Решение № 170 от 05.11.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Девин, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20255410100194 по описа за 2025 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК и при условията на евентуалност по чл.

26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК.

В исковата молба ищцата твърди, че на 01.11.2021г. ищцата е сключила Договор за паричен заем № 430* с „И. А. М.” АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1000.00 лева, видът на вноската да е двуседмична, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен е гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, от пуснала кредита, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лева, да работят на безсрочен трудов договор, да не са поръчители, да имат чисто ЦКР или да представят сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. Твърди, че на датата на сключване на договора, между „И. A. М.“ АД, ищцата и ответното дружество са сключили Договор за предоставяне на гаранция № 430*, по силата на който 1

„Ф. Б.” ЕООД с поело задълженията да обезпечи пред „И. A. М.“ АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя, като въз основа на сключения договор за поръчителство ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 251.17 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно е двуседмичната вноска по договора за кредит. Твърди, че съгласно договора за поръчителство, Д. Х. е следвало да предоставя дължимите парични думи на „И. A. М.“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „Ф. Б.“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите на процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Ф. Б.“ ЕООД, като „И. A. М.“ АД единствено е овластено да приеме плащането, фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя, като предвид това, именно „Ф. Б.“ ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.

Счита, че между „И. A. М.“ АД като заемодател и ищцата, като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000.00 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди, че ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от 3ПK и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Счита, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство № 430*, сключен между ищцата и ответника „Ф. Б.“ ЕООД. Счита, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Счита, че наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл. 4 и поради тази причина следва да се 2 разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „И. A. М.“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ. Твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията па чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Счита договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл.

22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПK, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22. вр. с чл. 11 и чл. 19 ЗПК и излага подробни съображения.

Счита, че е налице правен интерес за доверителката му от предявяване на настоящия иск срещу ответното дружество на основание чл. 22 3ПK във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК.

Моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на Договор за потребителски кредит № 430*, сключен между Д.

Р. Х., с ЕГН ********** и „И. А. М.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. *, бул. „Д* Н*“ № **, ет. *, ап. **-**, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена. Претендира за разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответното дружество „И. А. М.“ АД, с който счита, че исковата молба е неоснователна, тъй като твърденията на ищеца, че процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, евентуално на основание чл. 22 вр. чл. 19 от Закона за потребителския кредит, са неоснователни. Счита, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Твърди, че в съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в процесния договор са посочени 3 годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя.

Твърди, че годишният процент на разходите, посочен в договора за паричен заем, е изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия размер на усвоената сума (чл. 2), броя на усвояванията, размер (чл. 2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14) , дата на плащане на всяка вноска (чл. 2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7). Твърди, че дружеството няма основание да включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя. Твърди, че предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, а заемополучателят следва да предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението (разваляне на договор или дължимо на Заемодателя обезщетение за неизпълнение). Сключването на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с трето лице не се явява необходимо условие за сключването на договора за кредит или за предаване на заемната сума. Счита, че възнагражданието по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на Ф. Б.“ ЕООД ще бъде активирана или не от действията на заемателя. Видно от представения към исковата молба договор за предоставяне на гаранция/поръчителство, същият е подписан след сключването на договора за паричен заем и след получаване на заемната сума. Твърди, че в договора за предоставяне на гаранция/поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че не бъде предоставено друго обезпечение по сключения Договор за паричен заем в тридневен срок. Разходите по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство и в частност - уговореното по него възнаграждение, не е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите по договора за кредит, като единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва. Моли съда да остави без уважение предявения иск като неоснователен и недоказан и излага подробни съображения. Претендира за разноски на основание чл. 78 от ГПК, включително и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360.00 лева.

4

В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. Със становище от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Д. М., с която моли да се уважи иска и излага съображения по същество. Претендира за разноски.

В о. с. з. ответника „И. А. М.“ АД не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между ищцата Д. Р. Х. и „И. А. М.“ АД, с ЕИК ********* е сключен Договор за паричен заем № 430*/01.11.2021г. за сумата от 1000.00, за седмична погасителна вноска – 66.66 лева, срок на заема – 16 седмици, 16 вноски, с посочени дни на плащане на погасителните вноски.

От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: 1. Сумата усвоена от ищцата по процесния договор е в размер на 1000.00 лева; 2. Размерът на заплатената от ищеца по процесннят договор възнаградителна лихва е в размер на 42.06 лева; 3. По счетоводни справки направени в счетоводството на „Ф. Б.“ ЕООД общата сума, която е платена на ответното дружество по договора за поръчителство/ гаранция е в размер на 251.17 лева; 4. Пo счетоводни справки направени в счетоводството на „Ф. Б.“ ЕООД общата сума, която е платена на ответното дружество по договора да поръчителство/ гаранция е в размер на 251.17 лева; 5.

Действителния размер на ГПР по Договор за паричен заем 430*/01.11.2021г., като се включи в него дължимото възнаграждение за поръчителство, главница и възнаградителна лихва е в размер на 1001.74%; 6. Вземайки предвид параметрите по Договор за паричен заем 430*/01.11.2021г., доходността на ден е 4.28 лева/ден за срок от 98 дни.

Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите 5 нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави.

Процесният Договор за паричен заем № 430*/01.11.2021г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.