Решение № 69 от 29.11.2023, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 65

Разград, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Разград - I тричленен състав, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

СВЕТЛА

РОБЕВА

Членове:

МАРИН МАРИНОВ

ЮЛИЯНА

ЦОНЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и с участието на прокурора ИВА РАШКОВА РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИН МАРИНОВ канд № 70 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от

Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Новакови Комерс” ЕООД, гр. Разград с ЕИК *********, чрез адв. В.Д. от АК - Варна, против Решение № 40 от 27.06.2023 год., постановено по АНД № 249 по описа за 2022 год. на Районен съд – Исперих. С него съдът е потвърдил НП № 17-2200055 от 03.10.2022 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград, с което на основание чл. 413, ал. 2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 52, ал. 2 и ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. В касационната жалба и по същество се твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В подкрепа на сочените отменителни основания се излагат доводи, че жалбоподателят не е извършил описаните в АУАН и НП нарушения, че възложител и строител на обекта не е „Новакови Комерс” ЕООД, а други лица, които са били задължени да провеждат ежедневен инструктаж на работниците, включително информиране за опасните зони в обекта, и да предприемат необходимите мерки за предпазване на работниците при влизане в опасните зони. Твърди се още, че липсва яснота по отношение на това в какво качество е привлечен жалбоподателя към отговорност – дали като юридическо лице, работещо за своя сметка, както е описан той в съставения АУАН, или като работодател – юридическо лице, което наема работници, като какъвто е посочен в издаденото НП. Сочат се и нарушения от страна на АНО на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление. Претендират се разноски.

Ответникът –

Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград, чрез своя процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от

Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че не са налице сочените отменителни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна следното: По повод на възникнал инцидент на строителен обект, находящ се в с. Делчево, общ. Исперих, ул. „Тракия“ № 4, приключил със смъртен случай на работника С. Ф. Х., служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград извършили проверка на място на 03.08.2022 год., при която било установено, че около 14.30 ч. на същата дата, при изливане на бетонни основи на ограда на частен дом, стрелата на бетон-помпата, която била разпъната максимално, се е счупила в основата и при счупването е паднала върху работещия С. Ф. Х. – работник на „Бруда“ ЕООД, при което му е нанесена травма в областта на главата и лицето починало на място. Работното оборудване „бетон помпа – миксер GIFA MAGNUM MK 28 L“, монтирана на шаси на „Мерцедес 4141Б Актрос“ с рег. № РР8829ВС, собственост на „Новакови Комерс” ЕООД, се намирало до строителната площадка. Проверката продължила до 30.08.2022 год. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград по документи във връзка със спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

Въз основа на събраните доказателства, контролният орган приел, че на 03.08.2022 год. на посочения строителен обект, собственост на И. И. А. – собственик и възложител, „Новакови Комерс” ЕООД, в качеството си на юридическо лице, работещо за своя сметка – собственик и ползвател на работно оборудване строителна машина „бетон-помпа – миксер GIFA MAGNUM MK 28 L“, монтирана на шаси на „Мерцедес 4141Б Актрос“ с рег. № РР8829ВС, не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд, свързани с работата на работещите, като не е предприел необходимите мерки за ограничаване достъпа в опасната зона на разпънатата стрела на описаната бетон-помпа, която е 24 метра съгласно техническата документация при максимално хоризонтално разстояние. Въз основа на тези констатации на жалбоподателя „Новакови Комерс” ЕООД бил съставен АУАН № 17-2200055 от 02.09.2022 год. за извършено нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 52, ал. 2 и ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. АУАН бил връчен на упълномощен представител на дружеството, като в законовия 7-дневен срок срещу него постъпило писмено възражение, в което се сочило, че „Новакови Комерс” ЕООД няма качеството на работодател по отношение на пострадалото лице. Възражението било разгледано от АНО и мотивирано отхвърлено с издаденото НП № 17-2200055 от 03.10.2022 год., с което за извършеното нарушение на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, на основание чл. 413, ал. 2 КТ.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Приел е, че АУАН и НП са издадени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Мотивирано е отхвърлил всички възражения на жалбоподателя. Районният съд приел за безспорно установено, че наказаното лице е извършило вмененото му административно нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 52, ал. 2 и ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, поради което и правилно е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност на основание чл. 413, ал. 2 от КТ в качеството му на работодател.

Разградският административен съд намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил в пълнота фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице и то го е осъществило в пълен обем пред въззивния съд. Ето защо касационният състав намира, че районният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.

Като е потвърдил наказателното постановление, въззивният съд е приложил правилно и материалния закон.

Наведените в касационната жалба възражения за допуснати нарушения в административнонаказателното производство по издаване на НП са неоснователни.

Същите са били отправени и пред районния съд, който подробно, обосновано и мотивирано ги е отхвърлил, като изложените от него мотиви се споделят от настоящата касационна инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.

Неоснователни са и възраженията, че тъй като възложител и строител на обекта не е било „Новакови Комерс” ЕООД, а други лица, то за наказаното дружество не е съществувало задължение да осигури здравословни и безопасни условия на труд на намиращите се на обекта работници, включително да ги информира за опасните зони и да предприеме необходимите мерки за предпазване на работниците при влизане в опасните зони.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ регламентира общо задължение за юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, за юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и за лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, за работни места, които съдържат опасни зони, в зависимост от степента на риска се предприемат необходимите мерки за предпазване на упълномощените работещи при влизане в опасните зони. А според ал. 2 от същата разпоредба в местата, където съществува риск от пропадане на работещия или от падащи обекти, се прилагат мерките съгласно т. 1, 2 и 3 на ал. 1.

Безспорно е от текста на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, че наказаното дружество попада сред кръга от лица, които са субект на въведеното нормативно задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, най-малкото в качеството му на юридическо лице, което работи за своя сметка.

В тази връзка правилен и е изводът на районния съд, че макар пострадалото лице С. Х. да не е било работник на „Новакови Комерс“ ЕООД, а на друго дружество – „Бруда“ ЕООД, за „Новакови Комерс“ ЕООД като юридическо лице, което работи за своя сметка, съществува задължението да му осигури здравословни и безопасни условия на труд във връзка с извършваната работа (изливане на бетонни основи на ограда) като на работещ, който се намира във или в близост до работните помещения, площадки или в случая в опасната зона на стрелата на бетон-помпата, собственост и оперирана от „Новакови Комерс“ ЕООД. Въпреки, че не е имало качеството на работодател по отношение на пострадалото лице С. Х., „Новакови Комерс“ ЕООД на общо основание е субект на въведеното нормативно задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Обстоятелството, че и други лица (възложителя, строителя и работодателя на работника) са имали същото задължение, не освобождава дружеството от задължението му на собствено основание също да осигури здравословни и безопасни условия на труд съгласно изискванията на закона.

Предвид горното и съобразно безспорно установената по делото фактическа обстановка, подкрепена от събраните писмени и гласни доказателства, категорично се установява, че на инкриминираните дата, час и място наказаното дружество е извършило, чрез бездействие, нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ във вр. с чл. 52, ал. 2 и ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год., като не е осигурило необходимите здравословни и безопасни условия на труд на намиращите се в опасната зона на бетон-помпата лица, не е предприело необходимите мерки за предпазването им от падащи обекти при влизането им в обхвата на опасната зона.

Правилно е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност на основание чл. 413, ал. 2 от КТ като работодател. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗЗБУТ лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове. С оглед на това в тези случаи се прилагат легалните определения, посочени в § 1 от ДР на ЗБУТ в т.ч. и легалното определение за работодател по § 1, т. 2 от ДР на ЗБУТ, съгласно която работодател е не само понятието, определено в § 1, т. 1 от ДР на КТ, но и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Тоест, за да бъде ангажираната отговорността на „Новакови Комерс“ ЕООД по реда на чл. 413, ал. 2 от КТ, трябва да е доказано, че същото има качеството на работодател по смисъла на §1, т. 2 от ДР на ЗБЗУТ.