Определение № 470 от 19.09.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 470 гр. Варна, 19.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

М. Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500363 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. 363/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна е по чл. 274 ГПК и е образувано по две частни жалби на М. Н. И., подадени чрез адв. М., както следва:

По частна жалба вх. № 6216/11.09.2023 г. против определение № 1360/05.04.2023 г., постановено по гр.д. № 2336/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е „прекратено производството по предявените от М. Н. И. против „АЛА БГ“ ООД на осн. чл.212 ГПК инцидентни установителни искове за: прогласяване за нищожни на основание чл.26 от ЗЗД, вр. чл.576, вр. чл.582 от ГПК на Нотариален акт № 136, том.III, дело № 492/2003 год. на Нотариус П.С.; прогласяване за нищожни на основание чл.26 от ЗЗД, вр. чл.576, вр. чл.582 от ГПК на Нотариален акт № 183, том.III, дело № 493/2003 год. на Нотариус П.С.“.

Жалбоподателката е сочила, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно по съображения, че окръжният съд е прекратил производството по инцидентните искове, но не постановил отделянето им за разглеждане в друго производство. Молила е за отмяна на обжалваното определение и за отделяне на предявените искове за нищожност в отделно производство.

„АЛА БГ“ ООД, чрез адв. И., е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба и по съображения за неоснователността й е молил за оставянето й без уважение, за потвърждаване на обжалваното определение и за присъждане на сторените по делото разноски.

По частна жалба вх. № 6218/11.09.2023 г. против определение № 2556/30.06.2023 г., постановено по гр.д. № 2336/2021 г. по описа на 1

Варненския окръжен съд, с което в производство по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 1360/05.04.2023 г., съдът е осъдил М. Н. И. да заплати на „АЛА БГ“ ООД сумата от 1200 лв., представляваща направени разноски в производството пред ВОС, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на определението на окръжния съд като незаконосъобразно и необосновано предвид постановяването му при липсата на представени от насрещната страна доказателства за уговаряне и заплащане на възнаграждението към датата на постановяване на допълваното определение, както и за недостоверност на датата на договора за правна защита и съдействие, като е молила за отмяната му.

„АЛА БГ“ ООД, чрез адв. И., е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба и по съображения за неоснователността й е молил за потвърждаване на обжалваното определение.

Жалбоподателката е ответник (по един от исковете за собственост, предмет на делото на окръжния съд) по предявен от ищеца „АЛА БГ“ ООД срещу нея и съпругът й отрицателeн установителeн иск за установяване между страните, че последните не са собственици на поземлен имот с идентификатор №*** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-1892/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, к.к. „Чайка", местност Кабакум, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 70900; с площ 1 921 кв.м.; при граници имот №***, №***,

№***; №***; №***. Ищецът е твърдял, че е собственик на имота (обединен от два съседни такива), които закупил от трети лица с два договора за продажба, обективирани в нотариални актове № 136/2003 г. и № 138/2003 г. на нотариус П.С., рег.№ 335 по регистъра на НК.

Сочил е, че за същия имот П.А.Д. се снабдила с констативен нотариален акт по давностно владение през 2013 г., след което продала имота на А.И.Н., а той - на ответника С.Й.И., по време на брака му с М. Н. И. (настоящата жалбоподателка) с договор за продажба, сключен на 26.11.2014 г. с нот.акт № 2/2014 на нотариус В.П., рег.№ 205. Настоявал е, че последните ответници не са придобили собствеността по договора за продажба, тъй като праводателите им не са били собственици.

С молба от 29.11.2022 г., ответницата М. И., е поискала от съда да приеме за съвместно разглеждане по делото инцидентни установителни искове (уточнени с молба от 08.02.2023 г.) срещу „АЛА БГ“ ООД за прогласяване нищожността на сделките, обективирани в двата нотариални акта № 136/2003 г. и № 138/2003 г. на нотариус П.С., рег.№ 335 по регистъра на НК, от които ищецът черпи правото си на собственост, на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД по изложени твърдения за нищожност на нотариалното удостоверяване на осн. чл. 576 ГПК, вр. чл. 582 ГПК.

2

С обжалваното определение № 1360/05.04.2023 г. окръжният съд (като е взел предвид подаденото възражение на „АЛА БГ“ ООД в отговор от 29.03.2023 г.) е постановил прекратяване (като недопустимо) на производството по предявените от М. И. против „АЛА БГ“ ООД, на осн. чл.

212 ГПК, инцидентни установителни искове за нищожност. В мотивите, съдът е посочил, че страни по инцидентния установителен иск за нищожност са страните по договорите (трети лица), които не са идентични със страните по иска по чл. 124 ГПК, както и че съгл. ТР по т.д.№ 7/2020 г. страните по договора са задължителни другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора.

С така постановеното определение, на практика съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане по делото в същото производство инцидентните установителни искове на М. И. против „АЛА БГ“ ООД за нищожност на сделките, от които ищецът черпи правото си на собственост.

Това определение не подлежи на обжалване (така т.7а от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК).

Определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство инцидентен установителен иск, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебни актове и не подлежи на обжалване на основание посочената правна норма. То не прегражда правото на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес. Страните не се лишават от право на защита за разрешаването на спора по инцидентния установителен иск, а само от процесуалната възможност това да се осъществи със сила на пресъдено нещо в образуваното исково производство по главния иск. Определението не подлежи на обжалване и на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК , тъй като не е предвидено изрично в закона, респективно в чл. 212 ГПК. Затова частната жалба на М. Н.

И. против определение № 1360/05.04.2023 г. е недопустима и не подлежи на разглеждане.

Поради необжалваемостта пред настоящата инстанция на определението по чл. 212 ГПК (№ 1360/05.04.2023 г.), не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.3 ГПК и определението на окръжния съд, с което същото се допълва в частта му за разноските , т.е. определение № 2556/30.06.2023 г. Затова и частната жалба на М. И. против това определение също е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд – Варна ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , подадените от М. Н. И. частни 3 жалби: вх. № 6216/11.09.2023 г. против определение № 1360/05.04.2023 г., постановено по гр.д. № 2336/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд и с вх. № 6218/11.09.2023 г. против определение № 2556/30.06.2023 г., постановено по гр.д. № 2336/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с частна жалба по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4