Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 14.11.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Търговско дело 52/2021
Вид
Решение № 33
Подписан
14.11.2022
В сила
05.08.2023
Състав
Татяна Христова Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.47 · Закон за движението по пътищата
  • чл.50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.390, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 342, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Кюстендил, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. К. при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Татяна Хр. К. Търговско дело № 20211500900052 по описа за 2021 година

Д. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. ****, обл. ****, чрез пълномощника си адв. М. И. Д. от САК е предявил срещу ЗАД „**** АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № **, обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 65 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 4 595 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца, настъпили в резултат на ПТП, станало на 14.04.2021 г., причинено от водача на лек автомобил м. „***“, с рег. № КН ***, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от дата на претенцията по доброволен ред- 26.05.2021 г. до окончателно изпълнение на задълженията. Претендира разноските в производството.

В исковата молба се твърди, че на ***г. около 09.45 часа на път II - 62, км. 34 + 100, при излизане от АМ ***, водачът на лек автомобил “***” с peг. № *** не пропуснал движещия се по път с предимство (път II - 62) по посока гр. *** лек автомобил “***” с peг. № ***, управляван от ищеца, вследствие на което е настъпило ПТП, в резултат на което Д. е получил телесни увреждания. Сочи се, че при проведеното болнично лечение, на ищеца била извършена операция - торакоцентеза и дренаж на дясната плевра. Били извършвани и рехабилитации. След проведеното болнично лечение на пострадалия било предписано домашно лечение при спазване на първоначално строг постелен режим. Заявява се, че произшествието се отразило негативно на психичното и емоционално състояние на ищеца. Акцентира се и върху това, че Д. е претърпял имуществени вреди – сторени били разходи за лечение в размер на 595 лева, а собственият му лек автомобил марка “***”, модел “**” с per. № ***, който се оценявал на 4 000 лева, бил напълно унищожен. Твърди се, че към датата на ПТП за водача на л.а. марка “***”, модел “***” била налице валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното дружество, както и че на 26.05.2021г. пред застрахователя било депозирано искане за изплащане на обезщетение за причинените на ищеца вследствие на процесното ПТП имуществени и 1 неимуществени вреди. Сочи се, че ответникът отказал да заплати обезщетение за търпените от пострадалото лице неимуществени вреди по образуваната щета независимо, че ищецът представил всички документи.

В отговора на исковата молба представителят на ответното дружество заявява, че за получените увреждания в голяма степен вина имал и пострадалият Д., тъй като не бил съобразил поведението си с пътната обстановка, не е карал със съобразена скорост и не е предприел навременна адекватна реакция, за да предотврати настъпването на процесното ПТП, пътувал е без правилно поставен предпазен колан, поради което тялото му свободно се движило из купето на процесния автомобил, удряло се е в твърди повърхности, поради което получил процесните наранявания, които нямало да настъпят, ако ищецът бил спазил правилата на ЗДвП и проявил нужната загриженост за собственото си здраве. Оспорва предявените искове по основание и размер като неоснователни, необосновани и неподкрепени с доказателства. Счита, че размерът на предявения иск за неимуществени вреди е завишен и е в противоречие с принципа за справедливост на чл. 52 ЗЗД, предвид наличието на принос. Счита, че ищецът не доказва да е търпял болки и страдания, които да обосновават търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че приносът на пострадалия е основание за намаляване на размера на застрахователното обезщетение на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП са възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания по вид и характер, както за тяхната продължителност. Не оспорва, че ищецът е изпитвал болки и неудобства, но твърди, че оздравителният процес е по- кратък, а при правилно лечение и рехабилитация контузията на пострадалия следвало да бъде възстановена напълно. Оспорва акцесорния иск за лихва по аргумент за неоснователност на главния иск, размера на претендираните лихви и по отношение началния момент, от който същите се претендират. Твърди, че ответното дружество не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Оспорва твърдението, че претенцията за уреждане на спора по доброволен ред на ищеца към ответника е предявена на 26.05.2021г., твърди, че датата е 14.06.2021г., а законна лихва следва да се претендира от датата 14.09.2021 г.

КнОС, като събра необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в съвкупност и при условията на чл.12 ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

С Присъда №18 от 29.03.2022 г., постановено по НОХД № 256/2021 г. на ДнРС, Ц. И. Г.- Б. е призната за виновна за това, че на **** г. около 9.50 ч. на главен път II62, километър 34+100 м., в близост до кръстовище на АМ „***“, общ. ***, управлявайки собствения си лек автомобил марка “****”, модел “***”, с рег. № ****, неспазвайки правилата за движение по пътищата и нарушавайки чл.47 от ЗДвП и чл.50, ал.1 от ЗДвП, не е пропуснала движещото се по път с предимство МПС, а именно лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № *** управляван от Д. Х. Д., като с това е нарушила пътен знак от груга „Б“, а именно Б2, като е допуснала настъпване на ПТП, при което по непредпазливост е причинила телесни повреди на повече от едно лице, а именно: три средни телесни повреди на пътника в лекия автомобил м. „***“, м. „***“М. К. Д., както и две средни телесни повреди на водача на същия лек автомобил- Д. Х.

Д., изразяващи се в травматичен шок, причиняващ разстройство на здравето временно опасно за живота; многофрагментно счупване на гръдната кост с развилия се подкожен емфизем, в съвкупност с многофрагменталното счупване от първо до шесто ребро вдясно по предната и средната аксиларна линия с двустранния частичен хидропневмоторакс и субакутен емфизем, с последвалия плеврален излив вляво, причинили временно разстройство на здравето опасно за живота и трайно затрудняване движението на снагата за срок по- дълъг от 30 дни- престъпление по чл.

343, ал.3, пр.3, б.“а“, вр. с чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

2

Видно от Епикриза, издадена от МБАЛ „****“ АД, гр. *** е, че на 14.04.2021 г. ищецът е постъпил на лечение в болницата с диагноза „Травматичен шок. Фрактура на стернума. Подкожен емфизам“. Изписан е на 16.04.2021 г.

Представена е епикриза, издадена от МБАЛ „****“ ЕАД гр. София, от която се установява, че ищецът е постъпил на лечение на 16.04.2021 г. с диагноза: Състояние след торакоцентеза и дренаж на дясна плевра зара травамтичен пневмоторакс. Била му е извършена оперативна интервенция. Изписан е на 19.04.2021 г.

Представена е и епикриза, издадена от МБАЛ „****“ гр. София, с основна диагноза: контузия на гръден кош. Изписан е на 26.04.2021 г.

От представените фактури: №9009/19.04.2021 г. и № 4309/19.04.2021 г. с приложени фискални бонове се установява, че ищецът е заплатил на ****МБАЛ „***“ ЕАД по първата фактура сумата 510 лв. за индивидуални грижи на пациента и 70.83 лв. по втората фактура.

В приетото по делото заключение на съдебно- автотехническа експертиза, вещото лице инж. Ф. К. е посочило, че пострадалият е шофирал с правилно поставен предпазен колан, че скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от ищеца е била 15.16 м/сек (54.20 км/ч), а ограничението на скоростта в процесната отсечка за посоката от гр. *** към гр. ***, в която се е движил автомобила на пострадалия е 60 км/ч, т.е. същият е шофирал със скорост по- ниска от ограничението. Сочи че видимостта за пострадалия спрямо мястото на удара е била около 60 метра, както и че водачът на лек автомобил „****“ не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране.

В допълнителната съдебно- автотехническа експертиза същото вещото лице е посочило, че пазарната стойност на увредените детайли на лек автомобил „****“ вследствие на процесното ПТП е 4 713.29 лв., а пазарната му стойност към момента на катастрофата- 14.04.2021 г. е около 2 650 лв.

От приетото заключение на съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р В. Н. се установява, че при инцидента на 14.04.2021 г. ищецът е получил следните физически травматични увреждания: фрактура на гръдната кост в областта на тялото - многофрагментна, с лекостепенна дислокация /разместване/ на фрагментите, с хематом на меки тъкани в тази област. Фрактура на 6- то ребро в дясно по предна аксиларна линия /предновъншно- „ф-ра на 6-та ребрена дъга“/ без дислокация на фрагменти. Десностранен подкожен и в меките тъкани на гръдната стена емфизем. Десностранен травматичен пневмохемоторакс /въздух и кръв в дясна гръдна половина/, Плеврален излив в ляво. Мекотъканна контузия на дясно коляноохлузване на кожата, натъртване на меки тъкани и болка. Вещото лице е посочило, че по своята медико- биологична характеристика установените увреждания водят до травматичен шок, а също и че без оказване на своевременна специализирана медицинска помощ е налице реална опасност от настъпването на смъртен изход, като в случая тази опасност е преминала след оказаната помощ. Сочи, че фрактурите на гръдната кост и 6-то ребро в дясно е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок по- голям от 30 дни, както и че на пострадалия е проведено оперативно и медикаментозно лечение, като само по себе си оперативното лечение също води до по- изразени болки в областта на оперативната интервенция, но същите са побързопреходни. Според вещото лице обичайният срок за възстановяване от тези увреждания при благоприятно протичащ възстановителен процес е около три- четири месеца за възстановяване до пълно самообслужване и извършване на обичайни сравнително „не тежки“ дейности и още един- два месеца до изчезването им и при „потежко“ физическо натоварване. Болките са били по- интензивни и значителни пред първите 1,5- 2 месеца, с постепенно отслабване и отзвучаване в края на периода.

Вещото лице е установило, че към настоящия момент в ищеца не са налице практически значими физически последици от получените при ПТП-то травматични 3 увреждания. Посочило е също така, че извършените разходи по представените фактури са били необходими за проведеното лечение на пострадалия. От данните и медицинските документи за разположението на уврежданията вещото лице е стигнало до извода, че от медицинска гледна точка е много вероятно натиск в колана в момента на сблъсъка между автомобилите.

От съдебно- психологичната експертиза, изпълнена от вещото лице Е. В.И. се установява, че пострадалият е възприел създалата се ситуация като животозастрашаваща, като водещата емоция през цялото време е страх за собственото си здраве и за близките си. Налице е у ищеца тревожност и страх от пътуване и шофиране. В прогностичен план типът и продължителността на реакциите са различни и са от няколко месеца до понякога от 1- 2 години. При ищеца е налице чувство на страх и избягване на сигнали, напомнящи травматичното събитие. Ходът на заболяването е латентен, но в болшинството от случаите завършва с оздравяване.

Вещото лице не е установило сомнабулно разстройство у Д..

По делото са представени истории на заболяването № 2197 на МБАЛ „****“ гр.

***, № 13223, на МБАЛ „***“ ЕАД гр. София и №5238 на МБАЛ „****“ гр. София на Д. Х. Д..

Като свидетел по делото е разпитана Ц. Г.- Б., която е причинила процесното ПТП. Тя твърди, че е видяла Д. и М. известно време след катастрофата. Те били слезли от колата и отишли при тях за да им помагат.

Във връзка с установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М. Р. Р.- внук на ищеца. В показанията си той сочи, че на 14.04.2021 г. след обяд се обадила майка му и каза, че дядо му, заедно с баба му са катастрофирали и са настанени в интензивното на болницата в гр. ***. Свидетелят ги посетил и видял, че ищецът дишал трудно, не можел да си движи ръцете, трудно говорел. Няколко дни по- късно постъпил на лечение в болница „****“, където му направили операция на белия дроб, а след като лекуващият лекар казал, че може да го приберат вкъщи, роднините започнали да търсят друг вариант и го настанили в болница „****“. Транспортирането до болницата било много трудно, тъй като ищецът изпитвал адски болки при всяка неравност по пътя. В тази болница му направили още една операция. След като приключило лечението в болницата, транспортирали ищеца вкъщи. И в трите болници ищецът бил на легло, изцяло обездвижен, не можел да се обслужва сам, поради което свидетелят и неговия баща му помагали в обслужването и го почиствали. Д. се нуждаел от постоянни грижи.