Решение № 2 от 04.01.2023, Районен съд - Нова Загора
- Съд
- Районен съд - Нова Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 462/2022
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 04.01.2023
- В сила
- 27.01.2023
- Състав
- ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ЙОРДАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 127, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.127, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.4, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Нова Загора, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20222220200462 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от И. Г. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес:
****адрес за връчване на призовки,съобщения и книжа-гр. Сливен, ул. „Г. С. Раковски" № 13, ет. 2, офис 5- чрез адв. С. С. от Адвокатска колегия- Сливен против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/№ 22-0306-000218 от 15.04.2022г., издадено от ВПД НАЧАЛНИК СЕКТОР В ОДМВР- СЛИВЕН РУ - НОВА ЗАГОРА.
В жалбата се твърди,че с обжалваното от наказателно постановление ВПД НАЧАЛНИК СЕКТОР ОДМВР СЛИВЕН , РУ- НОВА ЗАГОРА е наложил на И. Г. Д. от ****, глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 632124 от 31.03.2022г., съставен от Н. М. М.- мл. автоконтрольор при РУ- Нова Загора, ОДМВР Сливен.
Видно от обстоятелствената част на оспорваното наказателно постановление,жалбоподателят на 31.03.2022г. около 16:35ч. в гр. Нова Загора на ул.
„Патриарх Евтимий" до автосалон „ Антониони" управлявал специален автомобил „Форд Транзит“ с per. номер ****, собственост на С.Д.Г. от *** като превозва купе черно на цвят с незначителни неизправности по укрепването му, тоест- товарът е укрепен и обезопасен с два бр.колани с пристягащи лебедки, които са без стикери за качество, пригодност и товароносимост, но коланите са с разкъсвания и единият от тях е без кука осигуряваща захващането към платформата и превозваща автомобила,не представя контролен талон към 1
СУМПС и СУМПС.
Според административно наказващия орган, водачът И. Г. Д. виновно е нарушил чл.
177, ал.4, т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Оспорва се наказателното постановление в частта, в която на И. Г. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за виновно нарушаване на чл. 177, ал.4, т.1 от ЗДвП, като се твърди, че в оспорваната част наложеното наказание е материално и процесуално незаконосъобразно, по следните съображения:
В издаденото НП на водачът на специален автомобил Форд Транзит с рег.номер **** е вменено нарушение на чл.127, ал.4, от ЗДвП изразяващо се в това, че на посочената дата и място е управлявал Специален автомобил Форт Транзит с Per номер **** със значителни неизправности по укрепване на товара.
В предвидения от закона срок, като засегнат от издаденото наказателно постановление го ОБЖАЛВА в ЧАСТТА, в която на И. Г. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева като счита, че е налице МАТЕРИАЛНА И ПРОЦЕСУАЛНА НЕЗАКОАОСЪОБРАЗНОСГ на следните основания:
Обезопасителните средства, които се използват за обезопасяване на товарите, трябвало да предпазват от накланяне или преобръщане на товара и да издържат на сили произтичащи от ускорявания или забавянията на превозното средство съгласно чл. 7 ал 1 от наредба № 7 от 27. 04. 2018г за укрепване на превозваните товари. Същите не трябвало да застрашават безопасното управление на превозното средство и останалите участници в движението, както и живота, и здравето им. В чл.7 ал.4 на същата наредба били регламентирани методите на укрепване на товарите. В случая е осъществен метода на превързване към лебедка, като наредбата не посочвала, дали това да е с кука или пряко завързване . Водача се е презастраховал с втори колан, по които има следи от разкъсвания , но и единият е достатъчен за да осигури безопасното превозване на товара.
В случая товара бил с обем, височина и тегло, за който не е имало опасност от накланяне или преобръщане на товара и в този смисъл не е било необходимо специално укрепване. Въпреки това е бил обезопасен с колани, които според наказващия орган не отговаряли на изискванията на наредбата, с което жалбоподателя не е съгласен, тъй като същият не е бил изместен, не е бил извън габаритите на платформата и не е имало опасност от изпадане и са осигурявали достатъчна сигурност на товара и безопасност на другите участници в движението.
Моли съда да постанови решение,с което, ДА СЕ ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0306-000218/ 15.04.2022г., издадено от ВПД Началник сектор ОДМВР Сливен РУ Нова Загора, в обжалваната част, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
АНО-ОД МВР Сливен не изразява становище по жалбата.
Районна прокуратура Сливен не изразява становище по жалбата.
В откритото с.з.се явява единствено адв.С.С.,процесуален представител на 2 жалбоподателя,който заяви,че поддържа жалбата на изтъкнатите в същата основания.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 31.05.2022 г., около 16.35 ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил "ФОРД ТРАНЗИТ",специален автомобил, с рег. №****,собственост на С.Д.Г. с ЕГН**********, от *** в гр. Нова Загора, по ул.“Патриарх Евтимий“,до автосалон „Антониони“,в посока западизток, като превозвал купе за лек автомобил,черно на цвят с незначителни неизправност по укрепването му-„товарът е укрепен и обезопасен с два броя колани с пристягащи лебедки,които са без стикери за качество,пригодност и товароносимост,но коланите са с разкъсвания и единият от тях е без кука,осигуряваща захващането към платформата на превозващия автомобил.Водачът не представил СУМПС и КТ към СУМПС“.Водачът бил спрян за проверка от служителите на ОД МВР-Сливен,РУ Н.Загора-свидетелят Д.П. и Н.М.,които приели, че водачът е нарушил изискванията на Наредба № 7/27.04.2018г.във връзка с разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, поради което съставили срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA
№6321124/31.03.2022г.Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на същата дата му бил връчен препис от него. Срещу акта не постъпило възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,от нарушителя.
В откритото с.з.бе разпитан като свидетел и Г.А.,който твърдеше,че товара е бил добре обезопасен и овързан към платформата и че имало надписи по коланите.Товара бил привързан и с метално въже.
Въз основа на така съставения АУАН ВПД Началник сектор към ОД МВР,РУ Н.Загора издал НП № 22-0306-000218/15.04.2022г., с което на основание чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП,/както и още две наказания по чл.183,ал.1,т.1 и т. 2 от ЗДвП в размер на по 10 лева/. НП е било връчено на 28.09.2022 г.,а жалбата е подадена на 05.10.2022г.по пощата.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.П. и Г.А., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата констатации се установяват от показанията на свидетелите, на които съдът даде вяра, като последователни и логични. Те съответстват и на обстоятелствата посочени в жалбата, които не оспорват фактическата обстановка,с изключение на начина на закрепването на товара, а се излагат твърдения, че същият е бил достатъчно добре укрепен. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е 3 инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с цитираната в НП заповед.
В АУАН и обжалваното НП деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 177, ал.
4, т. 1 от ЗДвП. Тази разпоредба по същество не е с чисто санкционен характер, тъй като описва и състав на нарушение, чиито съставомерни елементи съвпадат с тези, уредени в чл.
127, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради което допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила би могло да се приеме, че не е от категорията на съществените, тъй като не е препятствало нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява. Във фактическия състав на нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП се сочи,че „Който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от:
1. петстотин лева – при констатирани незначителни неизправности при укрепването на товара;
Съдът счита,че в случая е необходимо да бъдат посочени допълнителни обективни елементи на нарушението и необходимото описание от фактическа страна,които липсват в нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП е с бланкетна диспозиция, доколкото препраща към конкретни нарушени изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари (Наредбата). В този подзаконов нормативен акт са разписани конкретни правила и изисквания за укрепване на товарите, както и методите за оценка дали същите са спазени, като бланкетната норма на чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП е налагала нейната диспозиция да бъде запълнена, като се опишат именно тези правила и изисквания от Наредбата, които са били нарушени с конкретния превоз. Това обаче не е сторено нито от актосъставителя, нито от АНО. Още повече, че не е описано как е следвало да бъде обезопасен товарът, за да може да се извърши и преценка за степента на риска на неизправностите, свързани с укрепването, класифицирани със съответните им характеристики в чл. 9, ал. 5 от Наредбата като незначителна, значителна и опасна.
Последното обстоятелство е елемент от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя нарушение, като санкцията в чл. 177, ал. 4 от ЗДвП е диференцирана именно спрямо констатираната от контролните органи степен на опасност.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,но само в обжалваната част.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят има право на 4 разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния представител на жалбоподателя, като видно от представения договор за правна защита и съдействие удостовереното възнаграждението в размер на 300 лв. е платено в брой. Размерът на адвокатското възнаграждение е в минимално предвидения такъв в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на въззиваемата страна за неговата прекомерност е неоснователно. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия, както и имуществения интерес, поради което следва да бъде платен от въззиваемата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0306-000218/15.04.2022 г., издадено от ВПД Началник сектор към ОД МВР-Сливен,РУ Н.Загора, В ЧАСТТА,с която на основание чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП на И. Г. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес: ****, *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500/петстотин/ лева за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП ,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПОТВЪРЖДАВА постановлението в ОСТАНАЛАТА му част.