Решение № 2847 от 27.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2847 гр. София, 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20221110203655 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Образувано е по жалба на Х. Л. Й., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-027414/17.01.2022 г., издадено от Д.Д. – Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя Х. Л. Й. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" размер н а 850 /осемстотин и петдесет/ лева и кумулативно административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата си, Х. Л. Й. посочва, че към момента на извършване на нарушението автомобилът е управляван от друго лице. С оглед този аргумент жалбоподателят моли обжалваното НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. Л. Й., редовно призован, се явява. Същият поддържа твърденията в жалбата и моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна- Началник сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР редовно призована, не се явява.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено следното:

На 30.07.2021 г. в 11:31 часа неизвестен водач управлявал лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, регистриран на фирма „РЕНТА А КАР АЛФА“ ЕООД, в с. Волуяк, по бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от гр.

Костинброд към гр. София. Срещу № 271 на бул. „Ломско шосе“ същият бил заснет с техническо средство - АТСС TFR1-M с радар № 560 да се движи със 1 скорост 117 км/ч., след приспаднат толеранс от -3% от 1 21 км/ч., при ограничение на скоростта 50 км/ч. в населено място.

Във връзка с установеното нарушение свидетелят В. Х. А. на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП-СДВР съставил на жалбоподателя Х. Л.

Й. акт за установяване на административно нарушение № 027551 от 30.12.2021 г. Същият бил съставен в присъствието на двама свидетели и в присъствието на жалбоподателя, който го подписал като направил възражения по него, че не може да посочи водач, които е управлявал автомобила. При съставяне на акта от наказуемата скорост се приспаднал толеранс от - 3 %.

Жалбоподателят получил екземпляр от съставения акт срещу подпис. Актът бил съставен по преписка № ПК-3/0156-7277/21 г.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения акт не постъпили писмени възражения.

На база на съставения акт било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 21-4332-027414 от 17.01.2022 г., с което на жалбоподателя Х. Л. Й. на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В. Х. А. на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП СДВР и Й.Т.Т., писмените доказателства приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно АУАН № 027551 от 30.12.2021 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка № 4-38-20/30.10.2020 г., Протокол от използване на автоматизирано техническо средство или система, 2 бр. фотоснимки, ежедневна форма на отчет, справка за собственост на автомобила, справка картон на водача Х. Л. Й. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, декларация по чл. 188 от ЗДвП, Заповед №8121К-13318/28.10.2019г. на Министъра на МВР, Заповед №8121з1632 от 02.12.2021 г. на министъра на МВР, заверено копие на писмо с рег. № 3286р-12416/12.03.2020 г.

Съдът кредитира с доверие показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел В. Х. А. като намери, че същите са обективни, логични и конкретни и поради тази причина им се довери изцяло.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Й.Т.Т., в частта, я която твърди, че по същото време е бил с жалбоподателя в Медицинска академия и че същият му споменал, че дядо му е управлявал автомобила. Това твърдение не се споделя, тъй като не се подкрепя от нито едно от останалите доказателства по делото, в частност от подадената от жалбоподателя Х. Л. Й.

Декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените 2 материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не следва да излага.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи видно от т. 1. 3.2. от представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, видно от която актосъставителят в качеството си на "младши автоконтрольор" е бил компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Съдът констатира, че АУАН и НП съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити.

Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, посочени са датата и мястото на неговото извършване, като му е дадена и съответна на фактическото описание правна квалификация. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели, както и на нарушителя, който не е бил възпрепятстван да се запознае с акта и с повдигнатото му административно обвинение. От своя страна, процедурата по връчване на обжалваното НП също е редовно изпълнена. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните документи.

Отговорността на жалбоподателя Х. Л. Й. е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която въвежда забрана за водачите на ППС да превишават изрично посочените стойности, съобразно категорията на съответното МПС. Максимално позволената в рамките на 3 населено място скорост за посоченото ППС е 50 км/ч.

От протокол № 4-38-20 от 30.10.2020 г. и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип АТСС TFR1-M № 4835 представлява одобрен тип средство за измерване. Същото е преминало метрологична проверка, което е удостоверено в протокол № № 4-38-20 от 30.10.2020 г. и е годно за експлоатация към момента на заснемане на нарушението. Ето защо няма съмнение относно техническата изправност и годност на средството.

Видно от приложената фотоснимка измерената скорост на движение на автомобила е била 121 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно в наказателното постановление е отразена скорост от 117 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на 117 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 67 км./ч., което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Видно от приложената към материалите на делото декларация по чл.188 от ЗДвП, собственоръчно написана и подписана от жалбоподателя, след запознаване с наказателната отговорност, която носи по чл.313, ал.1 от НК, същият е декларирал, че не може да посочи лицето, което на 30.07.2021 г. в 11:31 часа е управлявало лекия автомобил „***“ с рег.

№ ***.

Ето защо, съдът намира, че в конкретиката на настоящия казус правилно е била ангажирана административно –наказателната отговорност на жалбоподателя Х. Л. Й., в качеството му на законен представител на юридическото лице - „РЕНТА А КАР АЛФА“ ЕООД, чиято собственост е автомобила, като е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От субективна страна нарушението е осъществено при форма на вина пряк умисъл.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП , действаща към момента на извършване на нарушението, водач който превиши разрешената максимална скорост в населено място с над 50 км/ч. се наказва с глоба 700 /седемстотин/ лева и 3 /три/ месеца "лишаване от право да управлява моторно превозно средство", като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. Предвид, че по делото безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят Х. Л. Й. се е движел със скорост от 117 4 км/ч., настоящата съдебна инстанция намира, че правилно е било определено наказанието „Глоба“ от 850 лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца.

Съдът намира, че нарушението не би могло да бъде определено като маловажно такова, предвид че същото не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от нарушения от същия вид.

С горните мотиви съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова подлежи на потвърждение.

По разноските:

При този изход на производството разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемата страна и в тежест на жалбоподателя. В случая не са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна – СДВР до приключване на делото в първата инстанция, поради което и съдът не се произнася по същите.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-4332027414/17.01.2022 г., издадено от Д.Д. – Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя Х. Л. Й. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева и кумулативно административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5