Решение № 16 от 10.02.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Тетевен, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330100781 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск за сумата от 2820.00 лева,представляваща поето задължение от ответника по запис на заповед,ведно със законната лихва върху същата от 27.11.2024г.

Ищецът твърди,че по запис на заповед,издаден на 17.10.2022г в град Тетевен ответникът се е задължил да заплати безусловно на ищеца сумата от 2820.00 лева.

На 17.10.2023г предявили записа на заповед за плащане от ответника,но същият не изплатил дължимата сума.

Подали молба и било образувано ч.гр.д. №дг по описа на РС- Тетевен,като съдът издал заповед изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за вземането на ищеца.

След като се снабдили с изпълнителен лист и образували изпълнително дело,били уведомени че е подадено възражение от длъжника,с оглед на което се указва,ч„е трябва да предяви иск за установяване на вземането си.

След допуснато изменение на петитума на иска,на основание чл.214,ал.1 от ГПК и въз основа на дадени указания от съда, ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 2820.00 лева,ведно със законна лихва за забава върху същата от 27.11.2024г,както и разноските в настоящето и исково производство.

1

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозширан писмен отговор на исковата молба.

От представените по делото писмени доказателства и тези,по приетото ч.гр.д. №дг по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено следното:

Представен е ,по цитираното заповедно производство, Запис на заповед/в оригинал/издаден от М. А. М. от сЛво.обл.,на дата 17.10.2022г ,съгласно който издателят се е задължил да плати безусловно на „Адессо кредит България“- ЕООД-град Ботевград ,Соф.обл., или на негова заповед сумата от 2820.00 лева,без протест.

За падеж на задължението е отрезено-„записът на заповед е платим на предявяване“.

За място на плащане по заповедната книга е посочено град Ботевград,за място на издаване град Тетевен.

Отбелязано е върху заповедната книга,че същата е своевременно и надлежно предявена за плащане на дата 17.10.2023г.

След депозиране на заявление за издаване на Заповед по чл.417 от ГПК,с разпореждане от 28.11.2024г заповедният съд,по ч.гр.дело №дг по описа на РС-Тетевен е издал Заповед за изпълнение на парично задължение върху основа на документ по чл.417 от ГПК №572,за следното вземане: сумата от 2820.00 лева,ведно със законна лихва за период от 27.11.2024г до изплащане на вземането и за държавна такса в размер на 56.40 лева Издаден е и изпълнителен лист №28.11.2024г. за горното вземане и на основание цитираната Заповед по чл.417 от ГПК.

На 25.04.2025г в деловодството на РС-Тетевен е депозирано възражение по образец от длъжника,като с разпореждане от 09.05.2025г заповедният съд е указал на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Разпореждането е връчено на заявителя на дата 10.06.2025г.,като исковата молба е подадена в указания от съда,респ.законов срок по чл.415 от ГПК.

С оглед постановено и влязло в сила Определение Рег.№24.07.2025г на заповедния съд,с което е обезсилена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и е прекратено производството по заповедното дело,съдът в настоящето производство е дал указания за предявяване от ищеца на осъдителен иск.

При така изложената фактология се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим,а разгледан по същество основателен и доказан.

Представена е заповедна книга-Запис на заповед,издаден на 17.10 .2022г,която е формално редовно ,с оглед изискваният на чл.535 от ТЗ.

По отношение на падежа на заповедната книга: В записа е отразено,че същият е платим на предявяване.

2

Съгласно чл.487(Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) ,приложи и към записа на заподед, мителницата на предявяване е платима с предявяването и. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването и. Издателят може да определи по-къс или подълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.

Съгласно ал.2 на текста, ако издателят предпише менителницата на предявяване да не се предяви за плащане преди определен ден, срокът за предявяване тече от този ден.

Както се приема в съдебната практика, независимо, че менителничният документ не е предявен в рамките на посочения в чл. 487, ал. 1, изр. 2 от ТЗ едногодишен срок от издаването, той не се прескрибира и съответно не води до основателност на абсолютното възражение по чл. 514 ТЗ на задължените по ефекта лица. Непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително реализиране на вземането по изпълнителния титул, срещу издадетеля на записа на заповед, както и срещу неговия авалист.

Изложеното е съобразено със становището, застъпено в ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС, според което по своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане.

Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 237, б. “е” ГПК(отм.). Това следва от разпоредбата на чл. 514, ал. 1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист, поради което същият се явява годно основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 вр. с чл. 418 от ГПК.

Съгласно т.17 на ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС ищецът - поемател по запис на заповед, за съществуване вземането по която предявява иска по чл. 422 ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение във връзка с което е издаден записът на заповед.

С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ал.1 ГПК подлежи на доказване и каузалното правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване вземането по записа на заповед.

По правилото на чл.154 ал.1 ГПК, всяка от страните доказва фактите на които 3 основава твърденията и възраженията си, обуславящи претендираното, съответно отричаното право. Именно във връзка с разпределение тежестта на доказване, съгласно чл.154 ал.1 ГПК и основанието на вземането на ищеца - абстрактна правна сделка, изрично в мотивите към т.17 на ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС се приема, че ищецът - кредитор, сочещ обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си, основано на менителничния ефект. Не би могло да се вмени в тежест на кредитора - поемател по записа на заповед, установяването на обстоятелство, за позоваване на което няма изначален правен интерес в производството по чл.422 ал.1 ГПК, съгласно посоченото в мотивите на Тълкувателното решение: че не следва да сочи и доказва връзка между абстрактното с конкретно каузално правоотношение.

Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо единствено за предмета на защитата на ответника - длъжник по записа. Ако той би потвърдил същата кауза, на доказване биха подлежащи само релативните му възражения за несъществуване или погасяване на вземането. Ако би твърдял различна кауза, съгласно Тълкувателното решение, всяка от страните доказва твърдяната от нея кауза. Доказването на каузата на ищеца в този случай, обаче, в съответствие с мотивите на т.17 в цялост, се обуславя не от основанието на иска, а от осъществяваната от ответника защита и цели да обори доказвана от ответника, различна от действителната, каузална причина за издаването на ефекта, респ. недължимост на вземането на това основание, предвид правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи възражения.

В обобщение, ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед,който факт настоящият съдебен състав приема за доказан в настоящия процес.

Интерес, но не и задължение, от установяване на каузална причина за издаване записа на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника, в случай че същият би твърдял и доказвал различна от действителната каузална причина за издаване на менителничния ефект. За посочването на кауза, но недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника.

Независимо,че петитума на иска е изменен в хода на производството-от установителен в осъдителен,вследствие указания на съда,то и последния съдът приема,че е предявен по реда на чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415,ал.1,т.3 от ГПК.

В исковата молба, с която е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК ищецът е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записът на заповед, послужил като документ по чл.417, т.9 ГПК/изм./ за издаване на заповедта за изпълнение.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба,респ. не е релевирал доводи досежно каузата,заради което е издадена заповедната книга.

Както се изложи по-горе в мотивите,настоящият съдебен състав приема, че записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл.535 ТЗ 4 задължителни реквизити.

В предвид горните съображения осъдителният иск следва да бъде уважен,като основателен и доказан.Сумата следва да се присъди в евро,с оглед момента на приключване на устните състезания по делото и постановяване на съдебния акт.

При този изпод на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски както в настоящето исково производство, възлизащи на сумата от 105,40 лева за заплатена държавна такса.Доколкото заповедното производство е прекратено от съда,сторени разноски по същото не се присъждат и възлагат на ответника.

Мотивиран от горното,съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,във в-ка с чл.422,ал.1,във в-ка дс чл.415,ал.1 от ГПК, М. А. М.,ЕГН:********** от сЛов.обл да заплати на „АДЕССО

КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“,- ЕООД, с ЕИК:202250289,със седалище и адрес на управление в град Ботевград,Соф.обл.,ул.“Трети март“ №°83,представлявано от управителя дуправител, сумата в размер на 1441.84/хиляда четиристотин четиридесет и едно евро и осемдесет и четири евроцента/евро,представляващо поето задължение по Запис на заповед,издаден на 17.10.2022г.,с падеж-на предявяване,предявен на дата 17.10.2023г.,заедно със законната лихва върху тази сума,начиная от 27.11.2024г до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, М. А. М.,ЕГН:********** от сЛов.обл, да заплати на „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“,-ЕООД, с ЕИК:202250289,със седалище и адрес на управление в град Ботевград,Соф.обл.,ул.“Трети март“ №83,представлявано от управителя дуправител, сумата в размер на 53.89/петдесет и три евро и осемдесет и девет евроцента/евро,представляващи сторени разноски в настоящето производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

5