Решение № 315 от 29.07.2026, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. К., 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20265320100822 по описа за 2026 година

Производството е по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за връщане на получено без основание (начална липса на основание).

Ищецът - П. Т. Т. твърди, че съгласно нотариален акт № 192, том І, рег.

№ 2311, нотариално дело № 153/2021г. на нотариус Р.К. – К. бил собственик на апартамент с идентификатор ***, като в него останала да живее майка му М.Н. Т.а. Твърди, че от 25 години живеел в И., но се прибирал по няколко пъти годишно Б., за да видя майка си и роднините му. Помагал на майка си с пари, за да плаща на ответницата, която се грижи за нея. За да тегли суми от картата на майка му над тези, необходими за разходи за нейното гледане и заплащане трябвало да получи неговото знание и съгласие и това на майка му. В банкоматната карта на майка му превел сумата от 11 200.00 лева за да може да я ползва при необходимост. Ответникът я изтеглила от картата на майка му без нейно съгласие и знание, както и без неговото знание и съгласие на части цялата сума. През есента – месец септември 2025г. се прибрал от И. и установил, че сумата от 11 200.00 лв. била изтеглена от банкоматната карта на майка му от ответника на малки суми без да бъдат уведомени, съответно без тяхното съгласие. След проведен разговор с ответника същата си признала, че е изтеглила сумата от 11 200.00 лв. от картата на майка му без да го уведоми и без съгласието му, както и това на майка му. Заявила му в разговор, че ще му върне тази сума на две вноски първата до месец декември 2025г., съставляваща половината сума от 2863.00 евро и втората вноска до месец март 2026г. - останалата сума от 2863.00 евро.

За тази уговорка съставили на 30.09.2025г. в писмен вид разписка, в която ответникът признава, че му дължи и има да му връща сумата от 11 200.00 лв., както и това, че ще върне сумата на две вноски до месец март 2026г. Твърди, 1 че се подписали по така съставената разписка. Твърди, че няколко пъти се е виждал с ответника и е питал кога ще му върне парите, но не получил категоричен отговор. До настоящия момент –датата на подаване на исковата молба, ответника е върнал само 600.00 евро т.е. остава да му дължи процесната сума от 5126.00 евро.

С допълнителна молба, депозирана във връзка с отстраняване на нередовности по исковата молба, ищецът уточнява, че претенцията му касае неоснователно обогатяване по отношение на ответника, който се е разпоредил, като и получил без основание – без съгласие и разрешение от ищеца процесната сума от 5126.00 евро. Твърди, че носителят на претендираното вземане е ищецът, защото процесната сума е лично негова и е внесена в банкоматната карта на майка му от него, като същата може да се тегли само след изричното разрешение и съгласие на ищеца, т.е. процесната сума от 5126.00 евро е лична собственост на ищеца.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което приеме за установено, че ответника, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, дължи на ищеца сумата от 5126.00 евро, доколкото неоснователно се е обогатил с тази сума, която и лична собственост на ищеца, признато писмено от ответника, като осъди ответника да заплати на ищеца тази сума, ведно със законната лихва считано от предявяването на исковата молба до пълното й изплащане. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - М. И. М. не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Редовно призован за открито съдебно заседание, представител на ответника не се явява и не взема становище по предявените искове.

В открито съдебно заседание, проведено на 08.07.2026г., ищецът е заявил желанието си за постановяването на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.

239, ал.1 и ал.2 от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приложените писмени доказателства, неоспорени от ответника, съдът намира исковете за вероятно основателни. Ето защо са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявения иск.

Изложените в исковата молба твърдения, уточнени с допълнителната молба, се подкрепят от представените към исковата молба писмени доказателства, включително нотариален акт относно собствеността на имота, писмена разписка от 30.09.2025 г., съдържаща признание на ответника за получената сума и задължението му да я възстанови на две вноски, както и останалите приложени по делото документи. От изложените твърдения се установява, че ответникът е получил процесната сума без правно основание, като след частичното й възстановяване в размер на 600 евро е останал неизплатен остатък от 5 126 евро, чието връщане се претендира с настоящия иск. При липсата на възражения и доказателства от страна на ответника представените от ищеца доказателства обосновават вероятната основателност на претенцията. Установен е и размерът на дължимото плащане, което 2 ответникът следва да върне на ищеца.

Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за това.

По отношение на разноските:

Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съда по искането за разноски, които в случая възлизат общо в размер на 685.04 евро, от които – платена държавна такса в размер на 205.04 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД , М. И. М. от *** с ЕГН ********** да заплати на П. Т. Т. от *** с ЕГН ********** сумата от 5126.00 евро, представляваща получена без основание сума, ВЕДНО със законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба – 23.04.2026г. до датата на окончателното погасяване.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. И. М. от *** с ЕГН ********** да заплати на П. Т. Т. от *** с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 685.04 евро.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

ГБ

3