Решение № 1285 от 05.03.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1733/2025
- Вид
- Решение № 1285
- Подписан
- 05.03.2025
- В сила
- 05.03.2025
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Ина Бранимирова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 523, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 523, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1285 гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100501733 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на Д.Р.В. (в качеството на взискател), действаща като ЕТ „М.-Д.К.а“, срещу отказ на ЧСИ Р.М. да извърши поисканите изпълнителни действия по изпълнително дело № 20247900402900, а именно – въвод във владение на следния имот – ап. 1, намиращ се в гр. София, ул. „*******, ет. 1.
В жалбата се твърди, че в полза на взискателя е издаден изпълнителен лист за предаване на фактическата власт по отношение на процесния имот срещу „Елпак“ ЕООД, което дружество е ползвало имота въз основа на договор за наем, сключен със собственика на имота Д.Р.В., действаща като ЕТ „М.-Д.К.а“. Към момента на извършване на въвода в имота е бил П.А.К., който е управител на „Елпак“ ЕООД.
Сочи, че последният не се явява трето за спора лице, което е придобило фактическата власт преди образуване на делото, решението по което се изпълнява, тъй като имотът се е използвал от „Елпак“ ЕООД за осъществяване на търговска дейност.
Длъжникът по изпълнителното дело – „Елпак“ ЕООД, оспорва жалбата, като счита, че П.А.К. е трето за изпълнителното производство лице, което е доказало, че владее лично имота от 2001 г., поради което не може да бъде извършен въвод спрямо него.
В депозираните по делото мотиви ЧСИ Р.М. е посочила, че жалбата е 1 неоснователна. Твърди, че изпълнителното дело е образувано за предаване на владение по отношение на недвижим имот, ползван от длъжника „Елпак“ ЕООД по договор за наем. Счита, че от събраните към момента на въвода доказателства може да се направи извод, че имотът се владее от трето за изпълнителното дело лице - П.А.К., който е доказал, че упражнява фактическа власт върху имота преди образуване на делото, решението по което е предмет на принудително изпълнение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:
На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Жалбата е депозирана на 30.12.2024 г., като се обжалва отказ на съдебния изпълнител да извърши изпълнително действие от 19.12.2024 г. Следователно, жалбата е подадена в срок.
С оглед посоченото следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20247900402900 по описа на ЧСИ Р.М., същото е образувано на 25.11.2024 г. за предаване на владението на следния имот – ап. 1, намиращ се в гр. София, ул. „*******, ет. 1, съгласно изпълнителен лист № 23759/08.10.2024 г. по гр.д. № 16647/2022 г. по описа на СРС, 29 състав. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила решение № 9214/15.08.2022 г. по гр.д. № 16647/2022 г. по описа СРС, 29 състав, с което „Елпак“ ЕООД, представлявано от управителя П.А.К., е осъдено да опразни и предаде на Д.Р.В., действаща като ЕТ „М.-Д.К.а“, държането на следния имот – ап. 1, намиращ се в гр. София, ул. „*******, ет. 1, осъществявано от ответника по силата на договор за наем, сключен с ищеца.
Видно от протокола за въвод във владение от 19.12.2024 г., ЧСИ е констатирал, че в имота е намерено лицето П.А.К. (управител и едноличен собственик на капитала на „Елпак“ ЕООД), който е заявил: че ползва имота от 2001 г. като физическо лице, че взискателят е собственик на имота „по документи“ и никога не е ползвал имота; че имотът се използва за лични нужди на К. и за нуждите на неговите търговски дружества от групата на „Елпак“, че на място на звънеца на входната врата на блока и на вратата на апартамент има табели „Елпак“ ЕООД, че имотът се използва за офис. За установяване на посочените обстоятелства ЧСИ е разпитал свидетели, доведени от К., които са заявили, че имотът се използва от П. К. – лично или чрез служители на негови 2 дружества, че П. К. е купил имота е и направил всички довършителни работи в него, че имотът се използва за осъществяване на търговска дейност на дружествата на П. К..
Въз основа на посоченото ЧСИ е приел, че П.А.К. се явява трето за спора лице, което е доказало, че осъществява фактическа власт за себе си за период преди образуване на делото, решението по което се изпълнява, както и че няма доказателства взискателят да е осъществявал някога фактическа власт по отношение на имота, съответно – отказал е да извърши поисканото изпълнително действие.
Въз основа на изложеното съдът намира, че отказът на ЧСИ е неоснователен.
Действително, формално П.А.К. е трето за спора лице, доколкото длъжник по изпълнителното дело и ответник по делото, решението по което е предмет на принудително изпълнение, е „Елпак“ ЕООД. В същото време, както е посочено и от ЧСИ, П.А.К. е управител и едноличен собственик на дружеството-длъжник „Елпак“ ЕООД. Доколкото ЧСИ безспорно е установил, че в имота се извършва търговска дейност, тъй като се използва за офис и има означения на дружеството-длъжник, и предвид факта, че „Елпак“ ЕООД е дружество, собственост на П.А.К., то няма как да се приеме в рамките на изпълнителното производство и то само въз основа на показания на свидетели, доведени от П.А.К., че последният осъществява фактическа власт по отношение на имота в лично качество.
Както беше посочено, с влязло в сила решение на Софийски районен съд е установено, че държател на имота е „Елпак“ ЕООД. Юридическите лица участват в гражданските правоотношение и изразяват своята воля чрез законните си представители, поради което няма как безспорно да се приеме, че П.А.К. е действал в лично качеството, доколкото същият се явява едноличен собственик и законен представител на „Елпак“ ЕООД. Отказът на ЧСИ да изпълни поисканото изпълнително действие при посочените обстоятелства на практика означава отказ да бъде изпълнено влязло в сила съдебно решение, което е недопустимо.
На основание чл. 523, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. В протокола съдебният изпълнител посочва начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането на делото. Ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението. Във връзка с изложеното и ако се приеме, че действително П.А.К. действа като трето лице, а не като законен представител на длъжника, то ЧСИ е следвало да отложи изпълнението и да даде възможност на третото лице да поиска спиране на изпълнението, тъй като очевидно в случая е налице спор за собственост 3 между взискателя и П.А.К., който няма как да бъде решен от ЧСИ, въпреки изложените от него мотиви, послужили му като основание за постановения отказ.
Следователно, отказът на ЧСИ Р.М. да извърши поисканите изпълнителни действия по изпълнително дело № 20247900402900, а именно – въвод във владение на следния имот – ап. 1, намиращ се в гр. София, ул. „*******, ет. 1, следва да бъде отменен.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ Р.М. да извърши поисканите от Д.Р.В. (в качеството на взискател), действаща като ЕТ „М.-Д.К.а“, изпълнителни действия по изпълнително дело № 20247900402900, образувано срещу „Елпак“ ЕООД, а именно – въвод във владение на следния имот – ап. 1, намиращ се в гр. София, ул. „*******, ет. 1, като УКАЗВА на ЧСИ Р.М., че следва продължи изпълнителните действия по изпълнително дело № 20247900402900, като извърши въвод във владение на следния имот – ап. 1, намиращ се в гр. София, ул. „*******, или отложи същия по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4