Д.И.К., К.С.К., Г.З.Х., П.Б.Х., както и била учредена ипотека с нотариален акт №71, т.І, н.д.№64/07.03.2003г. върху апартамент №1, находящ се в сградата в ***, *и

1/5 ид.част от дворното място. На 13.12.2004г. ***прехвърлила вземането си срещу ЕТ“***“ на ***. На 21.01.2005г. между кредитора ***и поръчителите Г.и П.Х.било сключено споразумение, с което те се задължили да заплатят на банката изцяло задълженията на ЕТ“***“ и въз основа на това споразумение и платената на банката сума Х.се суброгирали изцяло в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника

ЕТ“***“ и останалите шестима поръчители за вземания спрямо последните в размер на по 45 000,00 евро от всеки от тях. С договор за цесия от 30.05.2005г. Х.цедирали на С.И.С.вземането си спрямо длъжника ЕТ“***“. С договор за цесия от 22.06.2006г. С.И.С.цедирал на „Макса Юнайтед Корп“ част от вземането си в размер на 240000,00 евро от длъжника ЕТ“***“ с изричната уговорка, че прехвърленото вземане дава право на новия кредитор да осъществи всичките права по изпълнение на вземането и срещу солидарните длъжници К.Д., К.Т., М.Т., Д.К., К.К., а цедентът си запазва единствено вземането спрямо поръчителя С.Д.. На 30.08.2006г. ищецът А.В.С. сключил с кредитора „Макса Юнайтед

Корп“ договор, с който при условията на чл.102 ЗЗД встъпил /заместил/ в задълженията длъжниците – поръчители К.Д., К. и М. Т. до размер на 135 000,00 евро от цялото вземане. Двете страни по това споразумение уредили отношенията си, като приели, че вземането, в което е встъпил С. е погасено /в този смисъл е издадена разписка от 15.10.2006г. за извършеното плащане/. На 03.12.2008г. С.И.С.цедирал на ответника „АЛАЯ 28“ЕАД вземането си от ЕТ“***“ в пълен обем.

Въз основа на издадения в полза на първоначалния кредитор ***изпълнителен лист срещу главния длъжник и поръчителите било образувано изпълнително дело №9057/2004г. по описа на ДСИ при ПРС, продължено от ЧСИ М.О.по образуваното пред нея изпълнително дело №38/2006г.