Решение № 855 от 15.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. С., 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20211110172084 по описа за 2021 година

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила на 24.01.2023 г. решение по чл. 344, ал. 1 ГПК е допуснато да се извърши съдебна делба между Е. Б. Н. с ЕГН **********, С. Б. В., с ЕГН ********** и З. М. Н., с ЕГН ********** по отношение на следните недвижими имоти:

1/ АПАРТАМЕНТ .. с идентификатор . по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № ../06.03.2009 г. на изпълнителния директор на А.., с площ 47,97 кв. м., с адрес: гр. С., район „М.“, ж.к. „М. .., разположен в жилищна многофамилна сграда с идентификатор ., изградена в поземлен имот с идентификатор ., ведно с избено помещение .. с площ 2,57 кв. м. и 1,245 % ид.ч. от общите части на сградата, при следните квоти: 1/3 ид.ч. за Е. Н., 1/3 ид.ч. за С. В. и 1/3 ид.ч. за З. Н.;

2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор . по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № ../10.07.2012 г. на изпълнителния директор на А.., с площ 948 кв. м., с адрес: гр. С., район „С.., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 330а, при следните квоти: 2453/6168 ид.ч. за Е. Н., 2453/6168 ид.ч. за С. В. и 1262/6168 ид.ч. за З. Н.;

3/ ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ..1 по КККР на гр.

С., одобрени със Заповед № ../10.07.2012 г. на изпълнителния директор на А.., със застроена площ 78 кв. м., брой етажи: 2, с адрес на сградата: гр. С., район „С.., построена в поземления имот с идентификатор ., при следните квоти: 5/12 ид.ч. за Е.

Н., 5/12 ид.ч. за С. В. и 2/12 ид.ч. за З. Н.;

4/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .. по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № ../11.01.2011 г. на изпълнителния директор на А.., с площ 486 кв. м., с адрес: гр. С., район „П.., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по 1 предходен план: 442, кв.: 16, парцел .., при следните квоти: 1/3 ид.ч. за Е. Н., 1/3 ид.ч. за С. В. и 1/3 ид.ч. за З. Н..

С определение от 23.08.2023 г. са определени привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, като З. М. Н. е осъдена да заплаща на Е. Б. Н. и С. Б. В., до приключване на делбата с краен съдебен акт, сумата 172,50 лв. на месец на всяка от тях, представляваща обезщетение за ползване на приспадащите им се квоти в съсобствеността на поземлен имот с идентификатор ., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор № ..1, находящ се в гр. С., ул. „..

За разглеждане във втората фаза е приета възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК на З. М. Н..

По извършване на делбата съдът намира следното:

Основен принцип в делбеното производство е делбата да бъде извършена така, че всеки съделител да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари - чл. 69, ал. 2,изр. 1 и 2 ЗН. Този принцип може да бъде реализиран както чрез теглене на жребие, така и посредством разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, но не и чрез изнасяне на имота на публична продан. Затова преди да пристъпи към способа по чл. 348 ГПК съдът следва да се произнесе по приложимостта на останалите, уредени в закона способи за ликвидиране на съсобствеността, като тези по чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК са предпоставени от наличието на заявено в срок искане и осъществяване на законоустановените условия за всяко от тях.

В случая допуснатите до делба имоти са неподеляеми съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, но броят им е равен на броя на съделителите. Един от тях – съделителят З. М. Н., е направил възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК в срока за това по отношение на поземлен имот с идентификатор ., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор № ..1, находящ се в гр. С., ул. „..

Основателността на претенцията предпоставя процесният имот да е неподеляем; жилищен; съсобствеността да е възникнала от наследяване, предявилият претенцията съделител да е живял в имота към момента на откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот.

Основното законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Същият следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ (ДВ, бр. 1 от 2002 г.), както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ.

В разглеждания случай е безспорно между страните, че имотът, чието възлагате се иска, е жилищен. По реда на чл. 349 ГПК могат да се възлагат жилище, завършено и в строеж, учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване и жилищностроителен парцел /вж. Постановление № ..., Пленум на ВС/. Същият е реално неподеляем, като съсобствеността по отношение на него е възникнала в резултат на наследяване. Тези обстоятелства се установяват по делото и въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-техническата експертиза.

Не се спори също така, че съделителят З. М. Н. живее и ползва изцяло процесното жилище от много години, включително и към момента на откриване на наследството е живял с общия наследодател в този имот.

2

Единственият спорен между страните въпрос по същество е свързан с обстоятелството дали съделителят З. М. Н. притежава друг жилищен имот по смисъла на цитираната разпоредба, като ищците считат, че учреденото в нейна полза пожизнено безвъзмездно право на ползване върху друг от делбените имоти – апартамент с идентификатор ., обезпечава жилищната й нужда, респективно изключва приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК.

В тази връзка следва да се посочи, че последователно в съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че притежаването на право на ползване или на идеална част от друг недвижим имот, не е пречка за възлагане на делбения имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК / ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 72 от 8.06.2015 г. по гр. д. № 6017/2014 г. на ВКС; Решение № 229 от 07.04.2010 г. по гр. д.

№ 14/2009 г. на ВКС, Решение № 688/19.10.1992 г. по гр. д. № 521/92 г. на ВС и др./.

Това разрешение се обосновава с факта, че притежаването на идеална част от друг жилищен имот не се приравнява на пълноправно право на собственост с оглед вътрешните отношения между съсобствениците и правото да си служат с общата вещ съобразно правата им в съсобствеността - чл. 31 ЗС, а правото на ползване е ограничено вещно право и включва правото да се ползва лично вещта съобразно нейното предназначение, като същото не може да бъде приравнено на правото на собственост по смисъла на чл. 349, ал. 2 ГПК. Правото на ползване е от значение, когато е налице конкуренция на възлагателни претенции между двама или повече съделители, които не притежават собствени жилища, каквато не е налице в настоящото производство. Учреденото в полза на съделител ограничено вещно право върху друг жилищен имот, който в процесния случай се явява и един от делбените имоти, е обстоятелство, което не е пречка за възлагането /в този смисъл е Решение № 688/19.10.1992 г. по гр. д. № 521/92 г. на ВС, Решение № 677 от 25.10.2004 г. на ВКС по гр. д. № 263/2004 г., Решение № 621 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1774/2008 г., Решение № 1431 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6143/2007 г. и др./.

Предвид изложеното и доколкото представената по делото декларация от съделителя З. Н. представлява годно доказателство за установяване на обстоятелството, че същата не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата и при липса на данни в обратна насока, съдът намира, че са налице основанията по чл. 349, ал. 2 ГПК и поземлен имот с идентификатор ., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор № ..1 на обща стойност 284 000 лв. следва да бъде поставен в дял на З. Н., която да бъде осъдена в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане да заплати парично уравнение на останалите съделители съобразно дяловете в съсобствеността. Съгласно чл. 349, ал. 6 ГПК ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

След възлагането в дял на ответницата на поземлен имот с идентификатор ., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор № ..1, на основание чл. 349, ал.

2 ГПК, останалите делбени имоти следва да бъдат разпределени в изключителна собственост на останалите съделители за уравнение на дяловете им в съсобствеността.

За тази цел съдът съобразява заявеното от съделителите желание, в дял на С. В. да се постави поземлен имот с идентификатор .. на стойност 113 200 лв. Следователно в изключителна собственост на Е. Н. следва да бъде разпределен делбеният имот – апартамент .. с идентификатор . на стойност 131 350 лв., като при уравнението на 3 дяловете в нейна полза да бъде отчетено и учреденото върху имота право на ползване.

За изчисляване на правото на ползване следва да бъде приложена разработената в чл. 23 от приложение № 2 към ЗМДТ методика. Съгласно посочената разпоредба данъчната оценка на вещното право на ползване се определя по следната формула:

ДОПП = ДО х Кс където: ДО е данъчната оценка на имота или на част от него в левове, върху който се учредява правото, Кс е коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, с точност до три знака след десетичната запетая. Кс = (1 - 1,05-n ), където „n“ е броят години, за които е учредено правото. Коефициентът не може да бъде по-голям от 0,900. Според ал. 2 когато правото на ползване е учредено за неопределен срок, броят години, за които е учредено правото, се изчислява, като от 70 се извади възрастта на ползвателя, а ако те са повече от един – възрастта на най-младия. Когато ползвателят е на повече от 70 години, за брой години се приемат 5.

В конкретния случай към 2023 г. З. Н., родена на 02.07.1953 г. е била на 70 годишна възраст, поради което ползването се приема за 5 години. Стойността на отстъпеното вещно право на ползване се равнява на 131 350 х 0,2164 или сумата от 28 424 лв. Следователно пазарната стойност на недвижимия имот, представляващ апартамент .. след приспадане на запазеното вещно право на ползване върху него е 102 626 лв.

Съгласно гореизложеното и предвид заключението на допуснатата по делото техническа експертиза, стойността на поземлен имот с идентификатор . възлиза на сумата 222 500 лв., на жилищна сграда с идентификатор ..1 -на сумата 61 500 лв., на апартамент .. в гр. С. - 102 626 лв., а стойността на поземления имот с идентификатор .. възлиза на сумата 113 200 лв.

Предвид установените с решението по допускане на делбата квоти, стойността на дяловете на всеки от съделителите се равняват на сумите, както следва: за З. Н. – сумата от 127 716,48 лв. /1/3 от 102 626 + 1262/6168 от 222 500 + 2/12 от 61 500 + 1/3 от 113 200/; за С. В. – сумата от 186 054,76 лв. /1/3 от 102 626 + 2453/6168 от 222 500 + 5/12 от 61 500 + 1/3 от 113 200/; за Е. Н. - сумата от 186 054,76 лв. /1/3 от 102 626 + 2453/6168 от 222 500 + 5/12 от 61 500 + 1/3 от 113 200/.

При извършването на делбата съгласно горепосоченото З. Н. ще получи имот на стойност 284 000 лв., С. В. на стойност 113 200 лв., а Е. Н. на стойност 102 626 лв. При това положение сумата, която З. Н. следва да бъде осъдена да заплати за уравнение на дяловете на останалите съделители е в общ размер 156 283,52 лева, от които 72 854,76 лв. на С. В. и 83 428,76 лв. на Е. Н..

На основание чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете. Всяка от страните следва да понесе разноските за адвокат, каквито е направила. Същите не следва да се разпределят според специалното правило на чл. 355, ал. 1 ГПК, доколкото в производството по делба се упражнява правото на делба на всички страни. Искането за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК не представлява отделна претенция по смисъла на чл. 355 ГПК, респективно не следва 4 да бъдат присъждани разноски в тази връзка.