Определение № 14595 от 16.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14595 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110129204 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която се моли да бъде изменено Решение № 5315 от 19.03.2026 г., постановено по гр. д. № 29204/2025 г. по описа на СРС, 168 състав, в частта за разноските. Ищецът твърди, че съдът неправилно му е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро, вместо претендираното и доказано адвокатско възнаграждение в размер на 244 евро, за което е бил представен договор за правна защита и съдействие.

Молбата е изпратена за становище на насрещната страна и в установения срок е постъпил отговор от особения представител на ответника Т. Т. Т. – адв. Д. К.. С отговора се изразява становище за неоснователност на молбата, като алтернативно е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

Съдът намира, че молбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Действително, от представения по делото Договор за правна защита и съдействие се установява, че ищецът е уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 244 евро с ДДС. В постановеното по делото решение съдът е присъдил в тежест на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро, вместо сторените разходи за адвокатска защита.

Въпреки това, съдът намира за основателно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.

Съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Също така, национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва.

Съдът намира, че в конкретния случай Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, поради което не следва да се прилага.

1

Това е така, тъй като на първо място делото не се характеризира с висока фактическа и правна сложност. Касае се за типичен казус, по който има множество произнасяния на съдилищата, като не е налице противоречива практика. На следващо място, по делото е проведено само едно съдебно заседание.

Следва да се държи сметка и че искът е с изключително нисък материален интерес, а именно 189.21 евро (материалният интерес е по-нисък от претендираното адвокатско възнаграждение от 244 евро).

Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния случай уредбата на НМРАВ не преследва легитимни цели, като прилагането от съда ще доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необосновано висока тежест за ответника, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС съдът не следва да я прилага.

Ето защо съдът намира, че тъй като не може да се приложи НМРАВ съгласно вече цитираното решение на СЕС, то възнаграждението за осъществената правна защита следва да се определи по Наредбата за заплащането на правната помощ по аналогия. Целта както на ЗПрПом, така и на чл. 38 от ЗАдв е да се създаде правна възможност на финансово затруднени лица да ползват услугите на адвокат, като регламентацията на възможностите за предоставяне на правна помощ има сходни характеристики. В случая, предвид ниския материален интерес и вече изброените обстоятелства относно фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на 100 евро.

Доколкото с Решение № 5315 от 19.03.2026 г. вече са присъдени разноски в размер на 50 евро, решението следва да бъде изменено, като ответникът бъде осъден да заплати още 50 евро за разликата до определения размер от 100 евро. За разликата над 100 евро до претендираните 244 евро молбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал.1 ГПК Решение № 5315 от 19.03.2026 г., постановено по гр. д. № 29204/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 168 състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ КАТО:

ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, още сумата от 50.00 евро (за разликата от вече присъдените 50 евро до пълния уважен размер от 100 евро), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗД "БУЛ ИНС" АД, депозирана по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК, за присъждане на разликата над 100 евро до претендирания размер от 244 евро адвокатско възнаграждение.

Настоящото определение подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от същото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2