Решение № 260088 от 07.01.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.

София, 7.1.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито заседание на девети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Галя Вълкова с участието на секретаря

Ирина Василева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4596 описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са главен и насрещен иск по чл. 124 ал. 1 от

Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът И.Б.Б. твърди да е собственик на УПИ XIX-995 в кв.

22 по плана на гр. София - Драгалевци с идентификатор *** и площ от 1459 кв.м., находящ се в гр. София, р-н Витоша, ул. “”*******. Твърди да е придобил имота по договор, обявен за окончателен с решение по гр.д. № 4714/1957 г. и договор за доброволна делба от 07.05.1996 г. Наред с това сочи и да владее имота явно и непрекъсвано от 1962 г. като част от по-голям имот с отреден планоснимачен номер 995, а впоследствие е бил ограден заедно със съседния УПИ ХVIII-995 бивша собственост на ищеца. При изработване на кадастралната карта на район “Витоша”, одобрена със заповед № РД-18-3 от 11.01.2011 г. като собственици на имот с идентификатор *** са вписани наследници на К.С.Т.(С.)чийто наследник е С.Б.Б., легитимирайки се като собственик на 1/12 идеална част. Твърди се също така, че ответниците А.С.Т., Л.Р.Т., Д.Л.С. и П.Д.С. се легитимират с Нотариален акт № 139 том VII рег. № 36909 дело № 1255/2011 год. на нотариус Р.Д.и Нотариален акт № 141 том VII, рег. № 36911 дело № 1257 от 2011 г. на нотариус Р.Д.като собственици на останалите 11/12 идеални части. Ищецът оспорва да са налице предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, за да възникне право на собственост в полза на С.Б., което смята за пречка и да бъдат прехвърлени права в полза на приобретателите А.Т., Л.Т., Д.С. и П.С..

В отговор по исковата молба ответниците А.С.Т. и Л. Р.Т., представлявани от адв. Д.С., П.Д.С. и Д.Л.С., представляван от адв. М.Д. оспорват интереса на ищеца да предяви отрицателен установителен иск с довод, че не се легитимира за собственик на процесния имот. Оспорват да е налице надлежна индивидуализация на имота поради разминаване в площта според кадастралната карта, договор за доброволна делба и съдебното решение от 1957 г. Оспорва се УС на ТКЗС да има правомощия да прави заменка на земеделски земи, което правомощие чл. 3 ЗТПС от 1946 (отм.) възлага на нарочен орган – общинска комисия и се оспорва това правомощие да е било и делегирано, както и да е налице решение на ОС на ТКЗС – Драгалевци за овластяване на УС на ТКЗС. Ищецът не се позовава на проведена земеделска реституция, което ответниците намират за наложително за имот, имал статут на земеделска земя към датата на съставяне на КНА № 167/18.12.1956 г. и съдебното решение от 17.07.1957 г. Сочи се, че С.К. е била член на ТКЗС от 11.11.1950 г., но не е притежавала земя в м. „Гладен рид“, за да извърши заменка. Навеждат и довод, че липсващото вписване на констативния нотариален акт според приложимия закон определя замяната за недействителна. Застъпват становище, че поради непосочен номер на имота съгласно кадастрален план е нарушен чл. 4 от Правилника за земеустрояването на ТКЗС. Твърдят и нарушение на чл. 14 ал. 18 т.

7 ППЗТПС, тъй като не е определено колко декара следва да се отчуждят от семейството на С.К., нарушение на чл. 137 ППЗТПС поради невписано решение на Общинската комисия за ТПС, нарушение на т. 2 б. „б“ в Раздел І от Окръжно на министерство на правосъдието – липсващо удостоверяване от местния жилищен фонд за отказ от закупуване като предпоставка да се отчуждават работни земи, нарушение на чл. 11 ал. 5 от Примерния устав на ТКЗС поради липса на решение на ОС на ТКЗС за продажба при отчуждаване на земи, внесени в ТКЗС. Позовават се и на нарушение на чл. 10 ППИНМ поради липсваща индивидуализация по кадастрален план на заменения имот и непредставена скица-копие от кадастралния план се оспорва С.К. да е придобила право на собственост върху процесния имот, за да го прехвърли впоследствие на ищеца. Сочи се и че предварителният договор е сключен 6 месеца преди С.К. да придобие имота с констативен нотариален акт № 167/1956 г. и в нарушение на нормата на чл. 137

ППЗТПС от 1946 г., обуславяща разпореждане с обработваема земя да става след като е определен размерът й съобразно ЗТПС. Застъпват и теза, че поради описаните нарушения съдебното решение от 17.06.1957 г. е нищожно, съответно негодно да породи прехвърлително действие за ищеца. Смятат за нищожна и делбата с довод, че в нея не са участвали и останалите съсобственици на имота от 11,4 дка, съответно този имот не е поделен изцяло и посочения като подлежащ на подялба имот от 6 дка. Оспорват и делбата да съдържа подписите на всички съделители като смятат и за несъответно на изискването за форма полагане на един подпис от пълномощник за всички представлявани в производството лица, съответно за липсващ подпис на съделител.

Ответниците извличат своето право на собственост от придобити по дарение и продажба права върху процесния имот, прехвърлени им от наследниците на К.С.Т.(С.)легитимиращи се с решение № 985/93 на ПК-Витоша, легитимиращо наследниците на К.С.Т.(С.) за собственици с утвърдено от ТР № 1 по гр.д. № 11/1997 г. конститутивно действие на решението. Сочи се, че към момента на постановяване на решението не е имало процедурно задължение за административния орган да издава скица от кадастралния план, а имотът е индивидуализиран с посочените в решението съседи и площ. Смятат за непротивопоставима им и нормата на чл. 18з ал. 3 ППЗСПЗЗ, въведена след постановяване на решението. Твърди се, че със заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изп.д-р на АГКК за одобряване на кадастралната карта и регистър на територията на СО, р-н Драгалевци за собственик на процесния имот е вписана К.С.С. при идентифицирани граници на имота в производството по създаване на ККР, означени от праводателите на ответниците по чл.

38 ал. 1 т. 2 ЗКИР. Навежда се довод, че при отразеното в нотариален акт № 139/22.11.2011 г. предаване на владението на ответниците на същата дата е смутено твърдяното от ищеца владение. Застъпена е и теза, че досежно предаденото владение нотариалният акт се ползва с доказателствена сила и въз основа на нещо за ищеца Д.С. е издаден изпълнителен лист за въвод във владение за 2/12 ид.ч.

Ответниците А.С.Т. и Л. Р.Т., представлявани от адв. Д.С. и П.Д.С., Д.Л.С., представлявани от адв.

М.Д., предявяват насрещен отрицателен установителен иск при твърдение, че притежават съответно А.Т. 1/12 идеална част, а заедно с Л.Т. и 7/12 идеални части от процесния имот, Д.С. – 1/12 идеална част, а заедно с П.С. и 2/12 идеални части от имот с идентификатор ***. Твърди се, че констативен нотариален акт № 167/18.12.1956 г. е издаден в нарушение на чл. 472 вр. чл. 470 ГПК (отм.) с довод, че нотариалният акт се позовава на решение на некомпетентен орган както и се оспорва да са налице предпоставките за извършване на заменка.

Оспорва се С.С.К.да е притежавала земеделски земи в м. “Гладен рид” както и да е придобила такива чрез заменка, на каквато сочи протокол № 14/20.05.1954 г. на УС на ТКЗС - с. Драгалевци, с който са заменени земеделски земи с недвижими имоти на ТКЗС, в които е включена и нивата от 11,4 дка в м. “Гладен рид”.

Навежда се довод, че цитираният протокол не може да прехвърли валидно права, тъй като съгласно чл. 3 ЗТПС от 1946 г. (отм.) и чл. 131 ал. 3 и 4 от ППЗТПС заменките на земеделски земи се правят от комисия с председател - околийския агроном и членове: кмета на общината, трима земеделски стопани, посочени от ОФ и одобрени на общоселско събрание. Твърди се и протокол № 14/20.05.1954 г. да е издаден при действието на Закона за ТПС и да не се установява С.К. да е била член-кооператор на ТКЗС и земите й да са влизали в блокове на ТКЗС като се твръди масовизацията на ТКЗС - Драгалевци да е ставала около 1958 г. Евентуално се застъпва и теза, че предвид земеделския характер на придобития имот по съдебното решение, предпоставка за придобиване на собственост е проведена земеделска реституция в полза на ищеца, каквато не е провеждана.

В отговор се оспорва допустимостта на предявения обратен иск с довод, че ищците не притежават право на собственост, съответно не твърдят да притежават изцяло собствеността. По същество се позовава на обстоятелствата, обосноваващи предявения от него иск. Твърдят, че решение № 985/1993 г. е постановено от нелегитимен състав и не индивидуализира визирания в него имот, нито позволява да бъде отнесен към процесния. Навежда се довод, че процедурата по възстановяване на правата не е довършена и като причина за това се сочи констатирана от административния орган невъзможност да идентифицира посочения в решението имот, а и липсващо описание на изходния материал, позволяващ възстановяване на старите му граници. Оспорва се ищците по насрещния иск да са във владение на процесния имот, както и такова да са осъществявали техните праводатели. Твърди се, че С.К. е излязла от ТКЗС, обуславящо хипотезата на чл.

11 ал. 6 от Примерния устав и замяна на притежаваната земя в краищата на кооперативните блокове, който извод се обосновава с факта, че и околните имоти са дадени по замяна. Оспорва имотът да е включван в блок на ТКЗС. При условията на евентуалност се твърди имотът да е придобит по давност като се твърди да е владян изключително от И.Б. след договора за доброволна делба.

В съдебно заседание процесуалните представители на ищеца – адв. Б. и адв. К. поддържат иска като излагат съображенията си в писмени бележки. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения с оглед притежаваните идеални части от отделните ответници. Процесуалният представител на ответника Д.С. – адв. Д., оспорва предявения иск с довод, че ищецът не се легитимира за собственик на процесния имот с идентификатор *** като правоприемник на С.К., чиито права смята за недоказани. Оспорва правото на собственост да е придобито и по давност предвид обстоятелството, че ищецът живее в Германия от 1956 г., съответно от 2000 г. Твърди, че на 05.04.2012 г. въз основа на издадения изпълнителен лист е осъществен въвод във владение за 2/12 ид.ч. от имота. Претендира разноски като е представен и списък. Процесуалният представител на ответницата П.С. – адв. С., оспорва предявения иск като по изложените в отговора съображения. Застъпва теза, че при действието на чл. 29 ЗСГ за периода от 1973 г. до 1991 г. предпоставка за придобиване на собственост по давност е лично осъществено владение, каквото не се установява. Ищецът не оспорва нотариалните актове, с които ответниците се легитимират за собственици, като смята решението на поземлената комисия от 1993 г. за стабилен административен акт, пораждащ и правни последици. Претендира разноски, представен е списък и прави възражение за прекомерност на разноските на ищцовата страна. Процесуалният представител на ответниците Л.Т. и А.Т. – адв. П., оспорва иска. Смята за недоказани границите на имота от 11,4 дка, посочен в нотариален акт 167 от 1956 г. като намира за опорочена и замяната в нейна полза по съображенията, изложени в отговора.

Застъпва теза, че до 1993 г. не е текла давност, каквато е и невъзможна при имот с неясни граници. Твърди и че от 2011 г. те владеят процесния имот, идентифициран със свидетелски показания като принадлежал и на К.С..

Ответницата С.Б. се явява лично. Не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата и допълнителната искова молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С протокол от 09.05.1951 г. по гр..д. № 531 по описа за

1950 г. на заместник соф. околийски съдия (л. 163-164) е одобрена спогодба, съгласно която К.С.Т., по мъж М.С., получава в дял имоти в землището на с.

Драгалевци сред които и НИВА в местността „ГЛАДЕН РИД“ от 1,9 дка при граници: н-те на М. М.от три страни Т.С.М.и наследниците на К.Т.М..

С.Б. е внучка на К.С.Т..

С нотариален акт за собственост по заменка № 167 том ХХIХ дело № 5675/1956 год. От 18.12.1956 г. вх. рег. № 11972/18.12.1956 парт. том 216 стр. 226 С.С.К.е призната за собственик на нива в местността „Гладен рид“ от 11 декара и 4 ара при съседи: Н.И.Ц., Е.Б.Ф.и М.В.. Отразено е, че за съставяне на нотариалния акт е представен препис от протокол № 14 от 20 май 1954 г. на управителния съвет на ТКЗС – с. Драгалевци (л. 113 от делото).