Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 517 от 14.11.2018, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 225/2017
Вид
Решение № 517
Подписан
14.11.2018
В сила
14.01.2019
Състав
РУМЯНА БОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.17 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.63, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.96, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.97 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147 · Търговски закон
  • чл.309 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ / 14.11. 2018 Година гр. С.З.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

На

09.10. 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

СЕКРЕТАР: Таня Кемерова

Като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

Търг.д. № 225 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази:

Предявен е главен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на 550 000лв., както и евентуално съединен с него иск по чл.79 ЗЗД за същата сума, предявен като частичен.

Производството е образувано по искова молба, подадена от “Ф.Г.1” ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул."***, представлявано от управителя Д.Д.Г.-П.против “М." ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул."****, с управител Н.М.С.; “Г.С.ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С.-1504, район ****, с управител С.А.Г. и С.А.Г.,

ЕГН:********** постоянен адрес:***, като предявените искове са - главен иск по чл.92 ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на 550 000лв. и евентуално съединен с него иск по чл.79 ЗЗД, предявен като частичен за същата сума от 550 000лв.

Ищецът твърди, че поради необходимост от допълнителни средства за извършване на дейността си, ищцовото дружество се обърнало към втория ответник „Г.С.ООД за предоставяне на заем в размер на 150 000 лева. Вторият ответник е поставил въпроса за обезпечаване на задължението и след като е разбрал, че ищецът „Ф.Г.1" ЕООД е титуляр на вземане срещу „Т.К.К." АД - в несъстоятелност в размер на 330 хиляди евро (главница 300 000 евро и неустойка 30 000 евро), както и разноски 32 910лв. плюс законна лихва от 15.01.2010г., „Г.С.ООД, в лицето на управителя си С.А.Г., е предложил като обезпечение на заема, вземането да бъде прехвърляно на „Г.С.ООД с договор за цесия, за периода на действие на договора за заем, както и че след връщането на дадената в заем сума вземането да бъде върнато обратно от „Г.С.ООД на ищеца с огледална цесия. Въз основа на решение от 28.02.2012г. на едноличния собственик на капитала Бонка Генчева Тенева, взето по реда на чл.147 от ТЗ, тогавашният управител С.И.И.упълномощила представител за подписването на договор за цесия на същата дата 28.02.2012г. за транслация на правата над цитираното по-горе вземане на обща стойност 330 000 евро (със законната лихва) и 32 910 лева разноски срещу записана цена от 100 000 лева, която да бъде заплатена по банковата сметка на ищеца в „БАКБ" АД.

Подписите на страните върху договора за цесия са заверени нотариално пред нотариус П. К. в гр.В.Т., към когото страните са насочени от неговия брат адвокат К.К., „случайно" се оказал по-нататъшния пълномощник на „Г.С.ООД и доверено лице на С.А.Г., включително и пълномощник при отчуждаването на цедираните права в полза на първия ответник „М." ЕООД, ЕИК****.

Сочи се, че симулативността на договора за цесия С.А.Г. (третият ответник) лично и в качеството си на управител на „Г.С.ООД признал в обратно писмо от същата дата 28.02.2012г., с което декларирал, че договорът за цесия от 28.02.2012г. е привидно съглашение по чл.17 от ЗЗД и прикрива договор за паричен заем, а цесията всъщност е обезпечение по договора за паричен заем. И още, че действителното правоотношение между страните е договор за паричен заем за сумата от 150 000 лева, които трябва да бъдат преведени от „Г.С.ООД на „Ф.Г.1" ЕООД и върнати от „Ф.Г.1" ЕООД на „Г.С.ООД в срок до четири месеца от подписването на договор за цесия (т.е. от 28.02.2012г.).

В исковата молба се посочва, че в обратното писмо от 28.02.2012г. се прогласява действителната воля на страните: да сключат симулативно (прикриващо) споразумение - договор за цесия, а дисимулираното (прикритото) им споразумение в действителност да е договорът за заем.

Ищецът сочи, че в обратното писмо се разглеждат още и хипотези, представляващи развитие на правоотношението, и съответно се уговарят задължения на страните, ако предвидените хипотези възникнат. В обратното писмо С.А.Г. лично и като управител на “Г.С.ООД се задължил да заплати неустойка в размер на 550000 лева /петстотин и петдесет хиляди лева/, заедно с допълнителни плащания по изпълнително дело № 389/2012г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов с район ОС гр.Хасково в случай на нарушение или неизпълнение на което и да е от посочените задължения страна на „Г.С.ООД и лично от физическото лице С.А.Г..

Посочва, че договорът за цесия от страна на „Ф.Г.1" ЕООД е подписан от пълномощник, който е действал с нотариално заверено пълномощно с пореден регистьрен № 934/28.02.2012г. на нотариус П. И. № 308 на НК.

Сочи се, че за вземането на „Ф.Г.1” ЕООД към „Т.К.К." АД в размер на 330 000 евро (със законната лихва) и разноски 32 910 лева има издаден изпълнителен лист от 03.02.2010г. по ч.гр.д.№798/2010г. на РС С.З.. Това вземане, предмет на цесията, имало статут на „прието вземане" в производството по несъстоятелност срещу длъжника „Т.К.К." АД, т.е. цедираното вземане имало реални шансове да бъде събрано в пълен размер.

Ищецът твърди, че на

02.03.2012г. по банкова сметка *** „Г.С.ООД сумата от 100 000 лева, която е осчетоводил в счетоводството си, като получен заем, видно от хронологична и синтетична ведомост за периода 01.01.2012г. - 31.03.2012г. позиция №159 - други заеми и дългове, кореспондентска сметка №5041 - извлечение от счетоводните записвания на ищеца. Следователно мнимият цедент осчетоводил според реалната воля на страните.

В исковата молба се посочва, че между страните е подписано споразумение във връзка с подписаното помежду им обратно писмо от 28.02.2012г. С него на 28.06.2012г. страните предоговорили първоначалния падеж, като уговорили продължаване на срока на действие на договора за заем, оформен като цедиране на вземане, за нов срок от шест месеца. Страните коментирали непредоставянето на пълния размер на договорената първоначално сума на заема от 150 000 лева, като приели, че разликата за ефективно платените 100 000 лева до договорените първоначално 150 000 лева няма да бъде предоставяна „за момента". На следващо място страните констатирали, че към този момент нямат постъпили суми от продажбата на имот с идентификатор ***, който имот е третиран в една от хипотезите на обратното писмо от 28.02.2012г. Накрая в споразумението от 28.06.2012г. страните договорили и размера на лихвата, която „Ф.Г.1" ЕООД дължи за ползването на предоставената в заем сума от 100 000 лева, като договорили лихва от 2% месечно.

Сочи се, че впоследствие страните с анекс изменили срока на това свое споразумение от 28.06.2012г., като договорили продължаване срока на неговото действие до 20.08.2013г., на която дата дадената сума от 100 000 лева, заедно с натрупаната лихва за периода, следвало да бъде върната от „Ф.Г.1" ЕООД на „Г.С.ООД или на С.А.Г. по посочена от тях банкова сметка. ***братното цедиране (връщането) на вземането в размер на главница 100 000 лева и 36 000 лева лихва (по 2% месечно за период от почти 18 месеца - от 28.02.2012 до 20.08.2013г.).

Ищецът сочи, че заемната сума от 100 000 лв. при предоставянето й е била наредена по банкова сметка, ***имия за плащане в брой предел от 15 000 лева, съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой и съответно връщането на сумата от 100 000 лв. плюс натрупаната лихва е следвало задължително да бъде извършено по банкова сметка, ***.

Посочва, че междувременно ищецът узнал случайно, че пълномощникът на втория ответник адв.К.Д.К., се готви да отчужди от името на същия полученото с цесията вземане, като е получил от „А.Ф.1" ЕООД капаро в размер на 10 000 лв. по договор за цесия между „Г.С.ООД като цедент и „А.Ф.1" ЕООД като цесионер. Счита това за индиция, че вторият ответник още тогава е имал намерение да злоупотреби с предоставеното му (като обезпечение) вземане, оформено като цесия. Тогавашният управител на ищцовото дружество С.И.своевременно е разбрала за тези му намерения и го предупредила, че ще подаде сигнал за измама.

В исковата молба се посочва, че до 20.08.2013г. (датата на падежа) ищецът не е разполагал с предоставена от „Г.С.ООД или от С.А.Г. банкова сметка, ***щеца за предоставяне на такава. Заявява, че непредоставянето на банкова сметка *** за добросъвестния ищец да изпълни задължението си за връщане на заетата сума от 100 000 лева и лихвата от 2% месечно, договорена между страните със споразумението от 28.06.2012г., както и че представлява виновно поведение на кредитора, който не дава необходимото съдействие на длъжника си (ищеца) да изпълни задължението си, както разпорежда чл.63, ал.1 във вр. с чл.95 от ЗЗД. Правната последица от непредоставянето на съдействие от страна на кредитора е изпадането на кредитора в забава, която забава освобождава длъжника от неговата забава, стига длъжникът да докаже, че е могъл да изпълни коректно и в срок - чл.96, ал.1 от ЗЗД.

Твърди, че „Ф.Г.1" ЕООД действително е имал готовност да изпълни изцяло и в срок задължението си на 20.08.2013г., като това е удостоверено от помощник нотариус Г.Г.при нотариус П. И. рег.№ 308 по описа на НК, на когото са предоставени 140 банкноти в купюри от по 500 евро, чиито индивидуализиращи номера подробно и последователно са изписани от помощник нотариуса в съставения на 20.08.2013г. констативен протокол акт № 15, том II, регистър № 4556 от 20.08.2013г. Според протокола, в 14:10ч. в кантората на нотариуса се е явила С.И.И., единствен управител на „Ф.Г.1" ЕООД към онзи момент, и е заявила, че има готовност да изпълни общо задължение от 136 000лева, от които главница 100 000 лева и 36 000 лева лихва, но поради липса на предоставена сметка не може да извърши ефективно плащане.

Ищецът посочва, че още на следващия ден - 21.08.2013г. „Г.С.ООД извършил отчуждаване на полученото с цесия вземане в полза на „М." ЕООД. Така на 21.08.2013г. вторият ответник „Г.С.ООД извършил цесия от своя страна на първия ответник „М." ЕООД, като прехвърлил цедираното от ищеца вземане срещу „Т.К.К." АД в несъстоятелност в размер на 300 000 евро главница; 30 000 евро неустойка (със законната лихва) както и разноски в размер на 32 910лева за сумата 150 000 лева, платена по сметка на „Г.С.ООД от приобретателя „М." ЕООД. Т.е. процесното вземане, вместо да бъде върнато на „Ф.Г.1" ЕООД срещу плащане на сумата от 136 000лв. (главница 100 000 лева и 36 000 лева лихва) е прехвърлено на едно трето за правоотношението лице, като договорът е нотариално заверен на същата дата 21.08.2013г. от нотариус Д. Г. рег.№403 на Нотариалната камара и впоследствие е вписан в Агенцията по вписванията на следващия ден 22.08.2013г. под №241, том I, с рег. №7132, двойно входящ регистър №7114.

В исковата молба се посочва, че виждайки отчуждаването на цедираните права, вписано в имотния регистър, тогавашният управител на ищеца С.И.е преустановила усилията си по чл.97 от ЗЗД - да вложи дължимото на подходящо място, определено от Районния съд по местоизпълнението, тъй като е било безсмислено да се извърши изпълнение на кредитор, който от една страна препятства самото изпълнение, а от друга страна злонамерено е отчуждил насрещната, очаквана от длъжника престация - симулативно цедираното вземане.

Ищецът твърди, че при подписването на договора за цесия от 21.08.2013г. „Г.С.ООД е действал чрез пълномощник - адв. К.Д.К., който е бил изрично упълномощен с нотариално заверено пълномощно, което според ищеца означава, че „Г.С.ООД се е готвил да се обогати чрез продажба на оформеното с цесия обезпечение, а не от натрупаната лихва за периода на ползване на предоставената в заем сума.

Сочи, че синдикът на длъжника „Т.К.К." АД (в несъстоятелност) Ванко Петров М. е бил уведомен от „Г.С.ООД чрез пълномощник адв.К. за извършената цесия на вземането в полза на „М." ЕООД, като е получил уведомлението още на следващия ден след цесията - 22.08.2013г.

Заявява, че вземането, с което е бил обезпечен договора за заем на ищеца безвъзвратно е загубено за същия и че е било използвано от едно трето лице („М." ЕООД) за придобиването на един стойностен недвижим имот, като вредата за ищеца от загубата на това вземане е в пълния паричен размер на неговия номинал.

Счита, че вина за така причинените на ищеца вреди от действията на втория и третия ответник носи и „М." ЕООД, затова и той носи същата отговорност.